Емоционално кръвосмешение – какво представлява

Емоционалното кръвосмешение се среща в семейства, в които връзката между съпруга и съпругата е хронично нарушена. Живеят заедно „заради децата“, може би спят в едно и също легло, но няма интимност помежду им, нито изпитват удоволствие един от друг. Само студени погледи и свити устни.

Нерядко в такива отношения отчуждената двойка натоварват децата си с непосилната задача да им бъдат „интимни” партньори.

Не, не става дума сексуално посегателство. Без никаква плътска злоупотреба - поне не и в обичайната й форма. И все пак се случва нещо необикновено, непоносимо и неестествено, когато един баща ползва дъщеря си за спасителна сламка на брака си или на собствения си разсъдък. Или когато майката обяснява на невръстния си син как да се държи учтиво с нейните приятелки, защото той е нейният „кавалер”.

Такива ситуации се наричат емоционално кръвосмешение.

Благодарение на родителите си, немалко деца са разкъсани от амбивалентни чувства. Обичат родителите си, но се уморявам от любовта, съжаляват и се ядосват, искат да са близо до мама и тате, но в същото време искат да избягат на края на света, за да не виждат, чуват и спасяват създателите си.

Това се случва всеки път, когато родител абдикира от родителската си роля и натовари детето с непоносима тежест - да работи като партньор, бронежилетка, психотерапевт. Въпреки че трябва да е точно обратното. Възрастният човек трябва да научи хлапето да се справя със своите емоции.
Възрастните, които да неудовлетворени от връзката си, невинаги се втурват встрани, в обятията на някого, който ще ги сгрее малко. Понякога душата предлага по-прост отговор: няма нужда да търсите щастие извън дома си. Имате прекрасна дъщеря. Възлюбен син. Нежни, тревожни деца, които отговарят на вашите потребности. Защо да не станат ваша емоционална опора, защо да не вдъхнат липсващите парчета от живота ви?. В крайна сметка, вие ги обичате! Така че защо те да не ви дадат любовта, която търсите? Тя няма да пострада.

Всъщност тя ще намалее. Ще намалее безвъзвратно.

Децата могат да издържат на най-тежките изпитания, ако останат деца в отношенията си с родителите си. Но необходимостта да играят ролята на емоционален съпруг или съпруга вече не зависи от тях. Ако това се случи, тогава вътрешното ядро - това, което държи цялата структура на личността - няма време да се формира. Вътре настъпва хаос.

Родителското внимание при емоционалното кръвосмешение е специфично. От една страна, детето получава много от него и е доволно от това. Да се чувстваш като привилегирован член на семейството е толкова страхотно! От друга страна, основните потребности на децата остават хронично несъответстващи. Кръвосмесителният родител не се грижи, не приема, не структурира.
Създава се предпоставка за невъзможност за изграждане на взаимоотношения; Появява се отвращението към себе си. Съпричастността е почти на нивото на четене на мислите на другите, но тотално неразбиране на собствената душа. Недоверие към собствените преживявания, емоционален раздор, висока тревожност - това са само част от проблемите, с които се сблъскват възрастните, които като деца са изпитали емоционално кръвосмешение.

Може да сте изпитали емоционално кръвосмешение, ако в детството си:

- единият или двамата родители са ви отличавали от другите членове на семейството, редовно търсейки помощ, съвет или утеха;
- чувствали сте се отговорни за настроението им
- опитвали сте се да предотвратите ситуации, които биха могли да ги разгневят или разстроят, като контролирате другите членове на семейството и действате като миротворец
- родителите ви са били в лоши отношения помежду си и единият от тях е постоянно ви се е оплаквал от другия
- един от родителите е ограничил социалния ви кръг, настоявайки да прекарате колкото се може повече време в неговата компания
- един от родителите постоянно ви е включвал в дейности, които той смята за важни за вас, независимо дали сте споделяли неговата гледна точка или не.

Като родител може да сте близо до емоционално кръвосмешение, ако:

- липсва ви топлина и подкрепа от страна на съпруга/съпругата и търсите утеха от детето си
- демонстрирате разстроено, че детето ви изразява желание да прекарва време с приятели или с други роднини, а не с вас
- предпочитате да спите в едно и също легло с детето си
- възприемате детето си като приятел, с който можете да споделяте тайни за възрастни
- имате нужда постоянно да покровителствате и контролирате детето, вие сте склонни да ограничавате неговата дейност
- вие правите детето отговорно за собственото си щастие.