В едно малко градче живеели две семейства в съседство. Едните съпрузи постоянно се карали, обвинявайки се един друг за всички неприятности и спорейки кой е прав и кой е крив, а другите живеели без скандали. Жената от първата двойка заръчала на съпруга си да отиде да види как живеят съседите и на какво се дължи хармонията им.
Той отишъл до съседната къща, криейки се под отворения прозорец. Видял как съседката бърше праха на скъпа ваза, оставена на масата. В този момент звънецът на входната врата и иззвънял и отишла да отвори. През това време съпругът й минал покрай масата и без да иска закачил вазата, която с трясък се счупила в пода.
Любопитният съсед си помислил, че ще стане свидетел на канска кавга. Но какво било учудването му, когато домакинята само въздъхнала със съжаление и казала на съпруга си:
”- Съжалявам, скъпи. Сложих вазата на ръба на масата."
На свой ред нейният любим отговорил: „Не, скъпа! Ти прощавай, моя е вината! Бързах и не забелязах вазата”.
Съседът се прибрал разстроен в неговата къща, където съпругата му го засипала с въпроси за житието и битието на втората двойка.
”Е, как са?”, а той отвърнал: „В онази къща и двамата са виновни за всичко, ние в нашата сме добре.”
Има връзки, които приключват след девет седмици и половина, има и такива, които продължават цял живот. Има и такива, които са в тоталната хармония.
За да се случи третият вид, и двамата партньори в семейството се придържат към три принципа.
1. ВИНАГИ има за какво да благодарим.
2. ВИНАГИ има за какво да похвалим другия.
3. ВИНАГИ има за какво да се извиним.
Коментари (0)
Вашият коментар