Необичаните деца трудно харесват и приемат себе си

Самосъчувствието е върховната форма на любовта. То е обратното на самокритиката. Да бъдете нежни и да обичате себе си, е от решаващо значение за вашето физическо, психическо и емоционално благополучие.

Много от децата на студени родители неволно се отдават на самокритиката и самосъжаление.
Самокритиката е токсичен и ментален навик, чрез който си повтаряте, че не сте достатъчно добри и вярвате, че неуспехите и препятствията, които преживявате, са поради недостатъците на характера ви. Самокритиката всъщност е субективната версия на всички неща, които членовете на семейството ви са казвали, докато сте израствали.
Дете, чиито родители го етикетират като мързеливо, трудно за общуване или тъпо, за разлика от дете, което е възприемано като успешно и амбициозно, може напълно да се загуби в тези твърдения, които остават в психиката му за дълго време.
Когато детето порасне и не получава повишение в работата или връзките му приключват, ще си мисли, че това се случва, защото не е достатъчно добро, не са достатъчно умно, не е амбициозно ... и че колкото и да се опитва, то никога няма да бъде успешно в живота.

От друга страна, децата, които са били подкрепяни и обичани от родителите си, също се сблъскват с неуспехи и проблеми, но не го приписват на основен недостатък в характера си. Вместо това те са наясно, че неуспехите са част от живота и са готови да опитват отново и отново, докато не постигнат целите си.
Трябва да сте състрадателни, разбиращи и обичащи себе си така, както сте към другите хора. Би трябвало да може да разчитате на вас.

Необичаните достатъчно деца вярват, че не се различават от другите, които са били обичани и обгрижвани през детството им. Недолюбваните хора вярват в мита, че всички майки по света обичат безусловно децата си. И заради това смятат, че има нещо нередно в тях, нещо, което ги кара да не ги обичат достатъчно.
Това, разбира се, не е вярно. Когато пораснат, необичаните хлапета трябва да признаят и да разберат болката, която са изпитвали, докато са пораствали. Трябва да се научат да се обичат. Да станат своите най-добри приятели, които винаги могат да разчитат на себе си.