Защо глупавите и безполезни хора обикновено постигат повече?

Този въпрос няма отговор, тъй като той е неправилно зададен от самото начало. Или би могло да има отговор, но той няма да се хареса на питащия.

Има такова нещо, добре известно на всички, които са преподавали психология - проекция.
Това е защитен механизъм на психиката, който не й позволява да я наранят неща, с които не може да се справи.
И с какво обикновено психиката ни не може да се справи? Със смъртта на домашния хамстер? О, не, тя може да оцелее след това.

С гигантски, извънземен успех на някой друг, който надминава вашия? Да, нашата психика не може да се справи с това... И какво прави тя?
Веднага включва защитен механизъм, известен като „проекция“.

Всяка психологическа проекция означава отказване от позиции и преминаване назад и надолу към нивата, които наричаме деградация.

Защо толкова се дразним от чуждите успехи?

Например спорите с някого, който е умен, та умен, но и вие не му отстъпвате. В даден момент опонентът ви вече не намира аргументи, които да опровергават или коригират вашата гледна точка. Тогава какво прави?
• започва да казва гадни неща за вас, които не са пряко свързани с темата на спора – че сте дебел, че сте смотан софиянец, че неговата жена е по-хубава от твоята
• или започва да се оплаква, че сте го унизили, обидили и че вие сте виновни за всички всемирни нещастия.
Всички сме чували лафа „Нито си ми на годините, нито си ми на образованието, нито си ми на многобройните докарани докрай мастурбации”.

Има много интересен тип деградация, която също е проекция и се нарича катарзисна. Какво е значението й?
Катарзисът е пречистване от нещо мръсно.
Видяхте нечий друг успех и веднага се почувствахте черни. Не искате да се чувствате омазани с такива краски. Искате да се очистите, да се измиете, да се избелите.

Какво прави катарзисната проекция? Позволява ви метафорично да премахнете цялата чернилка от себе си и да изхвърлите този оборски тор върху това, което ви е причинило душевна рана.

Принципът е прост:
• Отначало бях черен, а ти беше бял
• Сега отново съм бял, но ти си черен. Като „черен“ събира в себе си „глупаво и безполезно“.

Как да си обясним защо хората, които са по-успешни от нас, са „глупави и безполезни“?

Много е просто. Те наистина не са като нас. И ние се вкопчваме в това - мрачно и с облекчение, с триумф.
• Те не умеят това, което ние можем
• Те не са преминали през опита, който имаме
• И те не нямат нашите знания

На какво основание може да заключим, че човек, постигнал успех, който на нас ни е убягнал, е „глупав и безполезен”?
• не е бил в казармата,
• не е родила деца,
• тя изобщо не знае как да готви, поръчва храна от ресторанти, у тях ядат само колбаси
• той имаше висок социален старт - дядо академик, апартамент в центъра на града, но самият той е гола вода без това
• говори и пише неграмотно
• о, боже мой, той не е чел Кафка
• и наистина ли си разбира от работата? За какво само му се плаща? И аз мога по цял ден да принтирам документи, да слагам грим и да се появявам пред камерите, да ходя по бизнес срещи...

Като цяло подценяването на особеностите и сложността на нечия друга работа, спецификата на която изобщо не ни е позната, е детинско.

Когато възрастен човек обсъжда по този начин работата на някой друг, това е пряк знак за неговата „деградация в детството“.

Ако едно дете каже, че си мечтае да е касиер в супермаркет, когато порасне, за да раздава пари на хората, това би накарало родителите му да се усмихнат. Но един възрастен никога не би казал това. Той би избягал в ужас при перспективата за такава кариера, защото не всеки има нервите да работи толкова пряко с хора.

Лесно е да се присмивате на мъж, който има трофейна съпруга, която по цял ден си клати краката. Но вие бихте ли могли да задоволите всичките й изисквания?
Или пък да сте учен, който пресмята отново и отново разни формули и теореми, за да направи голям пробив в науката?
И мислите ли, че е лесно да съобщавате новини за смърт и болести в телевизионния ефир, без това да ви засегне?
Или да сте актьор, който се снима в треторазряден сериал, и въпреки че не е чел Кафка, да се раздава всеотдайно заради почитателите си.

В крайна сметка, не е ваша работа кой какво и как работи и какво печели от труда си. Както и на другите не им пука как сте сложили парче хляб на трапезата.

Защо глупавите и безполезни хора обикновено постигат повече?

Защото вие злобно, погрешно и унизително считате хората за „глупави и безполезни“, когато:
• те и техните умения не са подобни на вас и вашите умения
• когато ви карат да ревнувате бясно от постиженията им
• когато откажете да разберете простата мисъл, че всеки труд на земята е тежък кръст и мъчение. Всеки има свой собствен и на всички ни се струва, че кръстът на другия е много по-лек от този, който носим.

Не обвинявайте околните за собствените си по-малки успехи от техните.
Всеки си тежи на мястото.