Представете си тази глобална пандемия да се беше случила преди 65 години. Тотално изолирани в домовете си – с тук-там спорадични телевизионни приемници, няколко вефа, два-три телефона и без никакъв интернет.
Благодарение на забележителните нови технологии и масовото използване на социалните мрежи, човечеството е „по-свързано“ от всякога.
И въпреки това е по-самотно.
Броят на хората, които определят себе си като самотни, изолирани или дистанцирани от другите, достига нива на епидемия.
Преди почти две десетилетия щатският автор Робърт Д. Пътнам написва книгата „Да играеш боулинг сам“, в която посочва нарастващата изолация на американците и последващата загуба на „социален капитал“.
Знаете ли, че в Япония има около половин милион хора, известни като хикикомори, които се затварят доброволно за няколко месеца в домовете си?
В Обединеното кралство всеки четвърти споделя, че чувства хронична и дълбока самота, което подтикна създаването на Министерство на самотата на Острова за борба с проблема.
Въпреки че тази епидемия на самотата все повече се признава като социален проблем, се неглижира нейната роля като критичен фактор за здравето.
Самотата може да бъде смъртоносна.
Тя може да съкрати живота на човек с 15 години, което е еквивалентно на затлъстяването или пушенето на 15 цигари на ден. Има изненадваща връзка между самотата и риска от смърт, причинена от рак. Това установи скорошно проучване, като посочва ролята на самотата за появяването на болестта, включително и отговора на пациента към лечението.
Изследванията многократно показват, че при хората с по-малко социални контакти се наблюдава най-висок процент на смъртност. Това е така, защото социалната изолация може да застраши здравето поради липса на достъп до медицински грижи, обществени услуги или нужна подкрепа.
Чувствата за социално сближаване, взаимно доверие и уважение в рамките на една общност и сред различни слоеве на обществото са от решаващо значение за благосъстоянието на индивида.
Това е особено вярно във време на голяма социална поляризация, изострена от спорна политика и трагични телевизионни новини.
В момент, в който ни инструктират да не напускаме дома си и да не посещаваме близките си, самотата може да изглежда наложена, но дори преди повечето хора да разберат какво е социално дистанциране, всеобхватността на това чувство беше очевидна.
Самотата е толкова стара, колкото и човечеството.
Технологията създава илюзията, че познаваме много хора. 24 часа в денонощието сме в живота им, но истината е, че ерозира чувството ни за принадлежност.
Днес е по-лесно от всякога да ограничаваме контактите си, независимо дали са онлайн или офлайн, до хора, които ни приличат по външен вид, възгледи и интереси, и да отхвърляме онези, които не споделят нашите убеждения или общи приятели.
Резултатът е спирала от прекъсване, която помага за разплитането на гражданското общество.
Иронията е, че антидотът срещу самотата е човешката връзка и комуникация. И все още има шанс за тази тънка жица между хората. Демонстрираме я всеки път, когато се събираме около обща цел или криза.
И дори сега, когато се сблъскваме с глобалната пандемия COVID-19 и прибягваме до физическо дистанциране, за да намалим разпространението на вируса, ние осъзнаваме, че не може да оцелеем, без да се подкрепяме.
Въпреки отчужденото време, в което живеем, инстинктите на човешката общност остават живи и здрави. Когато споделяме обща цел, когато чувстваме обща заплаха, когато чуем призив за помощ, на който сме в състояние да отговорим, повечето от нас ще се активизират и ще се отзоват.
Здравето и благополучието са дълбоко социални. По ирония на съдбата, в днешния хиперсвързан технологично свят трябва да се справим с нарастващата криза на самотата, ако искаме да станем по-здраво човечество.
Коментари (0)
Вашият коментар