Дорис Дюк - историята на едно прокълнато богатство

С любопитство и удивление студентите по медицина наблюдават аутопсия на човек, починал от рак на белите дробове. Такава рядкост. Най-вероятно няма да имат шанс да се занимават с това заболяване в бъдещата си практика. Годината е 1919 г. След като урокът приключва, студентите напускат патоанатомичната зала, разделят се на групички и започват превъзбудено да коментират видяното. Неколцина запалват цигара. Между пръстите им гори "най-смъртоносното човешко изобретение в историята".

Век по-късно тютюнопушенето е сочено като основна причина за 90% от раковите заболявания. Годишно стотици хиляди умират заради страшната диагноза рак на белия дроб. Само през XX век този навик убива над 100 милиона души. "Златният холокост" - заключава професор Робърт Проктър.

За да стигат милиони пушачи всеки ден отново и отново до филтъра на 8-сантиметровата, тънка и неустоима своя страст, огънчето е било поднесено към нея. Пламък, роден от стремежа към осъществяване в най-пълна степен на американската мечта. Огънят е в началото на прогреса. Затова се връщаме към един устрем отпреди повече от 100 години.

Дърам, Северна Каролина. Младият механик Джеймс Албърт Бонсак драсва клечка кибрит и я поднася към идеално симетрична, гладка, бяла и просто перфектна цигара, която след умело дръпване се запалва в ръцете на 24-годишния Джеймс Бюканън Дюк. Изделието е първото излязло от машина, лично изработена от Бонсак.

Дюк, известен като Бък, поел тютюневата фабрика на баща си, издишва сладко дима и... ни най-малко не планира изтребление. Мисли си навярно: "Това е бъдещето".

Така там, в началото, стоят двама мъже с едно и също име. И ако някой има нужда да посочи виновник, отговорен за "най-смъртоносното човешко изобретение", би могъл да каже: "Джеймс беше!"

Джеймс - изобретателят, и Джеймс - прогресивният и находчив бизнесмен.

Вторият е този, който не просто произвежда, а "привързва" милиони пушачи към своя продукт. И не случайно Джеймс Дюк е признат за бащата на цигарите - такива, каквито ги познаваме днес.

Бък наследява от баща си най-добрите качества в правенето на бизнес. Уошингтон Дюк от обикновен фермер съумява да се превърне в порядъчен индустриалец и филантроп. С нюх и трудолюбие. След Гражданската война заменя земеделието с тютюневото производство и създава своя собствена фабрика, която оставя на синовете си - Бенджамин и Джеймс. Той им предава и почтеното си отношение към парите - те трябва да служат на човечеството, а не да биват трупани скъпернически. Уошингтон подпомага местни църкви и университети. Дава 100 000 долара на "Тринити Колидж", при условие че "отвори вратите си за жените, поставяйки ги на равни начала с мъжете." Отказва в знак на благодарност инстутицията да бъде кръстена на негово име.

Бък е още по-находчив от баща си и съзира отдалеч добрите шансове. Безпогрешните му решения вещаят неминуем и бърз възход. Няма как да игнорира брилянтната идея на Бонсак - вижда, че в това момче има хляб. В онзи момент Дюк са напипали пазарна ниша в бизнеса с тютюн - във фабриката им млади работнички свиват ръчно едва по 200 цигари на смяна.

Джеймс, изобретателят, твърди, че производството може да се механизира. Създава машина, която реже изделията с идеална дължина с помощта на въртящи се остриета. Отвореният край се обработва с глицерин, захар, меласа и химикали. Революция в индустрията. Лицензът от 1885 г., разбира се, е придобит от Джеймс Дюк.

По 120 000 цигари на ден излизат от "рожбата" на Бонсак. Тогава това е 1/5 от потреблението на американците. Повече, отколкото Дюк може да продаде. Затова умелият бизнесмен се захваща с маркетинга. Безплатни цигари са раздавани по различни събития, рекламите са навсякъде.

И представят уникални продукти: По-безопасни от пурите! По-компактни от лулите! По-бохемски от дъвченето на тютюн! По-модерни! По-хигиенични от ръчно свитите. Какво повече може да иска един пушач?!

Отиват над 800 000 долара за промотиране, но инвестицията си струва.

През 1890 г. Дюк основава Американската тютюнева компания и се превръща в монополист с над 90% на американския пазар на цигари. За нула време става милионер. И не е от скъперниците. В крайна сметка "Тринити Колидж" е прекръстен на "Дюк Юнивърсити", заради щедрата финансова подкрепа (40 милиона долара) от Джеймс. Днес в Източния кампус на университета има статуя на баща му - Уошингтон Дюк. Да, онзи, който някога отказа тази чест.

Тютюневият магнат също като татко си има два брака. Ражда му се само една дъщеря от втората му съпруга Наналин Холт. Още щом неговата наследница Дорис Дюк проплаква за първи път, е наречена от пресата - "най-богатото момиченце в света" и "бебе за милион долара".

През целия си живот тя ще бъде "златната рибка" за куп използвачи, ще изпълнява желания и ще плаща чуждите дългове - буквално и преносно.

Безгрижното детство в 2700-акровото имение Дюк Фармс в Хилсбъроу (Ню Джърси) приключва за 12-годишното момиче в един студен октомврийски ден. Бък е тежко болен от пневмония и издъхва. Оставя на дъщеря си $100 милиона. И един съвет - много по-ценен за нея от всички пари на света, който тя никога няма да забрави. На смъртния си одър бащата предупреждава дъщеря си: "Не вярвай на никого!".

Повече такива истории може да намерите в сп. "Космос"