Ноември е "кратун месец" в народния календар

В българската традиция заедно с хляба виното е неизменна част от всички годишни и семейни обичаи. Не само древните гърци, но и траките почитали Дионис за бог на виното и лозарството. В негова чест вдигали грандиозни тържества. Някога през есента настъпвало голямо оживление и трескава работа по винарските изби и каци. Гроздето се мачкало и от него на места се приготвяло предимно червено вино, а другаде пък - бяло. Майсторлъкът за добиване на хубаво вино според народната традиция зависи от съда, в който се съхранява и превозва виното.

"Съдовете правят виното, както дрехите жената" - мъдро заявявали специалистите и подбирали най-подходящия материал за съдове за вино. Бъчвите и буретата изработвали от дъб и чинар, а бадемите - от червен бор, мура или бяла ела. В асеновградско наричали месеца, през който виното ферментира, "кратун месец", защото виното се черпело от съд в съд с кратуни. Когато вината "втасали", някъде жените изпичали колаци, вземали вино, излизали на поляните край селището и се запивали. Понякога се правели и общоселски курбани. Народът смята, е доброто вино се познава, ако във ведрото, където е налято, губи веднага пяната си и не държи наоколо венец. Такова вино се нарича "пивко вино", "руйно вино". За да не прокисне готовото вино, някогашните майстори съветват в студено време виното да се размъти колкото може повече. Ако това не помогне, трябва да се изгорят лозови пръчки и пепелта да се сложи в кесия и заедно с камък да се потопи във виното, от което непременно трябва да се оправи.

Като древен митологичен символ на плодородие и живот, виното често пъти се отъждествява и с човешката кръв. Навярно затова в миналото още щом се роди бебе бабата-акушерка го запойвала с вино. Тя натопявала пръстта си в чашка с вино и му давала да го близне като го благославяла да е здраво и червено, да пие и да не се напива. На малките деца майките правели попарка от вино и хляб като я разреждали с малко вода. А в народната медицина виното присъства като лечебен фактор в дълъг списък от болести. Трапезата никога не прекъдявали, ако на нея няма вино. С вино стопаните посрещали коледари и кукери, канели гости на сватба и годеж; изливали буйната напитка в основите на къща при започване на строежа. "Пълна бъчва, весела къща" - казвал народът и добавял хитроумно: "Виното е комка за набожните и червен Петко за пияниците".

Виното се пиело с кратуна (с дръжка), с паница или бакърено тасче, както и с меден черпак. Пиело се за здраве и сила всякога - и по време на ядене, и при веселба, но винаги с мезе. В асеновградско слагали на трапезата месо от тлъста коза или солен паламуд, печени картофи или само хляб и сол. Според народното схващане обаче виното трябва да се пие с мяра: "Вино е убаво да пиеш, ама пиянството е проклето". Подпилият наричали "кефлия", но пияницата "пияндурник", "кьор кютук", "налюскан", "насветкан", "саракош" и пр.

Народът ни мразел пияниците, затова в нужда не им помагал. Показателни в този смисъл са следните пословици, използвани от българите и до днес: "Всичко е до време, пиянството е до гроба", "Пиянство продава и къща, и стока". За да са плодородни лозята и да има много вино българите тачели Трифон Зарезан, а през есента извършвали някои магически обреди. На места по време на гроздобера при добро настроение всички започвали да мачкат гроздовете в ръцете си и да се мажат по лицата, ръцете и откритите части на тялото. Това се правело "за плодородие" и докато не приключи дневната работа не давали на никого да се измие от тази шира. При изсипване на първата кошница всеки поглеждал нагоре, та да се пълни по-бързо и спорно бурето, което окичвали с цветя. Още преди гроздобера съдовете се измивали основно. Да се плакне бурето с вино и да се оставя вино на дъното през лятото е вредно. Новото буре се пълнело със солена вода и се киснело две седмици. В горнооряховско съдът, в който се приготвя виното, се измивал от спокоен и хладнокръвен човек, защото се вярвало, че когато започне да ври "ширата" (гроздовия сок), може да изхвърли голяма част извън съда. При наливането на ново вино някой човек отстрани изкрещявал силно, за да "стресне" виното и да стане силно. В края на гроздобера оставали на лозето необрана една най-добра лоза, която наричали богова брада. Това се правело, та догодина да се роди още повече грозде.