Жокера на Хоакин – на ръба на свирепото

Пригответе се да бъдете опустошени от Хоакин Финикс - грозното пате на киното, на което грам не му дреме дали някога ще стане гиздав лебед.

От него струи такава красота, че на човек му е трудно да се изстърже от величието на неговото занаятчийство.

Жокера на Хоакин е нещо, което всеки трябва да си причини.

И не заради интензивната лудост, изтънченото насилие или фините препратки към "Шофьор на такси" на Скорсезе.

Бас ловя, че доста хора ще го намерят за преднамерено угоден на двойния стандарт, така умело втъкан във всеки кадър на реалността извън киното.

Няма значение дали ще го харесате или не, този филм може да се сравни със събуждане до гърмяща змия, сгушена под юргана, готова всеки момент да вгорчи живота на сънната ви артерия.

Ужасени сте, но не може да помръднете.

Мощно режисиран от Тод Филипс – от онзи същия, дето разсмя народа с трите серии на „Последният ергенски запой “, който е и съавтор на цинично добрия, макар и грапав на моменти сценарий заедно със Скот Силвър (номиниран за "Оскар" за "Боецът"), „Жокера“ не е поредният комикс филм, в който има батмобили и мъже с пелерини.

Това е случването на един от емблематичните злодеи във вселената на DC Comics, което е виновно за двучасовата ти накокошинена кожа в тъмното на киносалона.

Безочливо вселенски, Хоакин не влиза в ролята на Артър Флек – той е Артър Флек.

Психически изостанал индивид, белязан от недъгавото безумие на битието си, покорен син, грижещ се за своята майка (още един притеснително добре изигран персонаж от брилянтната Франсис Конрой).

Артър Флек - добра душа, толкова пъти удряна с юмруци от живота, че чак гръдният му кош се е вдлъбнал от бремето да е жив.

Забравете - няма да кажа нито думичка повече за сюжета.

Само това, че филмът свършва с парчето на Франк Синатра „Изпратете клоуните“ и с безжалостната камера на Лорънс Шер (снимал трите части на "Последният пиянски запой"), която е пълнокръвен герой във всеки ъгъл на лентата, а Хоакин е възмутително необясним с думи. Отблъскващ, но умиляващ. Мрачен, но фамозно блестящ. Ужасяващ, но привличащ. Отвратителен. Варварски талантлив.

От скрибуцащите ноти на зловещо безсилния му смях до плашещата прецизност на лудия му танц, усукал в себе си всеки негов сблъсък със света, Финикс е свирепо добър.

„Жокера“ е безжалостно разрушителна, дълбоко смущаваща и коварно изкривена история за изтерзан човек, която те държи вцепенен на всяко ниво. С послание, което никога няма да бъде преходно... за съжаление.

Да помним - никой не се ражда лош!