Били Айлиш - звездата, която отказва да е сексуален обект

“Вкъщи имахме неписано правило, че никой не може да те накара да си легнеш, ако в момента правиш музика. Музиката биеше всичко.”

Седнала на леглото на брат си, обградена от възглавници, пееща в микрофон, поставен в средата на разхвърляна стая. Звучи като началото на видеоклип, записан от 17-годишна, която мечтае да стане звезда. Не е далеч от истината. Действително е на 17, но с тази разлика, че не записва клипче, а албум. И не мечтае да се превърне в звезда - вече е.

Името ѝ е Били Айлиш. Всъщност цялото ѝ име е Били Айлиш Пайрът Беърд О'Конъл, но О'Конъл звучало прекалено много като това на коза - Били козата О'Конъл. Както и да се казва, важното е, че младата певица успя да оглави класациите със сингъла Bad Guy от първия си албум When We All Fall Asleep, Where Do We Go. Още при първо слушане семплият бийт, уникално заснетият клип и най-вече текстът, цялата песен (както и целият ѝ албум) крещи “Аз не съм като останалите поп звезди. Аз съм черната овца. Аз съм лошият тип.”

Били е родена в Лос Анджелис и израства в доста либерално семейство. Майка ѝ Маги и баща ѝ Патрик в голяма част от времето са безработни актьори, които

решават да не

пращат Били и

по-големия ѝ брат

Финиъс на училище

Вместо това ги оставят на домашно обучение, като сами се грижат за образованието на децата си. Не следват задължителната учебна програма - оставят ги да правят това, което им е интересно - да се занимават с изкуство, да разглеждат музеи и да изследват света около тях. “Държахме на общата култура. Трябва да знаеш защо небето е синьо, но не е необходимо да помниш наизуст куп глупости, които никога няма да използваш”, казва баща ѝ пред сп. “Ролинг Стоун”. На 15 години Били се явява на приравнителни и завършва гимназия.

В началото момичето се ориентира по-скоро към визуалните изкуства. Взема камерата на татко си, подрежда играчките си в задния двор и заснема кратки драматични фотосесии. Баща ѝ после ги монтира като видео и добавя музика към тях. На компютъра му все още има папка, озаглавена “Светът на Били”. По-късно певицата започва да снима и монтира домашни видеа с приятелите си и всички вярвали, че Били ще се превърне във филмов режисьор. “Беше доста строгичка”, разказва майка ѝ.

Музиката е важна част от дома на Айлиш. Децата израстват покрай три пиана, а майка им свири на китара и ги запознава с основите в създаването на песен. “Вкъщи имахме неписано правило, че никой не може да те накара да си легнеш, ако в момента правиш музика. Музиката биеше всичко”, обяснява тя.

Брат ѝ Финиъс се сдобива с първия си сет барабани на три и се научава да свири сам на пиано на 11 г., а пък

Били измисля

първата си песен

на 4 г. на укулеле,

започва да участва по състезания на 7 г., а на 8 г. вече е част от един от най-известните детски хорове в Лос Анджелис. Двете деца постепенно започват да правят музика заедно, да пишат песни и после да ги записват на компютъра на Финиъс.

Така се стига и до записа върху леглото на брата. Първият ѝ сблъсък с музикални компании и продуценти не ѝ се понравя и затова решава да направи всичко сама... И с брат си, с когото запретват ръкави и написват 11 песни, а останалите 2 Били прави сама.

Така се ражда първият ѝ албум - смесица от рап, трап, весел поп и минималистични монотонни подложки - перфектен фон за леко зловещия, шепнещ глас, който в точните моменти прераства в лигаво-подскоклив, както би звучала прясно сдъвкана розова дъвка “Хуба Буба”.

Уникалното ѝ звучене е придружено със странния ѝ стил - както казва самата тя: “Дрехи 800 размера по-големи. Така никой няма възможността да има мнение за тялото ми. Не искам да съм поредният сексуален обект на масите. Искам слоеве и слоеве дрехи. Да съм мистериозна. Не знаеш какво има отдолу, не знаеш какво има и отгоре.” Освен торбестите дрехи

Били рядко се

усмихва и чисто и

просто си

гледа лошо:

“Като изглеждам плашеща, хората ме слушат повече.”

Айлиш обожава коне. Като малка се научава да язди в конната база наблизо. Понеже семейството няма възможността да плаща за скъпото хоби, Били се захваща да работи в базата в размяна за уроци. Там тя чисти конете и сплита гривите им, но в един момент се отказва. “Писна ми да съм бедното момиче в конната база. Конските хора не обичат бедните хора”, казва тя.

Наскоро певицата сподели в публичното пространство, че страда от синдрома на Турет - неврологично заболяване, при което пациентът изпитва двигателни и речеви тикове. Дълго време тя не говори за това, защото не иска това е да фокусът в кариерата ѝ. Когато е пред камера, контролира тиковете, като ги “изкарва” след отправения към нея въпрос, защото знае, че при монтаж ще бъде изрязано. “Веднъж обаче не ме предупредиха, че записът няма да бъде рязан и преди всеки отговор просто правя странни неща с лицето си. Публиката се изкефи. Никой не разбра. Просто се радваха на смешните неща, които правя”, разказва тя.