6 важни разлики между това да бъдеш баща и да бъдеш татко

Всеки мъж може да бъде баща, но не всеки баща може да бъде татко.

Двете думи се използват синонимно от толкова дълго, но разликите в смисъла им обаче са значителни.

1. Едното е титла, другото е емоция

Има разлика между раздърпана тениска, с която спите, и любимия тоалет, нали? По този начин може да се гледа и на разликата между татко и баща.

Да бъдеш татко, означава да си емоционален стълб, за което детето да се държи. Дърво, под което да се скрие при изразила се буря. С две думи, някой, който може да ви прегърне и да направи нещата добре за вас.

Баща е човек, който има слаба или никаква емоционална връзка с наследника си. В повечето случаи това е човек, който се грижи финансово за грижите на детето, защото той е социално отговорен за него. В най-лошия сценарий това може да бъде някой, който насилва ментално, емоционално хлапето или физически злоупотребява с него.

Всеки фертилен мъж може да бъде баща, но трябва много любов, за да бъде татко. татковците са супергероите в живота на детето си.

2. Таткото винаги е там. Бащата не

Татковците са абсолютно отговорни за благосъстоянието на децата си. Те ги подкрепят всячески, посрещайки нуждите им.

Социални: Татковците са отговорни за това да направят от децата си отговорни хора, които да заемат своето адекватно място в обществото.

Физически: Татковците се грижат за здравето на хлапето по всякакъв начин, по който могат

Ментално: те ще се опитат да запазят вашата психика здрава и ще се опитат да така да ви възпитат, че много малка част от ежедневния стрес да достига до вас.

Емоционални: Те са фундамент, здрава основа за децата си, когато всичко е с краката нагоре.

Бащата, от друга страна, може просто да не е там, най-вече емоционално и ментално. Това, че е в пространството на детето, не означава абсолютно нищо без грижа.

3. Изгубени в превода – таткото слуша, бащата чува

Умът на детето е като празна страница. Много е важно с какво го пълним като родители. Татковците са експерти в това. Те ще слязат на нивото на детето, за да направят себе си и мъдростта си достъпни за хлапето. За тях комуникацията с него е много важна. Татковците полагат усилия да разберат по-добре децата си, опитвайки се понякога да се вмъкнат в техните обувки.

Бащите не полагат усилия да преодолеят разликата между себе си и децата си. Те са неадаптивни и вследствие на това техните деца често нямат нужните умения за живот, а в най-лошия случай стават проблемни индивиди.

4. Татковците са супергерои за техните деца, докато бащите са по-скоро символ на страх

Татковците благодарение на техните добри характеристики на характера и добрината, с която отглеждат децата си, се превръщат в супергерои за тях. В крайна сметка те се превръщат в образ, на който децата искат да подражават, когато пораснат.

Да бъдеш татко, идва с допълнителната отговорност да бъдеш в мир със себе си, да се чувстваш удобно в кожата си. Това е така, защото щастието и спокойствието са заразни и децата бързо усвояват тези усещания.

Бащите, от друга страна, често се превръщат в символ на страха. Те олицетворяват ужасяващите наказания в подсъзнанието на детето.

5. Бащите са осъдителни, докато татковците се отнасят с разбиране

Много подходяща метафора за разликата между бащата и таткото може да бъде намерена в Библията. Бог в Стария Завет е баща. Той винаги е ядосан, убивайки говеда и проклинайки герои, които не МУ се подчиняват.

В Новия завет обаче, благодарение на любовта към Исус Христос, Бог става по-близък до татко. Той е милостив, прощава и олицетворява любовта между човешките същества. Татковците по природа не осъждат. Те не забравят факта, че и те са били на възрастта на децата си някога; в резултат на това, ако хлапето направи грешка, те ще му помогнат. Ще го изтупат от пепелта, ще го прегърнат и ще му дадат кураж за следващия ден.

Бащите може би просто са осъдителни. Те биха могли просто да очакват извънземни неща от детето и може би изразяват доста шумно разочарованието си с него, ако не успее да изпълни техните стандарти.

6. Докато татко ще приеме недостатъците на детето, един баща би могъл да отхвърли наследника си, ако очакванията му не са изпълнени

В един свят, в който милиони хора са изправени пред отхвърляне на базата на тяхната личност и избор на живот, татковците са дар. Един татко никога няма да отхвърли децата си. Той ще се опита да разбере какво става в главите им, което ги кара да вземат това или онова житейско решение.

Мъже, в свят на бащи винаги се опитвайте да бъдете татко на детето си.