Често в кабинета ми идват двойки, които имат проблеми в отношенията си, срещат трудности в комуникацията и имат усещане сякаш са зациклили на едно място и не могат да видят изход от ситуацията. Да посетиш терапевт вече не се смята за проява на слабост или за знак, че връзката се е провалила и че всичко, което правите е погрешно. Напротив, това е сигнал, че искате да направите промяна в живота си. Искате да инвестирате време и да положите усилия в това да разберете по-добре другия, както и да заявите своите нужди и потребности, така че партньорът ви да ги чуе.
Повечето хора са нетърпеливи и искат промяната да стане сега и веднага. Двойките искат да получат съвет, който с магическа пръчка да оправи „положението вкъщи“. Но за да бъде устойчива желаната промяна е нужно време. Така както отношенията са се обтягали малко по малко в продължение на месеци или години, така е нужно време и за подобряването им. Затова и терапията е процес, който следва темпото на клиентите и това колко и как могат да се променят. Често двойките толкова са свикнали да живеят по този начин, че дори не могат да си представят какво ще правят различно, ако постигнат желаните отношения. Понякога конфликтите им са толкова “свързващи ги”, че ако ги няма, то няма да има за какво да си говорят. Да осъзнаеш, че “скандалите” са единственият начин да достигнеш до другия и да бъдете в комуникация е трудно и болезнено. Затова и промяната трябва да става плавно, за да може да се създаде нещо ново и сигурно в двойката, която да успее да се “раздели” по-лесно с проблема си. В доста от случаите обаче на консултация идва само един от партньорите, защото другият смята, че „трети човек не може да ни оправи отношенията“ или „ няма да се излагаме пред непознат“, „дотам ли я докарахме да ходим по психолози“.
Работата на терапевта не е да им каже какво да правят, а да чуе двете гледни точки, да „погледне картината отвън“ и да внесе различие, което партньорите не могат да направят, защото те “гледат отвътре“ и са зациклили. Това обикновено ги „отпушва“ и те успяват да „направят крачка назад“ и да видят нещата по различен начин, да си дадат сметка за своето участие в този процес, както и за нуждите на другия. Възможно е да се работи и само с един от партньорите по отношенията в двойката, защото променяйки своето поведение, той внася различие в цялата система. Въпреки, че по този начин липсва една много важна и ценна гледна точка, промяната е напълно постижима. Моят опит показва, че когато тя започне да се случва в човека, посещаващ терапевт, другият решава да се включи в процеса.
Една от основните причини за промяна в отношенията в двойката е раждането на дете. Това е житейска криза, в повечето случаи желана и очаквана, но въпреки това е голяма промяна в семейната динамика. Рядко партньорите си споделят един на друг как им се е отразила тази промяна, как се чувстват в ролята си на майка и баща и как преминават през майчинството. И двамата. Обикновено се очаква това да бъде много хубав период изпълнен с много усмивки и щастие и той е такъв, но също така има своите трудности. Не рядко са и моментите на отчаяние и несигурност- „справям ли се“, „ще бъда ли добър родител“, „защо постоянно плаче детето, сигурно не правя нещо както трябва“. Цялото внимание, обикновено на майката, се насочва към детето, което е нормално, защото в първите месеци от живота си бебето е изцяло зависимо от нея и има нужда от постоянни грижи за задоволяване както на физическите, така и на емоционалните потребности. За да може тя да даде необходимото и да се отдаде на отрочето си пълноценно, от своя страна бащата трябва да съумее да подкрепя майката и да поеме като контейнер нейните динамично променящи се чувства и преживявания.
Но това не винаги става, защото е много трудно. Обикновено това е период, през който младите родители имат усещане, че всеки прави повече от партньора си, чувства се недооценен от другия, започва да се затваря в себе си все повече и общуването помежду им се превръща по-скоро във водене на малка словесна битка, отколкото на разговор.
Майката си мисли „Той няма представа какво ми е по цял ден с детето, колко е изтощително. Той ходи на работа, среща се с хора и общува, а аз стоя затворена вкъщи само с бебето“, от своя страна в ума на бащата става нещо такова „Аз се скъсвам от работа, за да осигуря всичко необходимо вкъщи, помагам с каквото мога и пак не съм направил достатъчно? Чувствам се излишен“. Когато тези „вътрешни диалози“ не са комуникирани, в двойката се натрупва напрежение, което излиза обикновено като разгорещен конфликт или скандал. Не е страшно хората да се карат, а съвсем нормално. Също така е напълно естествено да са си ядосани, гневни и да искат да го изразят. Това не прави любовта им по-малка или по-слаба, това че хората се ядосват един на друг не прави връзката им по-малко значима. Често в тези моменти може да имате нужда от дистанция от другия и да не искате да го виждате за няколко часа, например. Ако обаче се скарате вечерта, това пространство може да ви го даде един добър сън. Затова когато някой ви каже, че не трябва да си лягате ядосани или скарани, не го слушайте! Ако искате се карайте цяла нощ, докато не решите проблема или просто заспете и се събудете успокоени и с по-голяма възможност за справянето му. Понякога това може да бъде много по-добро решение, защото когато сте гневни не може да водите конструктивни разговори. Също така няма да даде добър резултат в бъдеще, ако просто преспите, натъпчете емоцията някъде дълбоко и позволите да отмине без да е комуникирана с партньора. В една здрава връзка хората се карат, не винаги са съгласни един с друг и изразяват различните си гледни точки, ядосват се, комуникират и после успяват да оправят нещата.
Но това не винаги е възможно, защото друг капан, в който влиза двойката е, че приемат, че знаят какво мисли или чувства другия без да са го попитали. Това автоматично блокира разговорите, защото казват „няма смисъл да говорим, винаги става едно и също, знам какво ще ми каже“, но много често, когато попитам клиентите си как смятат, че партньорът му би описал връзката им, отговорът е един и същ „нямам представа“. Тогава ги насърчавам да се опитат следващият път да започнат разговор с доза любопитство към другия, за да имат възможността да чуят нещо ново и да разберат повече за преживяванията на другия. Не по-маловажно е да говорете за това какви са вашите нужди. От какво имате нужда да ви даде партньора, а не какво не ви дава или все „не прави както трябва“.
Трябва да позволите на връзката да расте и да се променя. Макар че може би искате връзката ви да остане точно „каквато е била“, застояването в миналото може в действителност да бъде пагубно. Разберете, че вие, вашият партньор и вашите взаимоотношения са динамични и винаги се променят. В момента, в който се озовете в режим „трябваше да бъде„ вие се опитвате да се връщате назад във времето. Важно е да разберете какво може да направи всеки един от вас поотделно, както и заедно, за да подобрите връзката си днес, в противен случай забиването в миналото ще я убие. Но също така е важно миналото да бъде осмислено и преработено така, че да може да се намести в сегашните ви взаимоотношения, което не винаги е лесно.
Взаимоотношенията са трудни и често са изпълнени с разногласия и предположения – всичко това може да доведе до невероятно нездравословна ситуация. Така че направете така, както правим ние, терапевтите – дайте крачка назад, вижте връзката си за това, което наистина е, направете усилие и тогава трябва да сте в състояние да изгладите почти всеки възникнал въпрос.
Авторът е терапевт и съосновател на Център „Нюанси“
Тел. за връзка и запазване на консултации: 0887 733 779
Коментари (0)
Вашият коментар