Жена, която не може да ходи, изкачва планини със сляп приятел: Той е краката, аз съм очите

Двойка от Колорадо илюстрира значението на понятието "детерминация" в биологията - цялостното формиране на даден индивид като съвкупност на всички онези фактори, които определят неговите качества и особености.

Единият не може да ходи, а другият не може да вижда. Така Мелани и Тревър обединяват приятелството си, за да достигнат заедно там, където не могат сами.

Мелани е родена със Спина бифида - вродена аномалия, която се състои в непълно затваряне на задната стена на гръбначния стълб. В живота си винаги се е придвижвала в инвалидна количка.

Тревър е загубил зрението си преди 5 години, когато бил диагностициран с глаукома.

Двамата живеят в Форт Колинс, срещат се на адаптивни класове по бокс, а след това и на адаптивни класове по скално катерене, разказа изданието Outside.

Двамата бързо комбинират своите страсти - хобито на Мелани да къмпингува и интересите на Тревър към спортове на открито.

Въпреки че мъжът бил изгубил зрението си през 2012-а, малко преди срещата им той изкачил хималайски връх, използвайки говорните указания на компас.

42-годишният мъж тъкмо се бил върнал от пътуване до Непал. Помагал в сиропиталище в Катманду, след това се присъединил към адаптивен екип по катерене.

Тревър е художник, който още от дете обича походите и скалното катерене в Колорадо. В Хималаите успява да избегне височинните болести, от които много от хората в екипа му страдат. Усеща и че не е разкрил всичките си сили.

Подобно на него, Мелани израства по къмпинги на открито.

Когато Мелани чула Тревър да разказва за пътуването си до Непал, това бил техният момент "Еврика". 29-годишната жена, която е музикален терапевт, споделила пред него за свое пътуване до Великденските острови - през 2012 година, на което била носена на гръб от свой приятел, тъй като нямало как да обиколи статуите с инвалидна количка.

"Винаги съм вярвал, че мога да бъда краката на някого, ако той да е моите очи", казва мъжът.

Поставили си първата обща цел скоро след тези срещи. Макар и да не била особено предизвикателство - с очите на Мелани и силата на Тревър, двамата искали да стигнат до връх, който се намирал на 4000 метра надморска височина.

"Ако двама души, които имат една луда идея, се намерят, това вече не е лудост. Това е само идея", казва още мъжът.

"Той е краката, аз съм очите. Заедно сме екип мечта", казва Мелани пред "Добро утро, Америка".

В началото на всеки преход приятели помагат на младата жена да се качи на гърба на Тревър. След това тя го напътства как да се движи по пътеките.

През последните няколко месеца те прекарват времето си във все по-дълги тренировки и разработват свои собствени комуникационни системи.

От февруари тази година те споделят приключенията си в Инстаграм. 

Двамата искат да повишат осведомеността относно липсата на достъпни трасета за хората с увреждания в САЩ и по света. "Все още ли наистина вярваме, че хората в инвалидни колички не искат да са на планинските върхове?", пита Тревър.

Измислят си свои думи, за да определят размерите на скалите, през които трябва да преминат.

"Целият ми живот в инвалидана количка бе тренировка", споделя Мелани.

Когато не прави изкуство, Тревър прекарва голяма част от времето си в сноуборд или колоездене. Винаги предпочита да е на някоя скала, отколкото в някоя фитнес зала. Но той е добавил необходимата мускулна маса в горната част на тялото си, за да не се уморява толкова бързо.

"Да помагаш на някого да изживее това, което си искал да превърнеш в смисъл на живота си, е прекрасно", разказва Тревър. "Най-хубавото е, че я карам да се усмихва. Това ми дава смисъл", казва още той.

Двамата знаят колко е трудно да се справяш в ежедневието, когато имаш физически увреждания, и са щастливи, че са се открили, за да си помагат. Когато са заедно, успяват да се справят сами и се чувстват пълноценни.

"Това е човешкият дух. Ако искате наистина нещо, ще откриете правилните хора, които искат същото, което и вие. Тогава можете да направите всичко", споделя още Тревър.