Как режисьорът Павел Г. Веснаков направи хеттрик с тв сериали

“Откраднат живот”, “Дяволското гърло” и “Денят на бащата” са негово дело

Ако през последните седмици сте включили микровълновата си печка и тя е започнала да излъчва тв сериал на Павел Г. Веснаков, не се шашкайте. Младежът в Христова възраст е режисьор на “Откраднат живот” и “Дяволското гърло”, показани по Нова телевизия, и “Денят на бащата”, излъчен по БНТ.

Сериозен съперник на Веснаков е само актьорът Димитър Маринов, който през последните дни преля от всички възможни формати на всички родни телевизии.

Но нека поне ние оставим на мира оскаровия българин, за да видим “като как така” (по израза на Радичков) Веснаков стигна до режисурата на най-гледаните напоследък тв сериали.

Павел завършва 39-о училище - английска езикова гимназия в “Младост”. Увлича се по литература и история, чете много книги. В 9-и клас с приятеля си Виктор след училище започват да гледат много филми. Първоначално масови и комерсиални като “Боен клуб” или “Изкуплението Шоушенк”, но постепенно се ориентират към по-сериозни и нестандартни автори.

Като Гюс ван Сант например и неговия филм “Слон”, носител на “Златна палма” в Кан през 2003 г.

Този филм

преобръща

представата

му за киното

Младежът осъзнава, че творецът може да причини истинска болка или истинска радост чрез историите, които разказва, и наистина да влияе върху живота на хората.

Някъде по това време родителите му купуват малка любителска камера. Когато е в 12-и клас, получава задача да направи документален филм за випуска, за раздялата с училището и учителите, за бъдещето. В крайна сметка се получава късометражен филм, в който се разказва как училището може да води към деградация, как учениците мразят живота си и света...

Всичко е много мрачно, песимистично и черногледо, но е и много искрена изповед. Гледат филма, който е със заглавие “Облаци”, в една от учителските стаи и всички са силно шокирани и притеснени от това, което виждат.

Когато си тръгват след прожекцията, една от учителките по литература буквално догонва Павел в коридора, пита го наистина ли той е авторът и му казва: “Във филма ти има повече неща, отколкото си мислиш в момента...” И го съветва да учи кинорежисура.

По това време Павел е силно повлиян от филмите на южнокорейския режисьор Ким Ки-дук, увлечен е от киното, знае много за него, но почти нищо не знае за НАТФИЗ и че там може да учи режисура. Поради тази причина и не кандидатства там, записва история в СУ, а по интуиция отива в Нов български университет, където започва да учи в специалността “Кино”. После зарязва историята...

“Всичко стана спонтанно и случайно”, обобщава Павел Веснаков този етап от живота си. За подобни случаи обаче народната мъдрост казва, че Господ си знае работата.

В НБУ му преподават Правда Кирова, Юлия Кънчева, Людмил Христов, Иван Георгиев-Гец, светла му памет... Когато е в първи и втори курс, Павел е впечатлен от руския режисьор Андрей Тарковски. Възприема филмите му като нещо повече от кино, като въведение в изкуството въобще.

За свой учител в режисурата Веснаков смята проф. Георги Дюлгеров, който води магистърската програма в НБУ. Срещата между двамата става, след като младият режисьор има два документални филма, вече гради успешно свой вкус и светоглед и е тръгнал в своя си посока като автор.

Дюлгеров му помага

да продължи

в избраната посока,

без да се колебае, и да развива личния си почерк

Под влиянието на професора Веснаков прави следващите си два филма. И осъзнава какво значи да си автор, както и че каквото и да прави, творецът трябва винаги да е обърнат към себе си.

За да заснеме дипломния си проект “Влакове”, Павел Веснаков е спонсориран от майка си с 2000 лв. Късометражният филм печели наградата “Джеймисън” и с получената премия от 6000 евро младият режисьор заснема втория си късометражен филм “Парафиненият принц”. Той е отличен със “Златна роза” във Варна, участва в много световни фестивали и има голям международен успех.

Докато обикаля света, Павел си намира немски продуцент и следващият му филм “Чест” е копродукция между България и Германия. Лентата е отличена с над 30 награди! Печели и “Гран при” за най-добър късометражен филм на най-големия и най-престижния фестивал в Клермон Феран, Франция. Там конкуренцията е убийствена -

“Чест” побеждава

над 75 филма

буквално от цял свят

След този хеттрик на успешни късометражни филми е съвсем нормално Павел Веснаков да погледне към пълнометражното игрално кино.

През 2015 г. печели финансиране от Националния филмов център (НФЦ) за проекта си “Спасителят в прахта”. Поради куп административни проблеми и липса на пари четири години той не може да започне снимките му. Очаква това да се случи през юни т.г.

И докато чака за игралния филм, идват поканите за снимане на телевизионни сериали. Приятелят му Петър Вълчанов (“Урок”, “Слава” и др.) го кани в екипа на “Откраднат живот” от самото начало на снимките - декември 2015 г.:

Продуцентите от “Дрийм тим” и особено Евтим Милошев повярваха в мен и ми вдъхнаха доверие. Оставиха ме сам свободно да си изработя стила на разказване, както и комуникацията с актьорите.

И понеже нямаше никакви свръхочаквания към нас, се работеше много спокойно. Успяхме да влезем в дълбочина, да направи образите по-психологически, по-задълбочени.

Актьорите в България са зажаднели за по-вълнуващи роли, изпитания и начин на разказване и са лесни за провокация - веднага откликват и имаме много хубава химия с тях.

При сериалите се снима много бързо, но ние успяхме да се напаснем. Особена заслуга за това има и операторът Мартин Балкански, той ми помогна много. Някаква магия се получи, даже не мога да го обясня как точно стана всичко...

От “Дрийм тийм” ангажират почти целия екип за снимането на “Дяволското гърло” - сериал с остър криминален сюжет, изпълнен с много мистика, магичност и тайнственост. Той е труден за реализиране, снимките са изцяло в провинцията - Смолян и околностите. Но Веснаков и хората му, сред които пак е операторът Балкански, са заредени с още по-голяма амбиция:

Не разполагахме с много време и залагахме на предварителната подготовка. Беше много важно да се фокусираме в това сериалът да има стил - епизодите да са хомогенни и да се разбира, че има автор зад това нещо. Това винаги ми е било важно.

От всички неща, които съм правил, в “Дяволското гърло” експериментирах най-много заради желанието ми да разширя авторския си почерк. Самият аз изненадвах себе си в някои моменти.

Сериалът е много жанрово ориентиран. А за да направиш жанров продукт, има конкретни правила, които човек малко или много трябва да спазва. Не може да си казваш - аз ще измисля всичко отначало, аз ще създам нещо невиждано. Ако подходиш по този начин, има голяма опасност жанрът да остане на заден план и всъщност да не се получи нищо...

За проекта на БНТ

“Денят на бащата” го

кани Неда Морфова,

дъщерята на Сашо Морфов. Обажда му се по телефона, казва му, че е гледала няколко епизода на “Откраднат живот”, и му предлага да режисират заедно “Денят на бащата”. Веснаков оценява по достойнство жеста на Морфова, защото знае за напрежението в режисьорската гилдия, в която колегите не се “обичат като братя”, както казваше Вапцаров в стихотворението си “Пролет”.

Двамата правят много бърза и качествена предварителна подготовка, но поради ангажираност на Неда с други проекти Веснаков трябва сам да режисира сериала на БНТ. Продуцентът Мартичка Божилова се съгласява на това.

Този сериал го снимах както съм снимал късометражните си филми. Тук няма такава жанрова ориентация, към тази история авторът трябва да подходи лично, да изведе на преден план своите лични разбирания. Да, често камерата е зад гърба на актьора и го следи дълго време.

Това е изразно средство, което много харесвам като начин на повествование. Така се създава усещането, че камерата само наблюдава действието и не се опитва много-много да влиза в него. Това ми беше идеята, докато режисирах “Денят на бащата” - да бъда като наблюдател, който документира това, което се случва, без да заемам някакава страна - той е прав или тя е права...

Павел Г. Веснаков продължава да снима сериала “Откраднат живот”, който вече е в 7-ия си сезон и ще продължава, докато се радва на зрителски успех. Заедно с това обмисля идеите и за втория си игрален филм.

Напоследък е силно повлиян от “новата вълна” румънско кино и особено от Кристи Пую - сценарист на 6 филма и режисьор на 4, между които “Смъртта на господин Лазареску” и “Аурора”. Спечелил е 23 награди, има още 8 номинации от фестивали.

Веснаков е впечатлен и от творчеството на американската режисьорка Кели Райхарт, която снима остро социални филми. През 2014 г. той определя като най-добър филм за годината нейния “Нощни движения”...