Преди няколко месеца сериалът "Чернобил" разтърси целия свят при излъчването си и сериозно разгневи последния съветски лидер Михаил Горбачов. От аварията в едноименната ядрена централа преди дни се навършиха 34 години.
От сюжета на лентата стана ясно, че след разследването на причината за бедствието, направено от проф. Валерий Легасов, Горбачов лично разпорежда ученият да не се удостоява със званието "герой на социалистическия труд", след което кариерното му израстване е спряно.
Съветският лидер обаче обясни, че това е пълна лъжа: "Нямам връзка с кариерата на ядрения учен. Не съм давал подобни инструкции. И никой друг не може да ги даде. Това е измислица."
Всъщност по онова време Валерий Легасов разследва причините за злополуките в чернобилската атомна електроцентрала и през август същата година представя резултатите от работата на комисията на експертната конференция на МААЕ във Виена. Според някои историци разкрива класифицирана информация за извънредното положение, която не е била разрешена от ръководството на страната. През 1986-1987 г. той два пъти е предлаган за удостояване със званието "герой на социалистическия труд", но е оставен без награда. През 1988 г. се самоубива. Преди смъртта си ученият е записал своите спомени на аудиокасета. Там посочва, че взривът в АЕЦ е резултат от "десетилетно задържане" на развитието на атомната енергетика в СССР, дефектни реактори, икономия на средства и нарушения в мерките за безопасност. По тази причина Валерий Легасов е един от главните герои в сериала "Чернобил". В последната серия той се изправя пред съда, където обвинява съветската държава в
премълчаване на фабричните дефекти
в атомните реактори, използвани в чернобилската АЕЦ. По думите му именно те заедно с действията на служителите в централата са довели до катастрофата. В действителност Легасов никога не е влизал в съда и тази сцена е измислена. По време на изказването си за кариерата на Легасов Горбачов посочи още, че не е успял да изгледа последната серия на "Чернобил", тъй като от 6 юни е в болница. Не желае да споменава каква е причината за постъпването му, но добави, че до няколко дни ще бъде изписан в добро състояние. Горбачов допълни, че при избухването на аварията те не са знаели, че това ще бъде катастрофа от световен мащаб. "Всички наши опити през първия и дори втория ден да получим информация за мащабите на катастрофата останаха без успех – спомня си съветският лидер. - Аз съм убеден, че правителствената комисия и учените не криеха истината за случилото се. Те просто не знаеха. Че това е така, достатъчно убедително се потвърждава от факта, че членовете на комисия на високо равнище, посетили мястото на аварията, където се намира реакторът, останаха да нощуват в хотел до Чернобил.
На вечеря им сервираха обикновена вода и храна
Бяха съвсем близо до катастрофата, но не използваха респиратори, както и всички, които живееха и работеха там."
Всъщност по това време самият той става известен с т.нар. перестройка. Тогава последният съветски лидер въвежда преустройството на социализма. Понятието "перестройка" влязло в речниците на всички езици по света и се повтаряло от уста на уста като парола за мир и вдигане на Желязната завеса. Започнало истинско разведряване – ограничаване и прекратяване на ядрени опити, разоръжаване, взаимно намаляване и отдалечаване на войски,
лимитиране на стратегически ракети
Навсякъде се говорело, че Горбачов е човекът, който ще отведе хората към по-добро, а някои пророкували: "Този белег на челото не е случаен. Това е знак Божий." Наистина Горбачов се превръща в един от лидерите с огромни заслуги към страната си. По тази причина за 80-годишнината си получава най-високото отличие на Русия - ордена "Андрей Първозвани". А тогава Дмитрий Медведев казва: "Горбачов ръководи държавата в много сложен, труден и драматичен период и ние помним това". Как обаче Михаил достига до поста лидер на СССР? Той е роден на 2 март 1931 г. в Приволное близо до Ставропол. Детството му съвпада с най-жестокия период от диктатурата на Сталин. Въпреки това младият Горбачов бил първенец на класа. След като завършва училище, активно помага на баща си в селското стопанство като комбайнер и е награден с орден "Червено знаме на труда".
Отличието му помага
да влезе в Московския държавен университет, където завършва специалност "Право". Именно там се запознава и с бъдещата си съпруга Раиса. "Имахме нещо като студентски клуб, който често посещавахме – спомня си Горбачов. – Една вечер аз учех, когато мои приятели нахлуха в стаята, за да ме отведат там. Казаха, че се е появило страхотно момиче, а аз им отвърнах, че такива има из целия свят. Някак си ме накараха да тръгна с тях. Тогава не подозирах, че ще присъствам на съдбовната среща в живота си. Раиса наистина беше красавица."
Двамата сключват брак през 1953 г., от който имат една дъщеря - Ирина. Година по-рано Горбачов влиза в Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС). Започва да се изкачва по ръководните постове и стига до висшето съветско ръководство – Политбюро на ЦК на КПСС. Там получава подкрепата на Юрий Андропов, ръководител на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС след смъртта на Брежнев.
След 33-годишен партиен стаж
и след смъртта на Константин Черненко по предложение на външния министър Андрей Громико на 11 март 1985 г. Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на КПСС. Той става първият партиен лидер, роден след Великата октомврийска социалистическа революция от 1917 г. През 1988 г. Михаил Горбачов става председател на Президиума на Върховния съвет на СССР, а след 2 години – на 15 март, сяда на президентското място на Съветския съюз.
Едни от най-любопитните истории по време на неговото управление са срещите му с Тодор Живков и изграждането на
взаимната неприязън помежду им
Вероятната причина е, че съветският лидер твърдо следва убеждението си, че ако успее да смени поколенията на сраснали се с постовете си функционери като Живков, навярно ще може да съхрани и цялата система. Бившият Първи пък разчита на любимото си мото "да се снишим, докато мине бурята". Въпреки че Михаил Горбачов започнал перестройката, отворил границите и прекратил цензурата в медиите, срещу него имало стотици хора, които откровено не го харесвали. Един от тях е Александър Шмонов, който изпраща в Кремъл писмо с искане за преки общонародни избори за президент и парламент. Не получава отговор и затова решава да вземе нещата в свои ръце и да убие лидера на СССР. За да реализира плана си, заминава за Москва, където ще се отбелязват честванията за 73-годишнината от социалистическата революция, предвиждащи манифестация на Червения площад и приветствие на Горбачов от трибуната на мавзолея.
"Казах на жена си, че отивам на вилата да пооправя градината, но се метнах на влака – и в столицата - разказва по-късно Шмонов. – Намерих си съучастник. Разбрахме се двамата да се включим в колоната манифестиращи и когато се изравним с Мавзолея,
аз вадя оръжието и се прицелвам в Горбачов
По това време той трябваше да извади пистолет, чрез който да осигури никой да не доближава до мен и в краен случай да стреля. Но когато се стигна до конкретни действия, той се изплаши и продължи нататък с колоната манифестиращи. Аз извадих пушката и мен почти веднага ме засякоха. Докато махна предпазителя и се прицеля, някакъв сержант успя да дотича и да бутне върха й. Затова куршумите прелетяха над Горбачов. А след това върху ми се нахвърли тълпата." След опита за убийство е задържан и лежи един месец в ареста.
"Признаха ме за невменяем и ме вкараха в лудница,
макар че аз действах напълно съзнателно – спомня си Александър. - Просто не искаха от мен да правят народен герой и ето – изкараха ме луд. А условията в психиатричната клиника бяха като в концлагер. Написах оплакване до прокуратурата, в което описах условията на пребиваване. Главният лекар разбра за това, дойде при мен в стаята и ми каза в пряк текст: "Е, дръж се сега. Таблетките се отменят, минаваш само на тежки инжекции." Знаете ли какво е това модитен депо? Толкова е силно, че след инжекцията не можеш нито да стоиш прав, нито да седиш, нито да лежиш. Тялото ти постоянно получава конвулсии. А инжекцията действа един месец."
Това обаче далеч не е най-лошото нещо, случило се в живота на Горбачов. Най-голямата трагедия в живота му е смъртта на жената до него. Тя умира на 20 септември 1999 г. от рак на кръвта. В нейна памет той решава да напише книгата "Насаме със себе си", където разказва подробно за последните мигове на Раиса и своето чувство за вина. "Почти 50 години с Раиса бяхме заедно, редом, и никога от това не изпитахме досада – разказва Михаил Горбачов. - Обратното – винаги ни беше добре да сме двамата. Обичахме се един друг, но дори и насаме за това говорехме рядко. През последните години от живота й често й се присънваше, че се губим един друг. Не ме напуска чувството за вина за смъртта на Раиса. Не знам как не успях да й помогна. През последните дни виждах как тежко преживяваше случилото се с нас. Тя почина в 2 часа и 57 минути, без да усети болка – беше в кома. Не можахме да си кажем един на друг последни прощални думи. Раиса си отиде два дни преди трансплантацията на стволови клетки, взети от костния мозък на сестра й Людмила."
Коментари (0)
Вашият коментар