За нас българите пристигането на меча и пръстена на Кубрат у нас беше изключително вълнуващо. Тези реликви, останали от първия български хан, са изключително ценни за нашия народ. Знаем ли обаче достатъчно за тях? Кой и как ги открива? Кой установява, че са принадлежали именно на Кубрат? На какво са символ те и какво научваме от тях за първия български хан и неговите синове?
С изследването на тези въпроси се занимава и журналистът Пламен Петков, който се прочу с поредицата си с документални филми „Българите”. Чрез нея той успя да промени представата на много хора за най-древното ни минало. Предлагаме ви откъс от едноименната му книга, посветен на съкровището на хан Кубрат.
СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ
Хан Кубрат е единственият владетел, успял да обедини всички българи в Европа. Ще научим ли къде и как е завършил земният път на създателя на Стара Велика България? Как е открито най-голямото съкровище от Ранното средновековие и какво е откраднато от хазната на българските владетели? Стигнахме до Кримския полуостров, където от времето на Кубрат до X век според археолозите са живели почти 2 милиона българи. Каква е съдбата на тези наши роднини? По пътя на българите преминахме през земите около река Кубан, където е била първата ни родина в Европа, и достигнахме Фанагория.
Историята на откриването на най-голямото съкровище от времето на Великото преселение на народите звучи толкова абсурдно, че реших да я проверя на място. Тя е като детска приказка.
През лятото на 1912 година две краварчета на 11–12 години пасели крави край огромно блато до украинското село Малая Перешчепина. Брегът откъм селото бил песъчлив – големи пусти дюни и тук-там оврази с храсти и гори. Момчетата започнали да се гонят и да скачат по дюните. Скочило едното момче, казвало се Карпо Маджар, и кракът му хлътнал в пясъка. Карпо дърпал, дърпал, но не могъл да го извади и извикал приятеля си Фьодор. Двамата дръпнали и извадили крака на Карпо заедно с огромна позлатена амфора, в която се бил заклещил. Децата разровили пясъка и видели още много лъскави предмети, но не разбрали, че това, което вадели от ямата, е злато, а стъкълцата – смарагди и изумруди. Поиграли си с лъскавите неща, после ги зарязали и продължили да си пасат кравите. Вечерта обаче на връщане в селото пак минали край мястото, където били намерили лъскавите предмети. Съдовете и стъкълцата още си стояли там. Децата вдигнали амфората, но понеже била тежка – над 8 килограма, се отказали да я носят. Вместо това я вързали с въже за врата на една от кравите и животното я довлякло до дома на Карпо. Къщата им била ниска, с малки прозорчета и покрив от слама. Бащата на Карпо – едър мъж с гъсти черни мустаци – излязъл през ниската врата на дома им, видял лъскавия съд, почесал се и без да каже нищо, спукал от бой двете краварчета.
Защо ме интересуваше това съкровище?
Защото на три от златните пръстени от съкровището, намерено край Малая Перешчепина, има монограми.
През 1984 година немският професор Й. Вернер публикува изследване на съкровището, в което доказва, че това е златото на хан Кубрат. В приложението към труда на проф. Вернер друг немски учен – д-р В. Зайбт от Института по византология във Виена, публикува разшифровката на гръцките монограми върху два от пръстените.
Оказа се, че на единия пише “на Кубрат”, а на другия – “на патриция Кубрат”. По-късно руски учени разчетоха монограма на третия пръстен. Оказа се, че на него пише “Бат Органа Патриций”. След разшифроването на монограмите учените вече напълно се убедиха, че съкровището е принадлежало на създателя на Стара Велика България – хан Кубрат, който носел византийската титла патриций. А третият пръстен бил на вуйчо му Органа. Хан Органа бил един от най-влиятелните хора на онази епоха, с амбиции да завземе властта в Тюркския хаганат, в който участвали и част от българите. Като регент той управлявал голяма част от българите, докато племенникът му Кубрат усвоявал тънкостите на държавното управление в императорския двор в Константинопол.
Част от съкровището на Кубрат са и символите на властта: царският рог, парадният меч, коланът му на патриций и скиптърът на владетеля на българите. 
Монограмите от пръстените на Кубрат много напомнят знака на гърдите на орела на хан Аспарух. Днес историците не знаят защо точно третият син на Кубрат – Аспарух, е наследил властта над уногондурите вместо батко му Котраг или най-големият син – Батбаян (бат Баян). Но от хрониките е известно, че Аспарух е довел до река Дунав именно царското племе на българите уногондури.
Ще се опитаме на място да разберем повече за тези най-ранни години на България. След като се поклонихме пред Аспарух на брега на река Днестър, където вероятно е загинал в бой с хазарите, поехме към мястото, където е намерено съкровището на неговия баща хан Кубрат. Един от въпросите, които ни водеха, бе: Възможно ли е там не само да е било заровено съкровището, но и да е положен самият владетел, създал Стара Велика България. Ако е така, това ще е свято място за нас, българите. Защото от седемнайсет ханове, управлявали България до приемането на християнството, ние не знаем къде е погребан нито един. Според най-добрия български археолог, който проучва древните българи – проф. Рашо Рашев, ние не знаем къде е завършил земният път на нито един от първите ни владетели, вероятно защото в онзи период хановете са били погребвани тайно на закътани места, а след това свидетелите на погребалния обред са били премахвани. Не сме сигурни, че практиката на древните българи е била такава, но има свидетелства за такъв ритуал след смъртта на най-великите ханове в Азия, затова и техните гробници още не са намерени. Така че можем само да се надяваме, че рано или късно при изкопни работи или по друг начин случайно, както са станали някои от най-големите археологически открития, ще попаднем на тези тайни гробници. Съкровището от Вознесенка край Днепър още не е проучено добре и не е доказано категорично, че там е погребан хан Аспарух, затова находката при Малая Перешчепина можеше да се окаже първото известно погребение на български хан. Това беше една от причините да пътуваме към селото. Имаше и друга. Съкровището от над 75 килограма злато, сребро и скъпоценни камъни днес се пази в Ермитажа в Санкт Петербург. Но имах информация, че част от скъпоценностите са били разграбени от местните хора и не са в музея. Исках да проверя дали в селото все още не крият част от златото на българските владетели.
Из „Българите” от Пламен Петков 
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар