10-те класически грешки при избора на облекло

Облеклото винаги е отразявало имущественото и социалното положение на човека и е подчертавало социално-кастовите различия, то прокарва границата между бедни и богати, знатни и незнайни, млади и стари, мъже и жени. Така то става елемент на етикета. Съвременната мода и етикетът като две противоположни, но уравновесяващи се сили създават своите изисквания към костюма, маниерите и външния облик на човека.

В същото време Международната асоциация на имидж-консултантите (Association of Image Consul­tants International) предупреждава за десетте класически грешки при избора на облекло:

– Изтъркан костюм със захабена риза.

– Кожено сако – както за мъжете, така и за жените. Изделия от кожа въобще следва да се избягват – единствено изключение са коланите, каишката за часовника и чантата.

– Вратовръзка – “пеперуда” за мъжете.

– Шорти или плажни панталони.

– Обувки с отворени пръсти и пети (за дамите).

– През лятото са недопустими голи женски крака. Задължителни са чорапи или чорапогащи от неутрални цветове.

– Дълги, силно боядисани нокти. Или – неизрязани и мръсни нокти.

– Прекалено увличане от ювелирни украшения. Използване на едри обеци и гривни. Използване едновременно на няколко обеци. Обеци в носа, устните и др.

– Украсени с лого чанти и пластмасови пакети (пълни с документи).

– Червени “дипломатки”, чанти, обувки, вратовръзки, ризи и т.н.

Облекло за дами

Неслучайно външността ни включва много елементи в единно цяло. Естетически това най-добре се възприема при жената. Тя днес е съпруга и майка, дъщеря и баба. Тя е и колежка, сътрудник и ръководител. Освен това се ползва от значително по-голяма свобода при избора на облекло и аксесоари, при създаването на свой специфичен израз и при включването й в обществото. Простотата, грациозността, умереността и вежливостта в поведението й – без това да е за сметка на собственото достойнство, правят жената дама. А мъдреците са добавили, че “маниерите, а не златото” са женското очарование.

Появата на дамата – където и да било, още в първия момент е свързано с цветовия комплекс, който тя излъчва като цяло. Това извежда на преден план нейното облекло като определящ изгледа й елемент. Правилата тук са твърде сложни, защото дамите имат свой вкус, могат да не харесват наложената им структура на облеклото, кройката и другите елементи, но това обикновено е дан на моментните модни тенденции. Те би следвало да се ръководят от основното правило за съответствие с времето, обстановката и причините за присъствие. На първо място обаче си остава цветът на облеклото, а той е в състояние както да привлече вниманието (не само на мъжете), така и да отблъсне околните. В зависимост от повода, мястото, времето и целта, която жената си поставя (да съблазнява, отрезвява или приобщава към своята кауза), изискванията към цвета стават все по-определени. Въпрос на личен вкус, съчетан с физическите данни, облеклото може в значителна степен да бъде помощник, но и враг. Никой не отрича привилегията спокойно да се използва друг цветови комплекс (пак в зависимост от повод, време, място, вкус и цел). Но следва да се помни, че цветовете имат определена символика.

Цветът на облеклото често изразява повече, отколкото бихме очаквали. Понякога изборът на цвета показва нашето настроение и темперамент или отношение към заобикалящата ни среда. Цветовете имат и установена символика.

Бялото символизира чистотата, луната, среброто, снега. Освен това разширява пространството и обема, намалява тежестта. Самостоятелно – напомня болнична среда. Съчетано обаче с топли цветове, оживява и създава чувство на радост. Белият цвят е твърде специфичен. В негова близост всички останали цветове (на лицето, очите, косите и устата) изпъкват и създават определено впечатление. Неизвестно защо често се пренебрегва.

Черното, за разлика от бялото, стеснява пространството. Употребата му говори за строгост и подчертава при умело съчетаване с други елементи елегантността. Специфичен цвят. Край него някои околни цветове – жълтото, лимоненото, оранжевото, червеното и наситените пастелни цветове, изпъкват, дори стават по-светли, а други – тъмносиньото, пурпурночервеното, петроленото, изглеждат още по-тъмни.

Сивото се свързва с практичност и възможност за по-широко приложение, за множество комбинации и разнообразяване. Счита се както за ежедневно, така и за официално (в този случай са по-тъмните гами).

Символ на нещо солидно, дискретно, сериозно и на уют е кафявото (асоциира се с пръст, кожа, дърво), което създава чувство за спокойствие, затвореност, упоритост, сигурност. От безбройните му оттенъци особено подходящи са тоновете до натуралното светлокафяво, тютюневото. Прието е да бъде контрастирано, за да се оживи.

С най-висока степен на емоционалност и символичност е червеният цвят. Създава атмосфера на топлина. В комбинация с бялото изразява оптимизъм, радост, свежест. Говори за енергия и жизненост.

Розовото е приятно, нежно. Но може да бъде и безлично.

Оранжевото е символ на топлота, устойчивост, интимност; а също така – на бодрост, радост и емоционалност.

Най-светлият цвят – на слънцето и светлината, е жълтият. Предизвиква лекота, приятелство, младост, радост. Но той има и друго лице – на отрицателни усещания и символизира предателство, фалш, ревност.

Синьото се свързва със спокойствието, далечината, концентрацията. Отговаря на хора със затворен характер, с напрегната и отговорна работа. Олицетворява творчеството. А светлосиньото говори за спокойствие и консерватизъм.

Възприето като цвят на равновесието и успокоителното въздействие, зеленото означава младост и надежда.

Без оглед на това най-предпочитаните тонове за всеки сезон определя модата. Повечето от жените подбират своите дрехи само в няколко любими цвята. Определящ мотив, според който се избират цветовете за гардероба, е т.нар. цветен комплекс на цялата външност. Той се определя от цвета на косите, очите, кожата, изразителността на устата и накрая – от темперамента, често свързан с физически признаци.

Естественият цветови комплекс на блондинките въздейства твърде ефектно, затова при избора на цвета на дрехите си те трябва да запазят известна мярка. Подходящи за тях са зеленото, синьото и виолетовото.

Към светли коси и розов или блед тен не биха подхождали нито твърде ярките, нито убитите, тъмните или слабите, розовите и въобще пастелните тонове; те трябва да избират предимно умерено контрастните цветове: жълто, сиво, синьо и всички наситени маслинени и зелени тонове. Подходящ е и черният цвят, особено вечер.

За брюнетките и жените с черни коси са подходящи по-ярките тонове в комбинация с наситените. Ако тъмните коси не са допълнени със сиви или сини очи, по-добре е сините тонове да се избягват. Всички тонове и нюанси на топлите цветове (керемидено, пясъчно, кафяво, масленозелено, тъмнокафяво, шоколадово, вишнево и дори пурпурно), както и цялата гама на зеленото са съвсем подходящи.

При избора на цветове трябва да се отчита и възрастта. Много може да се говори за това, как с годините отделните цветове отпадат от гардероба. У нас възрастните жени за разлика от своите връстнички в някои други страни – например англосаксонките, се придържат традиционно към тъмните цветове, въпреки че не би било грешка и те да развеселят облеклото си поне до известна степен. На белите и хубаво посивелите коси подхождат виненото, топлото кафяво, тъмнозеленото, бялото (като преход между косите и тъмните дрехи).

Характерът на фигурата също е важен – някои цветове я изтъняват (тъмното), други я разширяват (бялото, светлото, лъскавото, гладкото). Не би било обидно жените да отчитат конструкцията си, а не модата и субективните желания – всяка фигура носи своята привлекателност, стига да не се превръща в обект на недоразумения и насмешки. Нормалните размери и дължини до коленете лесно се приспособяват към тялото, дългите – изискват умения при ходенето, късите (за миниполите не става и дума) обикновено смущават и жената, и околните, панталоните следва да не са прилепнали за краката, а дънките са допустими само когато са съчетани с общото облекло. Вталените дрехи (и тези с по-малки размери – среща се!) могат да извадят на показ и физически недостатъци.

Женската мода е динамична и трудно предсказуема. Основното затруднение идва не от придържането към нея, а следвайки я, жената да остане уникална. Жените винаги имат право да носят оригинално облекло. Те би следвало да се опират на определени устойчиви еталони. При съобразяването с общоприетите правила и условности дамата оформя свой стил, който, в рамките на собствените разбирания, изтъква нейната индивидуалност и я прави различима от останалите. В същото време това не означава еднообразие и отказ от промени – жените имат непрекъснатия нелош стремеж да разнообразяват образа си както емоционално, така и в практически план. Привличането или отклоняването на вниманието става и с различни украшения към тоалета. Разбира се, има и предупреждения, едно от които не препоръчва да се приемат гости или да се ходи на гости в разкошен тоалет през деня, друго пък съветва да не се подценява същността на участието в някоя проява, трето – всякакво присъствие да има смисъла и на урок за по-нататъшното поддържане на стила.

Да “носим” облеклото, изисква лека и динамична походка, главата и брадичката да са леко повдигнати, раменете изправени. При сядане във фотьойл и кресло или на диван се препоръчва да се опрем към гърба на мебелта и да съберем краката (прехвърлянето на крак върху крак – особено при по-къси дрехи, да става внимателно и с леко придърпване на долната им част).

Траурното облекло обикновено е тъмно, с черна лента или черна кърпа на главата; носят се само златни украшения или бисери.

Държани в гардероба с нафталин дрехи се проветряват преди обличане.

Върху облеклото влияят и климатичните условия – дъжд, студ, слънце, вятър. Горните дрехи трябва да се съчетават с останалото облекло. Лятното е по-леко, с къси ръкави и за предпочитане от платове от естествена материя.

Общоприети, още по-малко – строги, правила за дамското облекло не съществуват. То не бива да е много ярко, с предизвикателни кройки или претрупани допълнения. За предпочитане са удобните и практични дрехи. Не е задължително то да се променя всеки ден – дори ако съществува такава възможност, това може да става само с някои отделни части. Моделът е въпрос на личен вкус, материята – на възможности, но трябва да се преценява доколко са на място или подходящи голият гръб, ръце и гърди или пък дължината над коленете. Принципно по-универсализираната схема предлага за целодневно ползване комплекта, а при възможност до обед – роклята с нормална дължина (до и малко под коляното), следобед – костюма, вечер – дългата рокля или дългата пола с блуза.

Из „Етикет за всеки ден и за бизнеса”

Книгата може да поръчате тук!