Защо не трябва да се храним тъжни

Колкото по-малко мислим за диети, толкова по-реален шанс имаме да сме слаби. Това е теория, която години наред се опитват да наложат психолози и специалисти по хранене. Учените се застъпват и доказват, че теглото ни в много случаи зависи от нашия мозък, а не от начина ни на хранене.

Това, което най-често казват поддръжниците на тази теория, са фрази като: „Ако диетите имаха ефект, тогава всички ние щяхме да сме слаби“ или „Ако наистина режимите ни даваха трайни резултати, защото тогава продължаваме да не сме доволни от килограмите си и пак сме на поредния режим“ и „Нима цял живот трябва да ограничаваме храненето си?“. И имат право! Проблемът при повечето диети е един и същ – че неизменно връщаме предишните си килограми или че постигнатото не е достатъчно според собственото ни възприятие.

Диетологът психолог Джон Гейбриъл, създал метод за отслабване чрез промяна на мисленето, а не чрез глад, подчертава, че основният проблем се крие в това, че хората са изгубили способността си да различават реалното чувство на глад. Според Гейбриъл много често ние се храним поради всякакви други причини, но не и защото имаме нужда от храна. Сред разнообразните причини са най-вече хранене при стрес, когато сме ядосани, когато сме потиснати, когато сме тъжни, когато се чувстваме маловажни, но също така и тривиални причини като: скучно ни е, нямаме какво да правим, просто сме изградили навик да ядем, докато гледаме телевизия, заради досадната компания и всякакви понякога дори абсурдни причини. Гейбриъл подчертава, че в днешния свят яденето е станало един от най-използваните методи за борба със стреса. А това неизменно има своите последствия. Според специалиста решението е съвсем просто като теория и трудно на практика – да се храним само и единствено, когато изпитваме реален глад. Но за да се научим да го разпознаваме и различаваме от всички останали причини, които ни карат да ядем е въпрос на множество самонаблюдение, осъзнато хранене и всекидневни тренировки.

Мозъкът е виновен

Невробиологът Сандра Аамод споделя в своя лекция за TEDGlobal 2013 социологическо проучване, показващо, че пет години след диета повечето хора връщат теглото си, а 40% дори качват допълнителни килограми. Тя изтъква като причина за всичко това човешкия мозък, който не може да осъзнае кога ние искаме да отслабнем и кога не, а се води от своята собствена представа за това колко трябва да тежим, независимо какво вярваме съзнателно. Д-р Ааамод разкрива наличието на т.нар. „стабилна точка“ – което е всъщност е някакво средно тегло с около 5-6 кг разлика, което нашият мозък е възприел за нормалното и неизменно ни връща към него, независимо какво правим.

„Ако отслабнете много, мозъкът ви реагира сякаш умирате от глад и независимо дали преди това сте бил дебел или слаб, реакцията на мозъка е една и съща. Би ни харесало да мислим, че мозъкът ни може да прецени дали имаме нужда от отслабване или не, но той не може. – обяснява д-р Аамод - Освен това точката на стабилното ви тегло може да се качи нагоре, но е рядкост да падне. Успешната диета не снижава вашата стабилна точка. Дори и да сте задържали свалените килограми цели седем години, мозъкът ви продължава да опитва да ви накара да си ги върнете. Ако отслабването е било следствие на дълго гладуване, такава реакция би била разумна. За съжаление обаче, едно временно напълняване може да стане постоянно. Ако задържите килограмите отгоре прекалено дълго, въпрос на години за повечето от нас, мозъкът ви може да реши, че това е новото нормално“.

Яжте осъзнато

Решението според учените и психолозите е само едно – осъзнатото хранене. Те са установили, че много по-нисък е рискът от напълняване при хората, които не се стресират от идеята за хранене, които ядат, когато са гладни, които не се тъпчат от стрес и които прекарват много по-малко време в мисли за храна. Интересен факт е, че голям процент от хората, които нямат кантар вкъщи, са много по-слаби от тези, които признават, че се теглят всеки ден.

За да го постигнете осъзнатото хранене, е добре да следване няколко основни стъпки:

- яжте само, когато сте гладни;

- не се хранете, когато сте нервни, под стрес, потиснати или тъжни – в такива моменти разтоварвайте чрез музика, спорт, танци, разходка.

- не яжте набързо;

- не се хранете пред телевизор или компютър, не се разсейвайте, докато се храните;

- дъвчете бавно и мислете за храната, така мозъкът ви ще „отчете“, че сте яли;

- спрете да ядете, когато сте сити, не си доизяждайте всичко в чинията, само защото така „трябва“, защото всъщност не трябва;

- вместо да прекарате два часа в мисли за храните, които не бива да приемате, по-добре хапнете нещо допълнително, но здравословно. Поменете, колкото по-малко мислите за храна, толкова по-добре;

- Не се теглете всеки ден и не се събуждайте с мисълта за килограмите си.

Най-добре – направо изхвърлете кантара си!