Християнските светци и ангели, наследници на древните шамани, подържат връзката между Земя и Небе, между видим и невидим свят, „тоя” (нашия) и „оня” (другия), на демони и призраци, ангели и сенки. Застават на портата на прехода, на граничната територия и оттам организират, подреждат, усъвършенстват света на хората – като пример, достоен за подражание, но и с поредица от чудеса.
Наследници на митичните юнаци стават светците змееборци – св. Тодор, св. Георги, св. Илия, св. Димитър. Най-важната тяхна мисия е да победят злото, дракона, дявола, да пуснат заключени извори, да отворят небето и да заросят дъжд и плодородие. Св. Илия може да защити нивите от халите, които обират плодородието и ядат житото. Казват, че когато гърми, светецът удря ламите с огнена коса или боздуган. В борбата си с хали и лами св. Илия е твърде близък до брат си, юнака св. Георги. А той пък – на брата си близнак Димитър. Така ги и рисуват иконите, галопиращи на коне, св. Георги на бял кон отива към слънцето, св. Димитър – на червен, обърнат към царството на мрака, с копие, насочено или забито в устата на дракона. Св. Георги и св. Димитър са демиурзи, първотворци. Защитници на пастири, предпазват от зли сили. Житията им разказват за борбата им със злото, нечистите сили, помощта, която оказват на всеки, който ги потърси.
Господ и неговият син, и Девицата майка сами по себе си са чудо. Необяснимо, но истинско. Да правят чудеса, това е тяхното предназначение. След сътворението най-великото от чудесата им е свързано с човека, с възможността да общуват с него, да му внушават мисли, да пращат знамения, чудни изцеления, строги предупреждения, заслужени възмездия. Това правят и светците, и ангелите вестители, куриери между човешкия и божия свят. Всички знаци, които те дават, отразяват повелята за структурност, хармония и ред, която е и смисълът на божествеността. Исус е най-големият лечител и най-големият ясновидец. Неслучайно и някогашните, и днешните лечители и ясновидци се обвързват с него.
Силни с моралните си послания, светците са още по-силни с чудесата, които са в състояние да извършат. Всъщност чудотворството е истинското доказателство за святост, най-важната характеристика на светостта. Ако те нямат вълшебната сила да идват на земята и да присъстват сред хората, да стоят и в живота, и в смъртта едновременно, и да ги превръщат едно в друго, да вършат чудесата си, свръхестествени и необясними, не биха били почитани, празнувани, възхвалявани. Чудото на светците е едната, най-добрата страна, от проявите на магическото в този свят, на свръхестественото, неразбираемото, непостижимото за обикновените люде. Единственият начин да участват и те е вярата им. Тя усилва свръхестествената сила на божествата да творят чудеса.
Любими на народа ни са светците, които най-добре владеят чудесата. Те са сякаш истинските, „живите” светци, другите са някак книжни и далечни. Те са юнаците, които си поделят света и владеят над него. Това са Богородица, св. Георги и св. Димитър, св. Йоан Кръстител, св. Николай, св. Илия. Едно от известните чудеса на св. Георги още приживе е победата му над дявола изкусител, която е свързана и следва победата му над дракона. След като отрязва главата на чудовището и освобождава царкинята, той благославя построената в негова чест църква и от нея по чудодеен начин бликва вода. После си тръгва сякаш от долната земя направо за Кападокия. Отвоювал живот за хората, влиза в битка за морала и вярата. По пътя среща демона, дявол. Владеещ чудото да прозира зад видимото, за светеца веднага става ясно, че злото на отвъдния свят е и тук, на земята. Св. Георги спори с демона и изкушенията му, връзва го и го принуждава да каже не само тайните си имена, но и всички прегрешения. Накрая, с молитва към Бога, чудодейно успява да го затвори в камък.
Житието на св. Димитър говори за чудеса още от мига, в който слугата на Солунския чудотворец събира кръвта му при екзекуцията. Със страшна бързина се разпространява славата на светеца, който праща чудно изцеление на не един праведник, който закриля аристокрацията и й помага в случай на война. Неслучайно и българските Асеневци поемат битката за държавата ни с иконата на св. Димитър пред гърдите си.
Св. Димитър, както и най-тачените му събратя, умее да върви през времето и пространството, да бъде едновременно и тук, на земята, и някъде далече в своя небесен рай на святост и мъдрост. Явява се като чудно видение на мнозина избраници, освобождава и пренася по чудесен начин пленници християни. Най-известна е случката с епископа на град Афригия, който бил пленен от пирати и продаден в робство на арабски богаташ. Една нощ светецът му се явява на кон, същия, с който прелита границата на отвъдното, заповядва му да се качи на гърба му и след 8 дни пленникът вече е на свобода, озовава се по чуден начин в Солун, пред църквата на своя освободител. В различни апокрифни молитви стои и до днес вярата в двамата братя близнаци, покровители и закрилници на страдащи, пътуващи, отиващи на съд, пленени от неверници.
Житията на българските светци изобилстват от чудеса. Още по-вълшебна е представата за тях в народната митология. Св. Атанас затопля земята с главата си. Св. Харалампий успява да залови чумата и да я окове в девет вериги. Св. Тодор опложда с копието си земята, явява се като страховит ездач на бял кон, идващ направо от царството на сенките, за да накаже с патерицата всички жени, нарушили забраната да не работят на празника му. Св. Илия препуска с огнена колесница по небесния калдъръм и т.н.
Приказни чудеса изпълват живота им. В още по-вълшебна приказка се превръща силата им след него. Св. Николай Чудотворец наричат „бързия помощник”, защото най-бързо откликва за избавяне от зли ветрове и вещици. Помагат светците. Правят го и ангелите. Архангел Михаил е воин закрилник, подобен на Господа. Това е записано и в името му. Рафаил е „спасителят”, защото спасява от болест и болка, предупреждава за бъдещи бедствия и смърт. Гавриил е архангелът на силата и победата. Той ще отвори вратите на ада, когато дойде Месията. Архангел Уриил е Господарят на светлината.
Свети и чудотворни са всички предмети, до които се допре светецът или които служат за неговата почит – икони, вода, аязмо, кръст, камъчета, предметите посредници (дрехи, вода, олио). Магически са и всички начини за контакт – преспиване на свещено място, даване на жертва или обещание (оброк), труд в полза на манастир, молитва. Една невероятна смесица от чудеса – магии, съхранена и до днес в мисленето, празниците и бита на българина.
И при светците, както при всяко вълшебство, дарбата е два вида – вътрешноприсъща, дадена от Бога чудотворна, и образец на поведение, отработен в неспирно терзание на тялото, за да се усъвършенства душата. Човек все пак почита светците много повече, защото са чудотворци, заради божествения дар и чудната сила, на която може да разчита. Очаква от тях подкрепа за общността, но и за себе си лично. Да помагат по време на криза, обществена и лична, когато като че ли само чудо може да помогне, да обърнат лошия ход на нещата, да възстановят хармонията и реда. Чудото в повечето случаи е директен контакт с отвъдния свят. Който умее да го прави, е с „дар от Бога” , а Бог дарува само избраниците си. Така между тях могат да се наредят и други, различни от канонизираните светци – ясновидци, лечители и други „агенти” на отвъдния свят. А признатите от църквата светци, които не са силни в чудесата или пък съвсем са забравили да ги правят, избледняват от паметта и уважението на народа. Понякога дори ги наказват чрез бой и чупене на иконите им.
Мнозина лечители и гадатели твърдят, че действат под непосредствените инструкции на отвъдните светци, че заедно с тях работят за доброто на всички. Колкото по-често отвъдното нахлува в нашия свят и напомня за себе си, толкова повече са чудесата – случки или знамения, които присъстват и помагат на живота. Поредица от различни чудеса и видения оформят т.нар. специализация на светците – едни помагат при болести (Харалампий, Евтимий, Дамян и Козма, Панталей), други – за намиране на откраднати вещи (св. Мина), трети пазят къщите от злосторници (св. Никола). Богородица закриля дома, майките и родилките. Св. Георги покровителства воините, стадата и пастирите. Избирането на личен или семеен светец, или патрон на църква, или параклис, е свързано с това “профилиране” на тяхната сила. С него се съобразява и празничният календар на българина, посветен на различни светци. В него е отделено място за вълшебства и магии, предизвикващи здраве, плодородие на различни селскостопански култури – вино, мед, жито, късмет, задомяване, челяд и т.н.
Чудодейна сила притежават както светците, така и иконите им. В Тракия и Пиринска Македония ги наричат „живи куни”. Разказват как в драматичен момент, миг преди турски отряд да изпепели с. Долна Сушица, св. Георги скокнал с коня си от иконата направо срещу изумените палачи. Пак той, заедно със св. Мина, св. Иван Рилски и други обичани от народа ни светци, често били „чувани” или „виждани” да се разхождат в „своите” храмове.
Безмерна е силата на Бачковската Богородица да спасява и дарява живот. Иконата на Св. Богородица Троеручица от Троянския манастир помага при безплодие. Чудотворна е силата на Богородица Осеновица в Рилския манастир. Наричат я така заради вярата, че осенява с благодат и закриля всеки, който й се покланя с чиста душа. Разказват за не едно чудно изцеление с нейна помощ. През 1902 година парализирана няма жена проговорила и проходила, след като свещеник й прочел 40 молитви пред светинята. И пак по тия времена, когато из България върлувала черна чума, навсякъде където селищата и народът били осенявани от чудотворната икона, чумата бягала и повече никога не се завърнала.
Иконите на светците притежават вълшебството да разпознават и дават знак за грешните и праведните хора, когато лепят паричка върху тях. Чиято паричка падне, той е грешник.
Книгата може да поръчате тук!
Коментари (0)
Вашият коментар