6 причини, поради които повечето хора се страхуват да се влюбят

Психолозите твърдят, че повечето раздели се случват в началото на годината. Януари държи палмата на първенството по най-много подадени бракоразводни документи и разлъка.

Всяка раздяла носи след себе си страх от поредно разочарование и доста хора несъзнателно саботират случването на бъдеща връзка и то в скоро време след последната.

Доста от хората се страхуват да бъдат наистина влюбени. Докато страхове може да се проявяват по различни начини или и в различни етапи на връзката, всички ние си слагаме щитове, защото вярваме, че те ще ни предпазят от нараняване. Тези защити може да ни предложат фалшива илюзия за безопасност или сигурност, но ни предпазват от постигане на близостта, която най-много желаем.

Какво ни кара да се страхуваме от интимност? Какво ни пречи да откриваме и запазваме любовта, която казваме, че искаме?

1. Истинската любов ни кара да се чувстваме уязвими

Новата връзка е неизследвана територия и повечето от нас имат естествени страхове от неизвестното. Да се оставим да се влюбим означава да поемем реален риск. Ние даваме голям кредит на доверие на друг човек, което му позволява да има влияние върху нас, което ни кара да се чувстваме изложени и уязвими.

2. Новата любов разчовърква минали болки

Когато влезем в една връзка, рядко сме напълно наясно с емоционалния багаж, който носим от миналото. Начините, по които сме били наранени в предишни взаимоотношения, започвайки от нашето детство, имат силно влияние върху начина, по който възприемаме хората, които допускаме в живота си, както и как действаме в нашите романтични взаимоотношения. Миналата негативна динамика може да ни накара да сме нащрек и да ни пречи да се отворим за някой нов.

Може да се отдалечим от интимността, защото тя предизвиква стари чувства на болка, загуба, гняв или отхвърляне.

Много от нас се борят с чувството, че не са обичани. Имаме проблеми с осъзнаването на собствената ни стойност и вярваме, че някой наистина може да го е грижа за нас. Всички ние имаме "критичен вътрешен глас", който понякога ни казва, че сме безполезни или не заслужаваме щастие.

Този глас е сформиран от болезнени детски преживявания и критични нагласи, на които сме били изложени в началото на живота си.

Тези критични мисли, или вътрешни гласове, често са вредни и неприятни, но те въпреки всичко са ни удобни, защото ние сме свикнали с тях. Когато друг човек ни види по различен начин от собствената ни престава, обича ни и ни цени, ние може да започнем да се чувстваме неудобно и отбранително, тъй това предизвиква точки на идентификация, които дълго сме потискали в себе си.

4. С истинската радост идва и истинска болка

Всеки път, когато напълно изживяваме истинска радост или чувстваме ценността на живота на емоционално ниво, може да очакваме да почувстваме голямо количество тъга. Много от нас се плашат от нещата, които биха ни направили най-щастливи, защото те също ни карат да чувстваме болка. Обратното също е вярно.

Когато става въпрос за влюбване, може да се колебаем да дадем всичко от себе си, тъй като ни е страх от тъгата, която ще се раздвижи в нас.

5. Любовта често е неравностойна

Много хора се спират да се отдадат на една връзка, защото човекът отсреща „ги харесва прекалено много.“

Те се притесняват, че ако започнат отношения с него, собствените им чувства няма да се развият и другият ще бъде наранен или ще се почувства отхвърлен.

Истината е, че любовта често е неравностойна. Нашите чувства към някого са с постоянно променяща се сила. За секунди може да почувстваме гняв, раздразнение или дори омраза към човек, когото обичаме.

6. Любовта предизвиква екзистенциални страхове

Колкото повече притежаваме, толкова повече има какво да губим.

Колкото повече за нас означава някой, толкова повече се страхуваме да не загубим този човек. Когато се влюбим, не само сме изправени пред страха да загубим партньора си, но и осъзнаваме по-добре нашата смъртност. Когато има любов в живота, той притежава повече стойност и смисъл, така че мисълта за загуба става по-страшна. В опит да покрием този страх, може да се съсредоточим върху по-повърхностни проблеми, да се караме с партньора си или, в крайни случаи, напълно да се откажем от връзката.