Тази книга не е за любов

Темата за жените живо ме интересува, защото съм в тяло и с дух на такава вече доста време и от тази гледна точка имам някои опитности и наблюдения.

Да си жена е привилегия, особено, когато Господ е бил благосклонен към теб и ти е дал някои чисто женски плюсове. Считам обаче, че тези плюсове или съкровища, както обичам да ги наричам, ги има във всяка една от нас, просто трябва да се разровим по-дълбоко, да ги открием и извадим на бял свят.

Някои жени се раждат научени как да ги използват, а други се учат по-дълго. За себе си мога да кажа, че по всички житейски въпроси, уроците ми са били по-дълги и трудни, но с бляскав резултат. Надявам се да съм станала по-схватлива с времето и занапред да е по-леко, меко и с наслада.

Темата, по която искам да пиша обаче е горчива. Това е точната дума на усещането, което имах на събитието. А събитието беше представяне на книга – стихосбирка. Два дни преди празника на жената, това събитие разтърси моята вечер, а после разби съня ми. Да си жена включва също и голяма горчива чаша, която трябва да изпиеш преди да ти подадат другата – сладката, свежата и красивата. Няма как да не минеш през това, за да осъзнаеш коя си и за какво си тук. И не винаги това е свързано с насилие. При всяка от нас е различно, но на всяка четвърта жена се е паднало горчивата и чаша да бъде именно насилие. Не е важно защо и как една жена е попаднала в лапите на насилника, не е важно какво точно се е случило. Най-важното нещо обаче е, осъзнаването на ситуацията и търсенето на път за изход и бягство. Да, има насилник. Да, има жертва. Ако един от двамата липсва - всичко свършва. Нека да не се лъжем – „Той ще се промени” е шепот на дявола.

На събитието присъстваха няколко жени, пострадали при домашно насилие от затворената група „Не си сама”, състояща се от 70 жени, които не търсят публичност, а помощ и състрадание. Представете си само 70 жени, подредени една до друга. И това не са всички с този проблем. Това е една малка част от тях. Една от няколкото присъстващи беше с малко спящо бебе в скута си. Това ме докара до рев, но тъй като бях на първи ред, точно пред писателите, не исках да правя сцени и си глътнах всички сълзи с огромно усилие. Друга беше с насинено око и каза, че сама си го е причинила. Вероятно всичко си причиняваме сами.

В тъничката книжка с голямо съдържание със своите стихове участват Димана Йорданова, Димитър Кенаров, Иван Ланджев, Лили Йовнова, Петър Чухов, Надежда Радулова, Рене Карабаш и Георги Господинов.

Видях тези хора на живо. Изключително приятни и красиви хора. Дар словото прави хората една идея по-красиви. Затова е хубаво да се упражняваме в това изкуство. Най-малкото, защото то ще ни помогне да изразим себе си и знае ли човек - току виж бъдем и разбрани.

Не всички стихове обикнах, но всички прочетох и има изречения, куплети или цели стихотворения, които искам да изпиша на стената си - в къщи. Ей така да си ги чета всеки ден.

Заради тях си струва да я имаш. Но най-много заради каузата.

Вярвам в епидемиите. Вярвам, че това, за което мислиш и говориш, става твоят живот, твоят свят, твоята реалност. И това е заразно. Затова нека говорим за разрешаване на този проблем в обществото ни.

Проблемите са, за да се решават.

Има начин и то повече от един. Има изход.

Ако питате мен, той е Любов.

Пътят дотам понякога е дълъг и хлъзгав. Агресорът често облича тази мантия на „уж любов”, за да обясни поведението си и я съблича много бързо, след като му повярват. Тук боравим с изкусни лъжци. А понякога „жертвата” е всъщност „агресор” и това е много често срещано явление. Топката често се изплъзва от ръцете на единия в ръцете на другия участник. И тук е нужна здрава работа, за да се спре тази игра на руска рулетка. Знаем от новините, че доста жени не успяха да излязат живи от нея.

Понякога хората се разделят, понякога уроците с даден човек свършват, понякога оставаш сам, но това е само за да срещнеш твоето по-щастливо утре.

Дайте си шанс, жени!

Помагайте, мъже!