По-голямото ми дете се чувства „невидимо“ – какво да правя?

Опитът ми в работата с хора ми показва колко противоречиви могат да бъдат отношенията между братята и сестрите.

Повечето родители се чувстват отговорни за това и са искрено горди и доволни когато децата им се обичат, подкрепят и се опират един на друг в трудни моменти. Други обаче виждат, че отношенията между тях са напрегнати, дистанцирани са и дори формалните разговори по време на празници изискват усилия от тяхна страна – тогава започват да се питат „Къде сбърках?“, „Аз ли съм виновен или е просто въпрос на различни характери?“, „Можех ли да направя нещо различно, за да изпитат сигурността и богатството на това да имаш безрезервна братско-сестринка обич?“. Няма как да знаем със сигурност кое, как и колко е повлияло на децата, но това, което знаем, е че появата на второ дете в семейството има ключово значение за цялата система.

Все по-често срещам майки, които наскоро са родили второто си дете, чувстват се изморени, трудно им е, а на всичкото отгоре първородното започва да създава „проблеми“, да се държи като бебе, въпреки че вече е на цели 4-5 години, а „нали уж затова изчакахме малко да порасне Гошко, за да е по-лесно“. С голямо притеснение и малко срам споделят как голямото дете не проявява топли чувства към по-малкото, дори напротив казва им:

„Връщайте го там, откъдето сте го взели“

„Мразя го“

И те се питат „Ох, само ако знаех какво се случва в главата му, защо така говори, удря я толкова силно, а виж колко е сладка, мъничка и беззащитна, как може да иска да й причини болка?! Кажи ми какво да го правя?!“

Представете си сега: Запознали сте се с мъжа си и изживявате най-прекрасните си години. Не се отделяте един от друг, той толкова много иска да ви е добре и да се чувствате щастлива, че решава да напусне работа и да се отдаде само и единствено на вашата пламенна любов. Грижи се за вас, готви ви, сервира ви закуска в леглото, завива ви когато ви е студено и не спира да ви прегръща и целува. Чувствате се сякаш ВИЕ СТЕ целият му свят – толкова е хубаво, нали? Каквото и да направите, дори да се скарате, той винаги ви прощава. Знаете, че нищо и никой не може да ви раздели! Но, ето че идва един ден, в който мъжът ви ви казва:

„Скъпа, моя братовчедка ще дойде на гости вкъщи (тези с по-голямо чувство за хумор могат да си представят, че идва „мама“). Толкова ще е хубаво, ще имаш компания, ще има кой да ти помага в домакинството и ще има с кого да делиш домакинските задължения“.

Замисляте се и дори ви звучи добре. Представяте си как си говорите всеки ден, докато миете чиниите или подреждате. Ще се забавлявате заедно, ще му разказвате за нещата, които са ви впечатлили през деня. Готино.

Скоро се появява братовчедката вкъщи, но тя изглежда толкова слабичка, нежна, малка и … определено не може да мие чинии. Мислите си, че й трябва малко време да свикне. Ама, колко време? Мъжът ви започва да се грижи за нея така, както се е грижил за вас преди – сервира й закуската, обяда, че чак и вечерята в леглото. Тя много капризничи, което ви дразни ужасно, а половинката ви се опитва да й угоди – прегръща я, утешава я когато е разстроена. С две думи – толкова много се суети около нея, че ви изкарва от равновесие. Започва да прекарва много време с нея. Защо го прави? Нали каза, че тя ще ви помага и ще се забавлявате заедно? А, излиза, че дори едни чинии не може да измие. Какво трябва да направите, за да си върнете онази любов и онези отношения, които сте имали преди? Може би да му кажете, че не я искате повече в дома си, да я разкара? Преди си бяхте по-добре, нали? Обаче, той ви отговаря:

– Няма как да я върна, тя си остава завинаги при нас и ти трябва да я обичаш, тя е част от нашето семейство.

– Каквооооооо? Ти шегуваш ли се, не сме се разбирали така? Искам да я върнеш там, откъдето си я взел! Не я искам! Не ми харесва! Тя разрушава всичко между нас – НЕ МОЖЕ да ме накараш да я обичам, защото я МРАЗЯ.

Обаче колкото и да викате, да се ядосвате и да плачете, виждате, че нищо не може да промените и започвате да се питате какво не направихте, че той има нужда от още един член в семейството? Какво има тя повече от вас? Започвате да вдигате шум около себе си, за да привлечете вниманието на мъжа си, но това само го ядосва и той започва да ви се кара (което е някакво внимание, все пак). След всички неуспешни опити, които правите да върнете нещата по старому, накрая се отказвате и единственото, което не сте пробвали е.. да се държите като нея.

„Ами, да! Ще спра да мия чиниите и ще искам отново да започне да ми носи яденето в леглото“. Само че това го изнервя още повече, защото му е трудно да угажда и на двете ви и накрая ви казва: „Миличка, хайде да те изпратя на спа с приятелки малко да си отпочинеш, аз също да поема глътка въздух?“ Чудесно, мислите си, иска да се отърве от мен, не ме обича вече… къде сбърках, какво стана …. Всичко е заради онази братовчедка!

Представихте ли си го? Как се почувствахте? Мислите ли, че сега ще ви е по-лесно да разберете какво преживява детето ви? Обяснявате ли си по-добре, защо плаче неистово когато го оставяте на градина или при бабите за малко по-дълъг период от време? Защо удря по-малкото си братче или сестриче? Как иска да привлече вниманието ви и какви усилия полага?

Почти всички деца преминават през този етап. Децата ви не са злодеи, които искат да наранят малкото и беззащитно същество – просто им липсвате. Липсва им вниманието, което губят, докато вие сте отдадени на бебето. Липсвате им, защото мислите ви сега са насочени към бебето и грижите около него.

Не е нужно сега да се съсипвате от вина, че не може да се клонирате и всяко от децата ви да разполага с идеалната версия на мама и тати. Уверявам ви, че правите най-доброто, на което сте способни! И за двете си деца! Знам също така, че всички майки искат да знаят повече, да правят повече, да могат повече. Затова ще ви дам някои насоки, които може да са ви полезни да намалите тревожността в децата и в себе си (оставям „открехна вратичка“, че и по-малкото дете има своите преживявания по отношения на по-голямото, както и на родителите, но ще „погледнем през неговите очи“ в някоя от следващите статии).

Не му казвайте, че ще го изоставите/оставите – повечето деца се страхуват да не бъдат изоставени, затова не подхранвайте тези страхове като му казвате „Ако не дойдеш веднага те оставям тук“ или „ Ако не слушаш, ще кажа на полицая да дойде да те арестува“. Децата възприемат всичко буквално и въпреки че вие не говорите сериозно, те няма как да знаят това. Алтернативен отговор може да бъде „ Аз тръгвам, защото бързаме и те чакам зад ъгъла“ или „Ще дойда да те взема след работа от детската градина, но сега трябва да тръгвам“.

Прекарвайте време с по-голямото си дете – Отделете си време, в което да бъдете само двамата. Кажете му, че искате да си имате време само за вас, отидете да се поразходите, да се повеселите, да си поговорите. За него е важно да усеща, че искате да отделите време за него. Така по-лесно ще приеме необходимостта да прекарвате по-голямата част от времето с бебето.

Говорете за чувства – Кажете му, че разбирате какво преживява в момента (важно е наистина да го разбирате) – “Разбирам, че ти е трудно и сигурно си ядосан, че бебето отнема цялото ми внимание, но аз бях непрекъснато и до теб когато беше бебе“. Може да покажете снимки от бебешкия му период, за да види как сте се грижили за него .

Включвайте го в грижите за бебето – Давайте му да подържи шишето с водата или да ви донесе чорапки и заедно да ги сложите на бебето. Валидирайте това: „Много ти благодаря, че ми помогна. Ти си страхотен батко/кака“.

Като семеен терапевт знам, че отношенията в едно семейство са сложно нещо. Те са низ от много малки жестове, думи, поведения, мисли и чувства, които формират всички нас като личности и определят начина ни на свързване с другите. Също така знам, че децата не се раждат „бели платна“, върху които да започнем да пишем, а носят богата история в себе си и цялата палитра от чувства и емоции. Това, което трябва да направим, е да ги научим какво да правят с тях – как да ги разпознават, как да ги изразяват и как да ги управляват.

Но първо трябва да започнем от нас самите, нали?

*сиблинг – (чужд.)(от Англ. sibling)– роден брат или сестра

Авторът е терапевт и съосновател на Център за семейно щастие „Нюанси“

Ако прочетеното тук докосва струна и сте готови да поговорите за това, то може да Валентина Димитрова потърсите на телефон 0887 73 3779 за запазване на консултация.