Ефективността на черния бъз и на екстракта от семена на грейпфрут е клинично доказана срещу грипни вируси и при сезонни промени.
Доц. д-р Гергана Петрова е лекар в Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Александровска. Освен че е специалист по детски болести, тя е специализирала пневмология в Киото, Япония, детска пневмология и фтизиатрия в Медицинския университет в София. Член е на Експертната лекарска комисия за лечение на деца с муковисцидоза и консултант – външен експерт към Център „Фонд за лечение на деца“.
- Доц. Петрова, в пика на грипа и настинките какви превантивни мерки да вземат родителите?
- Колко ще боледува детето зависи от организма като съвкупност от естествени механизми на защита и от околната среда (начина на отглеждане, храната, контакт с потенциално болни и излагане на вредни фактори като цигарен дим например). Ето защо за добър имунитет на децата на първо място са нужни разнообразен хранителен режим, пълноценен сън, редовни и умерени физически упражнения, хигиенни навици и здравословна околна среда.
При грипна епидемия е важно да се избягват затворените помещения, където се събират много деца. Най-добре е децата да са навън на чист въздух. Задължително е спазването на лична хигиена, включвайки многократно миене на ръцете, и на противоепидемични мерки – например носене на маска.
Хубаво е също така през тази есен да си спомните за противогрипните ваксини – те са една от най-надеждните профилактики за грип.
- Колко често е “нормално” да боледуват децата?
- По принцип няма „нормално боледуване“, има приети някакви норми, тъй като детският имунитет е незрял и трябва време, както и сблъсък с микроорганизми, за да се постигне неговата оптимална ефективност до около 5-6 годишна възраст. Смята се, че децата под 1 година е приемливо да боледуват един или два пъти в годината (в случай на контакт с болен родител). Но при по-голямо дете в семейството може малкото почти ежемесечно да боледува. Около 70% от децата до 5-годишна възраст боледуват от 3 до 5 пъти годишно. Най-уязвимият период е между 1 и 3-годишна възраст, когато детето може
да боледува дори до 6-8 пъти годишно
от най-различни инфекциозни заболявания (особено ако посещава детско заведение). После боледуванията се разреждат и с всяка изминала година честотата им трябва да намалява при нормално развиващи се защитни механизми и имунна система. Става дума за обикновени настинки или диарии. Ако едно дете има например повече от 4 пневмонии или повече от 8 отита, това категорично не е нормално.
- Проблемът с имунитета ли е причината за чести настинки, вируси, болно гърло, дихателни проблеми , от които се оплакват много хора?
- Няколко може да са проблемите. Имунитетът на детето може да е несъвършен или подтиснат (например от излагане на цигарен дим). Абсолютна социална безотговорност е да се водят болни деца при други. Положението може да се утежни от
„компетентни съвети“ в интернет форуми
на майки за уникални бабини илачи, или прехвалени доктори, като се стига дори до предписване на антибиотик по интернет.
Често майките настояват за многократни микробиологични изследвания на секрети от гърлото или носа. Има естествено носителство на дадени микроорганизми, които са част от нашия естествен микробиом. Изолирането на микроорганизъм обаче води до настояване от „наплашената от форума майка“ за антибиотик, след приложението на който вече се изолира друг микроорганизъм (защото този, който сме си носили, е освободил мястото на новия), съответно се предписва нов антибиотик и се влиза в порочен кръг, от който излизане почти няма. В клиниката за съжаление съм била свидетел на много такива деца, изпили по 4-5 антибиотика „без ефект“. И всичко е започнало от едни сополи и кашлица.
- Кога трябва да използваме имуностимуланти?
- Ако детето е закалено правилно, то няма да боледува много и съответно няма смисъл имунитетът да се стимулира допълнително. Нека е ясно – нормално е децата да боледуват, така се изгражда имунитет. Дори при максимално спазени препоръки за отглеждането на децата обаче невинаги имунитетът е на задоволително ниво. Желателно е имуностимулаторите да са в минимални дози и
да не се прекалява
с тях. Когато обаче децата боледуват повече от очакваното или са изложени са на рискови фактори, тогава лекарствата и хранителните добавки, които имат отношение към имунитета, трябва да са първа линия в арсенала на лекаря.
- Каква терапия препоръчвате в първите 24 часа от началото на заболяването?
- Терапевтичният подход трябва да е комплексен. Немедикаментозното поведение при остри вирусни инфекции като правило включва постелен режим, млечно-растителна диета, инхалации с физиологичен разтвор. Детето трябва да е леко облечено и да е в топла, но добре проветрена среда. Оптималните параметри на въздуха в помещението са температура около 19-20 градуса, влажност 50-70%. Задължително е да се проветрява често и интензивно. Необходимо е да се дават достатъчно течности с температура, по-ниска или равна на температурата на тялото, в никакъв случай горещи напитки. Подходящи са прясно изцедените и разредени с малко вода натурални сокове, чайове, плодови компоти.
Медикаментозното лечение включва антипиретици (за високата температура, над 38 градуса), витамини, противовирусни/имуностимулиращи лекарства. При доказано наличие на грипен вирус (от бърз тест) е необходимо и включване на специфичен противогрипен препарат. Той е макисмално ефективен, ако се започне в рамките на 48 часа след първите симтоми. Ако е изпуснат този период, трябва да се дават природни имуностимулиращи средства с доказан противовирусен ефект.
- Какво е мнението ви за лечебната сила на черния бъз и препоръчвате ли го за деца?
- Черният бъз е широко използван от хилядолетия в медицината. Има различни медикаменти, в състава на които влизат цветовете, листата, плодовете, стръковете и дори корените му. Неговата висока ефективност е клинично доказана срещу грипни вируси (различни щамове). Установено е, че прием на 15 ml дневно екстракт от черен бъз води до
по-бързо овладяване на симптомите
на вирусни инфекции /грип A и B/ - средно 4 дни по-рано в сравнение с плацебо групата. Екстрактът от черен бъз активира имунната система чрез увеличаване на продукцията на цитокини. Цветовете от бъз съдържат антивирусни флавоноиди, които инхибират репликацията на различни грипни щамове и например предотвратяват H1N1(свински грип) вирусната инфекция ин витро. Неутрализира и намалява инфекциозността още и на вируси като причинителя на СПИН, хепрес тип 1 и респираторно синцитиален вирус.
Освен противовирусен ефект пробите с екстракт от цвят на черен бъз показват положителен резултат срещу бактерии като Klebsiella pneumoniae, Staphylococcus aureus, Pseudomonas aeruginosa, Salmonella typhi, Bacillus subtilis. Има над 50 клинични проучвания на продукти, съдържащи черен бъз, всички са положителни и доказват безспорно ефективността му. Особено популярен препарат е „Имунисимо Кидс”, като освен екстракт от черен бъз той съдържа и витамин С. Освен за профилактика ефективно допълва и симптоматичното лечение при започнала вече остра вирусна инфекция.
- Какво мислите за екстракта от семена на грейпфрут като средство за профилактика на вирусните заболявания?
- Семената на грейпфрута традиционно се прилагат за укрепване на имунната система и при сезонни промени (рязка смяна на температурата, висока влажност, мокро и студено време). Според клиничните изследвания този екстракт потиска развитието на различни бактерии и вируси, както и на гъбичките. Това е в основата на мощното му антисептично действие. Същевременно екстрактът предпазва естествената чревна флора (човешкия микробиом). Доказано е, че този екстракт подпомага още заздравяването на рани и белези и е природосъобразно детоксикиращо средство.
Ето защо продуктите, съдържащи екстракт от грейпфрут, също имат място
при остри вирусни инфекции.
От предлаганите в България препарати с ектракт от грейпфрут с най-висока концентрация на активните съставки е „Цитромикс”.
Като заключение бих казала, че рецидивиращите респираторни инфекции са причина за значителна заболеваемост и нарушение на качеството на живот. Липсата на противовирусни препарати срещу голяма част от баналните вирусни инфекции прави необходимо използването на имуностимулатори.
Нарастващата в световен мащаб антибиотична резистентност е друг аргумент в полза на имуномодулаторния подход към болестта. Имунната система може да бъде единственото ефективно „оръжие” при попадане на мултирезистентни микроби в организма. Увреденият вроден имунитет при пациентите с хронични белодробни болести също налага използването на имуностимулатори в практиката. В бъдеще ще са необходими все по-добри превантивни и имунопрофилактични стратегии. Имуностимулантите са допълнение към терапията, но не трябва да се приемат за панацея при всички респираторни заболявания.
