Клоди Еньоре: Възмутена съм от фалшивите теории, че Земята не е кръгла и човек не е стъпвал на Луната

До 10 години хората ще се върнат на Луната, тя е близо - само на 3 дни път, казва първата френска астронавтка.

Клоди Еньоре е френска астронавтка, летяла в Космоса през 1996 и 2001 г.

По-късно минава в политиката, била е делегиран министър на изследванията и новите технологии и делегиран министър по европейските въпроси в правителството на Жан-Пиер Рафарен.

Ръководила е най-големия научен музей във Франция - Градчето на науките и индустрията в Париж. От 2015 г. работи в Европейската космическа агенция.

МАРИЯ НЕЗНАКОМОВА

- Г-жо Еньоре, вие сте първата френска астронавтка и първата европейка, работила на Международната космическа станция? Как започна необикновената ви кариера?

- По образование съм лекар и изследовател. Но в главата ми винаги е имало една детска мечта, която се роди през 1969 г. Тогава човек стъпи за първи път на Луната. Бях на 12 г. и за мен това беше вълшебен момент. Казах си, че и аз ще опитам такова фантастично приключение. По-късно попаднах на съобщение на френската космическа агенция за набиране на кандидати за астронавти, поисках досие и бях избрана. Имах късмета да замина на обучение и тренировки и извърших две космически мисии - през 1996 г. на космическата станция “Мир” и през 2001 г. на Международната космическа станция. Така осъществих детската си мечта.

- Спомняте ли си нощта преди първия полет? Можахте ли да спите?

- Бях избрана през 1985 г., а полетях през 1996 г. Това са 11 години в подготовка в Звездното градче край Москва. След този дълъг период бях нетърпелива.

Имах доверие

в себе си,

в екипажа,

в техниката

Чаках дълго този момент и бях готова да го изживея.

- Какво е чувството да видите Земята от Космоса?

- Всеки има някаква представа, чел е, гледал е филми, но когато го види със собствените си очи, е вълшебно. Земята е наистина красива, синьо-бяла заради моретата и облаците, а наоколо всичко е черно и мистериозно. Това е мястото, където има живот, тя е изолирана и крехка в черния Космос. Цветовете на планетата са невероятни -

над Африка

червено и охра,

над Европа -

зелено, над

Тихия океан

дълго е синьо,

защото той е огромен. Когато човек е горе, на космическата станция, чувството на отговорност за тази красота, за тази планета е много силно.

- Казахте, че сте започнали да мечтаете да летите, когато сте видели кацането на “Аполо 11” на Луната и първата стъпка на Нийл Армстронг. Има много хора, които продължават да вярват, че това не се е случило. Вие имали ли сте съмнения?

- Не може да задавате такъв въпрос на астронавт. Ние сме имали шанса да говорим с екипите, с участниците в полетите на “Аполо”, има толкова много доказателства, снимки. Няма никакво, абсолютно никакво съмнение, че те са били на Луната.

Но често се случва хората да ни питат - вие, които сте били в Космоса, кажете - наистина ли Земята е кръгла? Съмненията се прокрадват. И аз като учен, като изследовател, търсещ истината и загрижен много за образованието на младите, се чувствам възмутена от тези теории за заговори и фалшиви новини. Трябва да се борим с това.

- Но ако оставим настрана теориите на конспирациите, защо повече от 40 г. никой не се завърна на Луната?

- Тези мисии са много сложни от техническа гледна точка. Те изискват огромни бюджети. В онези години на надпревара между САЩ и СССР американците бяха хвърлили всички сили и средства и това се случи, имаше 6 мисии с кацане на Луната, 12 астронавти, които стъпиха на нея. Тогава тези мисии бяха много кратки. Затова трябваше да се премине към нещо различно и се тръгна към космическите станции в орбита около Земята. Но днес вече е ясно, че сме натрупали опит и трябва да стигнем по-далече.

Целта е да се

отиде на Марс,

но все още това

е твърде сложно

- за екипажите има здравословни и психологически проблеми, трудности, свързани с радиацията. А Луната е близо - само на три дни път. Затова трябва да се върнем и да опознаем добре този спътник, който е свидетел на историята на нашата Слънчева система. Моментът е дошъл. Мисля, че в близките 10 г. хората отново ще се върнат на Луната.

- Вие работите в момента върху проект за “лунно село”. Какво ще представлява то?

- От 3 г. се върнах на работа в Европейската космическа агенция. И тъй като вече има много желаещи да се върнат на Луната, но да построят там постоянни станции, за да могат да живеят и работят продължително, трябва да се помисли как да се организира това. Как да се обединят отделните космически агенции - американците, китайците, руснаците, европейците, частните компании, за да се направи едно общо “село”, да се създаде дух на общност, а не всеки да прави отделна научна база. Трябва да се научим да строим жилища, да се придвижваме между тях, да се създадат комуникации, да се разработи снабдяването с кислород и вода от ледниците в полюсите на Луната и т.н. Не е разумно всеки да опитва да прави това поотделно. Освен това има договор на ООН от 1967 г., според който космическите тела не могат да бъдат присвоявани от нито една държава. Така че този общностен дух е и част от нашата отговорност за бъдещето на човечеството.

- Когато се говори за далечни пътувания и за заселване на други планети, на преден план излиза въпросът възможно ли е в Космоса да се прави секс и хората да се възпроизвеждат?

- Днес това не е част от научните програми, но може би през втората половина на века или през следващия проблемът да стане актуален. Все още няма заселвания и астронавтите се връщат на Земята. Така че основните изследвания са насочени към адаптацията на организма при полетите и реадаптацията при завръщането.

Например загубата на мускули, това, че костите стават по-крехки, по-лошото функциониране на сърдечносъдовата система са белези на престоя в Космоса, те са същите като при стареенето на Земята. Но особеното е, че

когато човек се

върне от полет,

тези белези

изчезват - това

е обратимо

стареене

А това интересува много лекарите и вълнува всички над 50 - 60 г. - да бъде открит този механизъм на обратимо стареене.

- Вашият съпруг също е астронавт - бригаден генерал Жан-Пиер Еньоре. И той е летял два пъти, но не сте били заедно. С подобна биография сигурно не сте съвсем обикновено семейство?

- Беше прекрасно да прекараме заедно дългите години на обучение - живяхме 10 г. в Звездното градче в Русия и заедно преживяхме радостите, откритията, но и трудните моменти. Освен това, когато единият беше на Земята, другият летеше и обратното. Имахме тогава малка дъщеря, така че винаги единият от нас бе с нея. По-лесно е, когато има с кого да споделиш тези моменти.

И досега имаме много приятели сред космонавтите и астронавтите от различни страни по света. Веднъж в годината се събираме в рамките на Асоциацията на космическите изследователи - обикновено идват поне 200 от всичките 560 души, летели в Космоса.

Всяка година се

срещаме с

българския

космонавт

Александър

Александров

и това е прекрасно.

- Накрая не мога да не ви попитам вярвате ли в съществуването на извънземни цивилизации?

- Всички изследвания на Марс имат за цел да открият следи от минал живот, за да можем да разберем откъде идва, как се е зародил той. Но засега нямаме доказателство за това. Знаем, че съществуват милиарди други “слънчеви” системи, екзопланети, които са на такова разстояние от звездите си, че биха могли да са обитаеми. Съществуват милиарди възможности. Но до момента не сме били свидетели на сигнал или следа. Това е въпрос на изследвания, на търсене.