Какъв късмет имаме според деня ни на раждане?

Денят се приема двузначно за раждане – и като добър, и като лош.

Добре е, че роденият в този ден ще има бяло и червено лице, хубава снага, светли и умни очи. Ще живее много. Лошо е, че ще бъде скитник – „никъде кол няма да забие”.

В четвъртък работата не спори, затова не се започва, не се и довършва.

Той е междинен, близо е до средата, но още по-близо е до развръзката. За голяма работа, като градеж на нов дом например, няма време.

Не се започва градеж на къща, защото хората в нея непрекъснато ще боледуват, а децата, като поотраснат, без време ще бягат от нея.

Когото наемат на работа, няма да е задълго, нито договор, нито пазарлък ще се изпълнят.

Не се купуват крава, вол или друг добитък, защото няма да седи у дома, ще избяга.

Не се сее, не се сади дърво, защото ще изсъхне и няма да върже плод.

През пролетта обаче цветята се садят в четвъртък, за да са „четворни”.

Не се сади кокошка, защото няма да лежи на яйцата, ще ги замъти и ще ги остави. Няма да снася яйца.

Не се прибират яйца от полога, защото кокошките ще започнат да ги ядат или ще снасят, където им падне. Изключение прави само Велики четвъртък от Страстната седмица.

Не се правят сватби, защото двамата ще се разделят или единият рано ще овдовее.

Ако се готвят фасул, леща или се меси хляб, червеи ще нападнат фасула, лещата и житото.

Ако жените предат, въртят чекръг или тъкат, овцете ще са въртоглави, а и техните глави може да се завъртят. Ако се работи на полето, ще вали град.

Главатарят на четвъртъците е Въртоглав четвъртък (четвъртъкът през първата седмица на Великите пости). Той е най-лошият. Лош е също и четвъртъкът след Спасовден, казват му „Куция четвъртък”.

Петък

Петък е петият ден от седмицата. Пет е твърде популярно в древността число. В Индия означава съюз на небето и Земята, на духовното и материалното. Будизмът го свързва с петте сетива, петте добродетели, петте посоки на света и петте елемента (вода, земя, огън, въздух и етер). В гръцката античност пет е числото на сватбите. Същото значение присъства и в Евангелието. Христос нахранва пет хиляди души с пет хляба. Пет се свързва с благодеяние и чудо. Петък е ден на грехове и беди: Адам и Ева са изгонени от рая, Каин убива Авел; започва потопът; разпъват Христос; унищожени са градовете Содом и Гомор; над Египет връхлитат десетте напасти; отсичат главата на Йоан Кръстител; Ирод избива десет хиляди младенци и пр. Поради всички тези грехове петък е ден за пост и изкупление.

Приема се за добър ден. Роденият в петък е смирен, със сини очи, високи и широки по средата вежди, с къдрави коси. Ще се изучи, ще забогатее, ще е честит господар, ще живее дълго. Ще е или сирак, или юнак. И казват, все за нещо ще е петимен, все нещо ще му липсва. Някъде смятат, че това е на сиромашия.

Приема се неблагоприятен за делово начало. Той е ден за приключване, за подготовка за съботната почивка. За евреите съботата е била почивният ден. Християнската религия е посветила петъка на св. Параскева-Петка.

Петъкът по принцип е прокобен, тайнствен ден. Вярва се, че сънищата, сънувани в петъчната нощ, са пророчески, сбъдват се.

В годината има дванадесет лоши петъка, наричат ги „черни”. В календара те се намират непосредствено пред големите празници: Димитровден, Коледа, Сурва, Богоявление, Трифон Зарезан, Тодоровден, Среднопостница, Великден, Русалска неделя, Петровден, Голяма Богородица и Кръстовден. През тези черни петъци важи строга забрана за жените да не работят никаква работа. Забраните са свързани с омилостивяване, с предпазване от наказание. Престъпването им води до болести и беди. Не се работи с вълна, не се яде месо. Забранено е сексуалното общуване. Ако жените се решат или мият косите си на Черен петък, ще оглушеят, ще ги боли глава, може и да полудеят.

Ако жената забременее в петък, ще се роди сакато дете.

В петък не се тръгва на път, за да не налети беда.

Не се започва нова работа, защото все ще се заплита, върви на „запето”.

Нищо не се сее, защото няма да даде плод.

Не се сади кокошка, защото измътените пилета няма да траят. Ще се излюпят повече петли.

Който крои и шие дреха в петък, ще овдовее.

Ако в петък времето е хубаво и ясно, скоро ще се развали. „Петък пече, събота (или неделя) – тече”, казва народът ни.

Каквото е времето на първия петък от новолунието, такова ще бъде до пълнолунието.

Събота

Събота е ден на мъртвите. Всички задушници и помени се изнасят в събота. Близостта до техния свят е за добро, но и за лошо. Дава особена сила, дарба и предопределеност, но и крие опасности и риск.

Не се пере, защото помията от водата мърси храната на умрелите, не се „лепи”, замазва, защото „къщата ще опустее”.

На дете съботниче всички в семейството гледат с голяма радост и почит. Понеже се случва рядко, смята се, че е направо Божие благоволение и милост към цялата фамилия. Нещо повече – то е Божи дар и за мястото, и за селището, в което се е родило. Казват, че през девет села пак трудно се намират съботници. Хората се радват, защото в къща, в която има съботник, вампир не влиза, магии не могат да се правят, лоши духове и болести не смеят да се появят. Всички невидими и зли сили, които дебнат човека в тъмнината отвсякъде, се страхуват и бягат надалече. Дори животните съботници – куче, вол, кон – са на почит и уважение.

Роденият в събота или само през нощта, преди да са пропели петлите, цял живот гледа сънища, живее в тях, вижда нощни духове, говори с умрелите.

Ако роден в събота прокълне някого, клетвата му винаги „стига”.

Добре е в събота да тръгнеш на път.

Ако момиче си мие главата в събота, по-лесно ще се омъжи.

В събота не се започва нова работа.

Не се крои риза, който я носи, ще умре.

Не се правят годежи и сватби.

Срещу първата събота след сватбата младоженците не трябва да спят вкъщи, защото не е на хубаво.

След залез-слънце в събота не трябва да се започва шиене на дреха или бродерия, защото този, който ги носи, ще се разболее. И в никакъв случай не се говори за зли сили, демони и чудовища, защото те са наблизо, могат да чуят и да се появят.

Ако третините на починал се случат в събота, не е на хубаво. Още някой от дома ще си отиде.

Ако бият някого в събота преди Великден, цялата година ще яде бой.

Ако в събота вали дъжд, времето през цялата година ще е хубаво.

Неделя

Неделята е „свят ден”. Хубаво е да се роди детето в неделя. Ще е късметлия в живота, ще е честито, разумно, с хубаво лице, с големи очи и дълъг перчем, смирен, кротък, ще обича истината и ще мрази лъжата. Момичето ще е кипра, ще обича да се гизди и облича в най-лични премени. Каквото облече, все ще му прилича. Обикновено тези деца се кръщават Делчо, Неделя и т.н. Тези, които умират в неделя, са праведници. Особено благоприятни са неделите на новолуние и пълнолуние.

В неделя не се садят цветя, ще ги ядат червеи.

Ако жена реши косата си в неделя, ще умре мъжът й.

Ако в неделя пече слънце, времето ще се развали.

Ако в неделя завали дъжд, ще трае цяла седмица и ще престане пак в неделя.

Ако е добро времето в неделя сутринта, ще е добро през цялата седмица. Ако е лошо, ще е лошо и през седмицата.

Из „Български ритуали за късмет”

Книгата може да поръчате тук!