Къде се намират чудодейните икони у нас

На гърба на откритата светиня личало, че е била в храм, където е имало пожар, и от едната си страна е обгоряла. Там са изобразени два вечнозелени кипариса, които са символ на непреходността на православието. Между тях е изографисана финикова палма, която според преданията олицетворява Божията благодат.

След намирането на иконата е уведомен Видинският митрополит Дометиан, който я благословил да бъде поставена на почетно място в манастира.

Иконата е от неизвестен майстор и е от по-стария манастир. По онова време зографите не подписвали творбите си. Според специалисти тя има типичния характер на българска школа. Възможно е да е Софийската, но е твърде вероятно авторът да е от Чипровската златарска школа, тъй като селището е по-близо до манастира.

Обковът на иконата е правен доста след създаването й, като направата му сочи за XVIII век, обяснява и директорът на Историческия музей в Чипровци Анюта Каменова.

Според едно от твърденията тази Богородица с младенеца може да е същата от историята за баба Живана от Лопушна, която донесла със себе си изображение на Божията майка. Тя искала да я постави на мястото на разрушения след турското нашествие манастир, съществувал още от времето на Симеон I. Тогава местните я сложили в колиба, за да се знае, че на мястото е имало манастир.

Архимандрит Христодул,

игумен на Лопушанския манастир:

150 г. се е запазила в пепелищата

– Отец Христодул, научи ли се нещо ново за историята на зазиданата Богородица от Лопушанския манастир?

– Водим я новооткрита икона. Тя е изложена в църквата. Каквато и да е иконата на Света Богородица, честваме Успение на Света Богородица на 15 август, наречена Голяма Богородица. Чества се и на 8 септември, когато е Рождество Богородично. Ето сега и на втория ден след Рождество Христово се чества също Богородица, както и на втория ден след Великден. Рождество Богородично се отличава от Успение Богородично. Света Богородица е една и има хиляди икони по света, както и в България.

Нашият манастир, Лопушанският, датира от времето на Първото българско царство. Точната година кога е изграден не може да бъде казана, тъй като по време на Чипровското въстание 1688 г. предишният манастир е разрушен и опожарен до основи от турците. Тогава е изгоряла и летописната книга на манастира и затова с документи не може да се докаже точната дата на основаването. За историците е ясно, а има и в архивите на Османската империя, че са плащани данъци. Открито е, че 1531 г. манастирът е плащал данъци. Това значи, че е съществувал и по-рано. След разрушаването му при въстанието тази икона е единственото нещо, което е оцеляло тогава. На гърба й има явни следи от пожара. По един дивен и чуден начин иконата е била запазена в пепелището на манастира цели 150 г. При започване на изкопните работи за построяване на сега съществуващия манастир през 1850 г. тогавашният игумен архимандрит Дионисий с гражданско име Димитър Тончев от Берковица получава едно огромно наследство от своите родители. Той приема монашеството и всички пари от наследството влага в изграждането на манастира и построяването на църквата. Именно по това време се открива иконата в пепелището. За да не попадне тогава тази светиня в ръцете на турците, тъй като още сме били под робство, игуменът заповядва иконата да бъде зазидана в стената.