Има ли живот след развода и как да въведем децата в него?

Има ли живот след… развода? И как да въведем децата в него?

октомври 19, 2018

„Животът ми се срина! Всичко се преобърна, какво ще правя?“

„Искам си семейството обратно“

„Аз съм виновен/на за това“

„Готов/а съм на всичко да си го/я върна“

„Въпреки че аз поисках да се разделим ми е много трудно и страдам“

Това са само част от нещата, които съм чувала да споделят хората когато преминават през такъв тежък период , какъвто е разводът. Ако попитаме тези хора „има ли живот след развода?‘‘ сигурно биха казали „има, ама е гаден“ и ще са прави. Но…нека разгледаме как стоят нещата преди да се стигне до него …

В нашата култура (сиреч – българската) на развода все още се гледа като на всеобщ семеен (поне три поколения назад) провал. Какво? Как така се развеждаш? Не си успял да си запазиш семейството – Цц, ужас, това е срамота! Какво ще кажат хората? Какво НИЕ ЩЕ ОБЯСНИМ на хората? Леля Гичка много ще се разстрои (ама за същата леля Гичка и да живеете през брак си е срамота), затова най-добре да не се развеждате! Спете в отделни спални, не си говорете, успокоявайте вечер децата, когато са разстроени след поредния ви скандал, но леля Гичка ще спи спокойно, че сте ЗАЕДНО! Това, че не се чувствате добре и че не сте щастливи няма никакво значение – ще търпите! Децата ви ще търпят! В противен случай вие ще сте първо поколение разведен/а или още по-лошо, разведени „като родителите си“, а вие не може да понесете това!

А ако сте от онези хора, които са се развели без да им мигне окото за мнението и кръвното на леля Гичка, искам да ви поздравя. ?

Друг мотив да поддържате връзка, в която не се чувствате щастливи са децата. Децата имат нужда от семейство! Децата имат нужда и от двамата си родители, за да растат уверени и спокойни. Да, ама не. Децата има нужда от ЩАСТЛИВИ родители, било то и разделени. Понякога напрегнатата и трудна за комуникация семейната среда може да бъде много по-токсична за децата, отколкото физическата раздяла.

Приемаме обаче, че някак си успявате да видите, че това да се разведете е най-доброто нещо, което може да направите за себе си, за партньора си и за децата си. Тогава идва болката, огорчението, обидата, вината! Но не може да получите подкрепата, от която имате нужда от вашите близки, защото нали „сами сте си го направили този избор“. В други случаи обаче реакцията може да бъде и омаловажаване на събитието: “Хайде, стегни се, нали никой не е умрял“.. Разбира се, че е умрял! Умрял е един съюз между двама души. Умрели са едни общи мечти и проекти. Умряло е едно съвместно бъдеще. Това може да се преживее също толкова болезнено, колкото се преживява и физическата загуба. При някой този етап минава по-безболезнено, но смятам, че всеки по някакъв начин трябва да си изтъгува загубата, за да може да продължи напред!

От тук следват много различни сценарии в зависимост от това дали имате деца или не. По взаимно съгласие ли се развеждате или започвате да водите война; спирате ли да комуникирате един с друг и всичко започва да минава през децата..?

В случая когато сте само двамата и се развеждате, има една мисъл, която ви дава утеха „Ох, добре ,че нямаме деца“. В повечето случаи обаче, за жалост, децата са разменната монета, с която започват да жонглират родителите. Обидите по адрес на другия и непрестанните обвинения се забиват като ножове в душата на децата!

„Баща ти ни изостави и сега ще си има ново семейство и други деца“

„Майка ти иска да ме изгони! Тя е виновна, че няма да живея вече при вас“

„Баща ти не ни обича вече!“

„Майка ти е уличница“

„Баща ти е един нещастник!“

Това са думи хвърлени в пространството, когато наистина сте много наранени, чувствате се отхвърлени и гневът взима превес. Но тези думи имат свойството да убиват! Да, точно така, да убиват малко по малко част от идентичността на децата ви. Вие наистина в този момент мислите, че мъжът ви е нещастник, но дали си давате сметка, че изричайки тези думи пред детето, то започва да ги тълкува така: „Щом тати е нещастник, а аз съм негов син, значи и аз съм нещастник“ или „ Но аз обичам тати! Обичам и мама, но тя го мрази, какво да правя аз? Ако продължа да обичам тати, означава ли това, че предавам мама?“; „Тати ми каза, че мама вече не ни обича, аз съм виновен за всичко.“

Когато отношенията между родителите се движат в този диапазон, децата започват да изпитват огромна вина, че те са причината за краха на техните взаимоотношения. Несъзнавано, започват да се опитват да „съберат“ отново своите родители като започват да боледуват по-често, бягат от училище или „създават проблеми“. Това се наблюдава не само при разведени родители, но и при такива, които са загубили комуникация помежду си, непрекъснато се карат или единият родител често отсъства от дома.

В случай, че сте попаднали в тази нелека ситуация на развод едно от най-важните неща, за да съхраните децата си, е да преминете през това адекватно. Сигурно всички си мислите: Какво искаш да кажеш, жено?! Как, по дяволите, си го представяш?“

Отидете на специалист – подчертавам го, защото това може да ви помогне да излезете от омагьосания кръг, в който се въртите (или сега започвате)! Не, приятелките няма да свършат работа ( с тях може просто да плюете нещастника). Специалистът ще ви подкрепи в този труден период! Ще имате времето и пространството да преминете през всички чувства съпровождащи раздялата! Ще ви помогне да погледнете цялата картина и вашето участие в нея. Следствие на това ще можете сами да си отговорите на много от въпросите, които си задавате.

Говорете с децата си за развода, като им отнемете отговорността за случващото се (ако може го направете заедно)! Кажете им, че се разделяте като съпрузи, но като родители никога няма да се разделите и че то няма нищо общо с това решение, което сте взели. И ДВАМАТА много го обичате!

Децата НЕ СА ваши приятели! Не им казвайте „Вече ти си мъжът в къщата“ или „Вече си останахме само двечките“. Това ги поставя в ситуация, в която те започват да се чувстват ЕДИНСТВЕНИТЕ отговорни за вашето щастие! Това е огромен товар за едно дете и е съпроводено с непосилна за него отговорност и същевременно вина, че не може да се справи с „поставената му задача“.

Общувайте директно с бившия/та си, не казвайте на детето да „предаде информация“ , защото отново го поставяте в конфликт на лоялност, разкъсан между мама и тати.

НЕ обиждайте бившия си партньор пред детето, защото по този начин косвено обиждате него (нали е нейна/негова плът и кръв)

НЕ ГО КАРАЙТЕ ДА ИЗБИРА! Това е може би най-лошото нещо, което може да се случи на едно дете. Все едно някой да иска да ви ампутира крака и да ви накара да изберете левия или десния…

Сигурно сте свикнали да се справяте сами в трудните моменти, да бъдете „силни“, „да не плачете“ и „да се стягате“. Традицията при встъпването в брак повелява да има хора, които да бъдат до вас в този важен ден и да споделят радостта ви – дават ви съвети, опора, подкрепа.

Но нима нямате нужда от същите неща в не по-малко важният за вас ден-денят на вашия развод?!

Валентина Димитрова е терапевт, който работи интензивно с двойки, деца и индивидуално, за да постигне баланс и да помогне на хората да върнат контрола в дните си. Тя е съосновател на Център за семейно щастие "Нюанси".