Кои жестове не трябва да използваме на бизнес срещи

Невербалното общуване не е уеднаквено във всички страни, поради което се препоръчва жестовете и мимиките да служат само в среда, където значението им е едно и също. В противен случай са възможни дори сериозни последици.

Когато говорим за себе си например, ние в Европа с ръка посочваме гърдите си, а японците – носа си.

Известните два пръста (палец и показалец) под формата на латинското “V” имат смисъла си на “победа” (“victory”) в Англия само ако дланта на ръката е обърната към нас; обратно, т.е. дланта е към събеседника, е много силно оскърбление.

Ако в Холандия завъртите пръст на слепоочието, което у нас разбираме като знак за глупост, там означава остроумие.

В Гърция и Турция никога не се вдигат два пръста, с което се поръчват на сервитьора, да речем, две кафета – там е обида, равна на плюене в лицето.

Известният от древността знак от вдигнат показалец и малък пръст и сгънат среден и безименен е означавал за времето си жест за плашене на духове (среща се в пещерните рисунки и гробници на етруските, населяващи Италия), но днес в повечето страни в Европа има значението на “рога” и “рогоносец” (семейна изневяра).

Император Тит (78–81 г.) установява значението на вдигнатия палец нагоре – “да остане жив гладиаторът”, надолу – “да бъде убит”. Вдигнатият палец в Европа означава “Добре!”, “Всичко е наред!”, “Съгласен съм” и пълно одобрение, в Гърция – предупреждение, а в Западна Африка – обида.

Кръгът от палеца и показалеца е символ на възхищение в САЩ, обида – в Германия и Франция, заплаха – в арабските страни, много пари – в Япония, пренебрежение – в Гърция и Сардиния, а в Малта с него се характеризира човек с полови извращения.

Допирането на палеца към ухото говори за единство на мненията в Португалия, за извинение – в Индия.

Известното съчетание от три пръста е груб израз, но и знак за защита в Португалия и пожелание за успех и семейно благополучие в Бразилия.

“Чукането на дърво”, но по главата, е оценка за глупава идея, а ако някой почуква носа си, това непременно са италианци, за които то е знак на предупреждение, за холандците обаче означава “аз/ти съм/си пиян”, а в Англия – конспирация и тайнственост.

Движението на показалеца в двете страни обикновено е знак за несъгласие или отказ.

Трябва да се знае още нещо: с коя ръка се жестикулира. Известно е, че в повечето култури лявата ръка е свързана с неискреност и тайни. В ислямските държави например лявата ръка се смята “за нечиста” и с нея не бива да се дават подаръци, пари и др.

Да споменаваме ли кимането с глава за “да” и “не” в България, чието значение е обратно на другите страни. Само още в Иран за “не” главата се отклонява, но силно назад.

Живеем в общество, където всеки има своята самобитност, характер, възпитание, морал. Примиряването на различията не е просто действие, то изисква да се намери онази формула за отношенията между хората, която да запазва достойнството и взаимното уважение. Правилата за поведение, колкото и да са общоприети, в никакъв случай не налагат унифицирани постъпки, а само основните изисквания. Всяко различие – стига да не е в ущърб на другите, може да допринесе за успешно участие в обществените отношения, да ни направи приемливи и желани познайници, приятели и близки хора.

Из „Етикет за всеки ден и за бизнеса”

Книгата може да поръчате тук!