Кои жестове не трябва да използваме на бизнес срещи

Кръстосаните крака са предпочитаната поза при сядане. Така седят обикновено честолюбиви и нетърпеливи хора; те могат да бъдат хазартни и избухливи, с лесно възбудим темперамент. Но могат да бъдат предприемчиви, енергични и динамични. Крак върху крак (дамите да внимават с дължината на полите, а господата... с чорапите до глезените!) е твърде често срещана поза – тя говори за увереност. Когато краката са двойно кръстосани – и над глезена, пък, насреща имаме сдържани, неуверени и дори нерешителни хора. Седящите с леко изнесени напред крака и опрени на цялото стъпало са искрени и честни, точни и методични, педантични и привърженици на реда (понякога до маниакалност). Властни и ревниви по природа са тези, които изпъват напред кръстосаните си крака. Те обичат винаги и навсякъде да са първи. Седналите със събрани крака и вдигнати пръсти, а опрени на петите стъпала, се определят като сдържани и затворени, изчакващи и заемащи отбранителна позиция. Те са изключително чувствителни и не търпят никакъв упрек. Плътно допрени колене, на пръсти и с повдигнат ток на обувките – така постъпват нерешителни до голяма степен хора. Те са изключително изпълнителни, но обикновено уединени. От друга страна, те добре разбират себе си и другите и умеят да правят точен анализ на тяхното поведение и характера им.

При сядане стъпалата на краката следва да са леко раздалечени, точно под бедрата, успоредно на раменете. Жените понякога кръстосват глезените – това ги прави нестабилни. Повечето мъже пък сядат със силно раздалечени крака или прехвърлят тежестта на тялото върху единия или другия крак. На стола в офиса се седи удобно, но не отпуснато.

Умението дамите красиво да стоят или седят не предполага облягане на гърба на стола или опиране на стената; дори с панталон не следва да се седи с широко разтворени крака и обърнати навътре стъпала; не бива да се седи небрежно или да се седи съвсем на края на стола или фотьойла и т.н.

Правилната походка придава на човека увереност и му позволява да се чувства комфортно. А умението е резултат от изправената осанка: главата трябва да се намира на една вертикална линия с корпуса (гръбначния стълб); раменете трябва да са разгънати, леко назад и свободни; бедрата, талията, раменете и главата оформят единна вертикална линия; коремът следва да бъде прибран (известната тренировка с книга на главата, без тя да падне). Следва да се обръща внимание на съгласуваните движения на горните и долните крайници – при ходене ръцете, изправени в лакътя, се приближават до тялото, като едва го докосват, а пръстите са свободно сгънати (но не в юмрук); ръцете не е прието да се размахват.

Жестове и мимики

Често, за да бъдем по-добре разбрани (възможно е ние да не сме особено убедителни в говоренето), а понякога и да елиминираме собствените си затруднения в разговора, прибягваме до движения на тялото или негови части като главата, ръцете и т.н. Това са жестовете и мимиките, информацията от които в редица случаи допълва вербалната, но нерядко опровергава или издава истинските чувства и мисли на говорещия. Те са най-разнообразни, в голяма степен носят характера на народностната култура и могат да кажат много за събеседниците. Умението да се четат жестовете и мимиките е важно за взаимното опознаване и последващо взаимодействие. Психолози твърдят, че хора с богат речник имат и по-богат резерв от жестове. И добавят, че повече жестикулират оптимистите по природа, активните и енергичните хора. От друга страна, шумните и дружелюбни хора са по-склонни към жестикулации, отколкото затворените и вглъбените. Движенията в същото време следва да бъдат естествени, сдържани и елегантни. Задължително е да се избягват жестове, които биха накарали другите да се чувстват неудобно. Жените са по-емоционални и техните жестове са по-разнообразни – например те често докосват шията си, сякаш да проверят дали колието е на мястото си.

Кимането с глава (лекото, а не продължителното клатене) в знак на съгласие е общоприето (да не забравяме обратното значение у нас!), когато е напред; настрани вляво и вдясно – на несъгласие.

Повдигането на главата и отпускането на раменете говорят за откритост, интерес и контрол на положението; отпуснатата глава и повдигнатите рамене се разбират като затвореност, чувство за поражение, страх и неувереност. Наклонената встрани глава свидетелства за интерес, любопитство и… флирт.

Прикриването на устните с ръка при разговор говори за негативизъм. Прехапването на устните означава печелене на време и скриване на истината. Докосването на носа с показалеца е знак, който при американците означава “не”, а при европейците – несигурност.

Най-често се жестикулира с ръце. Здраво сключените ръце свидетелстват за недоверие и подозрителност. Преплетените пръсти на ръцете прикриват лошото самочувствие. Разперените ръце показват готовност за открит и искрен диалог. Такъв е смисълът и на разкопчаването на сакото, което в повечето случаи става с разперването на ръцете. От друга страна, ръцете могат да изразяват подозрителност (машинално опипване на слепоочията, челото и брадичката и закриване с ръце на лицето), нервност (хванати на гърба ръце), враждебност (свити в юмрук пръсти), защита (скръстени на гърдите ръце), размисъл и интерес (ръце на бузите), дълбока съсредоточеност (докосване на носа), въпрос (вдигнат показалец), разсеяност и неудовлетворение (рисунки върху хартия) и т.н.