Добре познатите ни мушката са открити и описани за пръв път в Южна Африка. От там са пренесени с кораби във Великобритания през XVII век, където преминават през множество селекции, кръстоски и други манипулации.
Така днес можем да се радваме на изключително разнообразие от цветове и форми. От около 20 вида пеларгонии са създадени над 200 културни сорта само до XVIII век. В днешни дни сортовата листа най-вероятно е неизброима.
У нас сигурно няма дом без пеларгонии под една или друга форма. Най-разпространени са зоналните мушката и каскадните сакъзи.
От известно време едроцветните английски мушката завоюват позиции в сърцата на любителите, както и дребноцветните, много цъфтящи ангелски очи.
Причините за големия интерес са лесното им отглеждане, богатият цъфтеж и не на последно място носталгията по бабината къща.
Днес ви представяме различните видове мушката, които разпалват колекционерски страсти и се търсят.
С ароматни листа
Ухаят на шоколад, мента, роза и цитруси
Причисляването на тази група растения към семейство Pelargonium е първият признак, че се отглеждат лесно, обичат слънце и имат нужда от защита през студените зимни месеци. Към тази група спада старият ни познайник - индришето. Освен като растение с декоративни качества, индришето се използва за ароматизиане на сокове от пресни или консервирани плодове.
Доказани са и лечебните му качества, например срещу кашлица. Етеричните масла, които се произвеждат в листата на пеларгониите са намерили място в козметичната и фармацевтичната промишленост. Поради големият интерес към ароматните пеларгонии са създадени растения, които ухаят на шоколод, мента, роза или цитруси, а и още много други.
Интересното е, че именно ароматът на листата дава името на растението. Въпреки, че са причислени в една група, ароматните мушката се различават много по външни признаци. Листата варират по форма при повечето представители. От почти овални и съвсем леко назъбени по крайчетата до дълбоко изрязани. Цветовете са дребнички, събрани в съцветие и не се славят с големи количества.
Е, има и изключения.. Основните разцветки са бяло, светло и тъмно розово, рядко оранжево, срещат се и двуцветни. Височината и начина на растеж също варират.
Въпреки разликите тези мушката си остават пеларгонии. Отглеждат се и се размножават по същия начин, както обикновеното мушкато. Цъфтежът им е най-обилен от април до септември-октомври, а след това трябва да се приберат. Подходящи са за отглеждане както в саксия, така и в градината. И не на последно място - това са пеларгониумите с най-силни репелентни свойства, гонят комарите надалеч.
Коментари (0)
Вашият коментар