Това е социалнозначимо заболяване и е нужна национална програма за информация, профилактика и комплексна грижа за пациентите
Неда Калоянова
Радка Жекова е председател на сдружение „Диабетни грижи” в Бургас. То е част от движението „Синият кръг на надеждата” под егидата на Международната диабетна федерация. Сдружението има над 1218 членове, предоставя услуги и грижи на повече от 300 човека с диабет и техните семейства в Бургаска област.
- Г-жо Жекова, какви услуги предоставя сдружение „Диабетни грижи”?
- Повече от 20 години целта е да защитаваме правата на хората с диабет и да работим за подобряване на грижите и социални услуги за тях. Доброволци, пациенти и лекари трябва да работят обединени срещу диабета. В страната над 500 000 човека са с диабет, а близо 200 000 не са диагностицирани.
Предоставяме здравносоциални услуги като психо- социална подкрепа, домашни посещения при хора, които живеят в отдалечени райони или са трудно подвижни поради ампутации в следствие на диабета.
Осигуряваме им прегледи от специалисти. Стремим се да подобряваме качеството им на живот. Стараем се хората с диабет и техните близки да получават ежедневна информация за лечението и контрола на диабета. Провеждаме обучения за самоконтрол на диабета в ежедневието и превантивни дейности като измерване на кръвна захар, на кръвно налягане, биодезиометрия на долни крайници и други.
- Какви са основните трудности, с които се сблъсквате?
- Има голяма неравнопоставеност между хората с диабет, живеещи в големия град и в отдалечените селища. Достъпът до здравни грижи и лечение не е еднакъв, което
обрича на сигурна инвалидизация
много от хората с диабет. В много случаи диабетът не е диагностициран навреме, хората не са получавали необходимото лечение. Посещавайки много от пациентите в домовете им, се сблъскваме с тежки усложнения на диабета: слепота, бъбречна недостатъчност, гангрени и ампутации, сърдечносъдови заболявания.
Основна трудност е недостатъчният брой доброволци. Трудът им не е ценен от българските институции и не можем да си позволим да обхванем по-голяма общност с нашите услуги. Диабетът е състояние, за което е необходима комплексна грижа и лечение. В България, може би с изключение на клиниките по диабет в големите градове, липсват екипи от лекар, диабетна сестра, диабетолог и подиатрист. Грижите, които включват и обучението по хранене, специализирана грижа за краката, самоконтрол и т.н., и лечението трябва да вървят ръка за ръка.
- В каква насока трябва да са насочени усилията, за да се подобрява диабетната грижа в България?
- Поради честота и хроничния си ход захарният диабет се определя като социалнозначимо заболяване. За да се справим с него, трябва национална политика в подкрепа на дейностите на доброволческите организации. Трябва национална програма за превенция и профилактика на диабета, в която да е предвидено реално държавно финансиране за обучения, скрининги за риска, профилактика на преддиабета, адекватни грижи и лечение на диабетните усложнения.
- Каква е целта на световно проучване „Захарният диабет присърце“ на Международната диабетна федерация?
- То ще предостави информация за знанията и осведомеността за сърдечно-съдовите заболявания сред хората с диабет тип 2. Анкетата е анонимна и на български език, попълва се на сайта на федерацията до 30 април. Много хората с диабет тип 2
не са запознати със сърдечносъдовия риск,
а те имат еднакъв риск от сърдечни инциденти като хората без диабет, които вече са имали такива инциденти. Ето защо захарният диабет се приема за еквивалент на коронарната болест на сърцето. С анализа на информацията от проучването международните експерти ще определят какви действия са необходими за подобряване на здравето.
Надяваме се, че хората с диабет тип 2 ще се включат в проучването, за да може данните за България да бъдат отразени в доклада с препоръки на Международната диабетна федерация. Данните ще покажат на нашите ендокринолози и на неправителствените организации има ли пропуски и къде в обучението на хора с диабет за сърдечносъдовия риск.
- Добре ли е обучен българският пациент, живеещ с диабет?
- Целта на обученията винаги е една - постигане на индивидуалните цели за добър контрол на диабета чрез правилното лечение и отлагане на диабетните усложненията във времето. За съжаление има още какво да желаем в обучението на хората с диабет. Самият факт, че много от нашите членове ни търсят за консултации при спешни ситуации, които могат да бъдат животозастрашаващи като хипогликемия (ниски нива на кръвната захар) или хипергликемия (високи нива на кръвната захар), показва, че се нуждаят от непрестанни обучения. Все още личната отговорност в самоконтрола на диабета и промяна в поведението за подобряване на здравето са дефицит.
