Детето дава знаци, по които се виждат родителските грешки

В ранна възраст децата имат ограничен речников запас и трудно изразяват с думи емоционалното си състояние. Понякога те дори не могат да осъзнаят какво точно им е причинило едно или друго настроение. Тяхното поведение е огледало на вътрешния свят, тъй като хлапетата са непосредствени в реакциите си. Ако детето страни от околните, капризничи, плаче или проявява агресия, потърсете причините за тези прояви. Те ще ви отворят вратите към неговите преживявания, ще ви позволят да уловите някои свои грешки и да ги поправите навреме.

Когато детето се държи неприемливо, то е защото се чувства несигурно, твърдят психолозите. Чрез поведението си изпробва родителската закрила. От една страна, то се стреми към самостоятелност и се опитва да се освободи от контрола на майката и бащата, но от друга, тяхната подкрепа му дава усещане за сигурност и стабилност. Задавайки разумни граници, вие го учите да се грижи за себе си и да изгражда здраво чувство за самосъхранение.

Отглеждате сина си или дъщеря си като писано яйце. Стараете се да им осигурите комфортна среда, в която нищо да не им липсва. И когато проявяват капризи, вече ви идва в повече. Само че преситеното от играчки, развлечения и внимание дете не цени това, което има, и губи умението да му се радва. Колкото повече получава, толкова раздразнението му нараства. Специалистите предупреждават, че ако не смените подхода, има риск подобно поведение да се затвърди като черта на характера - бързо да му омръзва всичко и да не се задълбочава нито в заниманията си, нито в отношенията с хората.

Смятате, че детето ви е плахо? Запитайте се дали вие не носите същото качество. Ако сте показвали страх от промени или сте реагирали с тревога при неуспехи, вашето поведение най-вероятно е повлияло на детското светоусещане. Бъдете опора и окуражавайте вашия наследник, когато е в губеща позиция.

Детето знае, че заема първо място в живота ви и направо ви обсебва? Не бива да допускате това. Добре е да вижда, че имате свои занимания и интереси. Така му показвате, че партньорството, обичта към някого, животът в семейството не изключва грижата за себе си. Този модел на поведение заляга в отношението към бъдещия партньор - хората не си принадлежат като вещи и не са в подчинение един спрямо друг, а общуват равноправно на основата на взаимно доверие.

Нямате повод да сте недоволни от вашия син или дъщеря - не влиза в конфликти, в училище се справя отлично, държи се разумно и уравновесено като възрастен човек. Помислете дали не потиска емоции и проблеми. Умението да споделяш се възпитава от ранна възраст. Ако в отглеждането на детето хвърляте усилия най-вече в здравословното хранене и набавянето на хубави дрехи, но не ви остават сили и време за разговори и общи преживявания, не се чудете, че то избягва да ви занимава с емоционалния си свят. Предразполагайте го да ви разказва всичко, което му се случва и го вълнува. Винаги го изслушвайте внимателно. Така детето ще расте с усещане, че за вас са важни неговите чувства, мисли и преживявания.