Седем неща, които трябва да спрем да си причиняваме

Някой мъдър човек беше казал: "Никой не може да се върне назад и да създаде ново начало, но всеки може да започне от днес да създава нов край." Независимо какво е било началото на нашата история, в нашите ръце е до голяма степен да я дарим с добър финал. Но първо трябва да спрем с това и онова...

1. Да бъдем с грешните хора

Нямате нито една основателна причина да оставате във връзка, която не топли сърцето ви и не развива морала и вашия ум. Навик, удобство и страх - не позволявайте на тези три кучки да диктуват бъдещето ви. Напишете го сами! Излезте от токсичната, буксуваща връзка още днес!

2. Да си затваряме очите за проблемите

Имате здравословен проблем, или пък нещо в работата куца? Спрете да чакате провидението! Спрете да се правите, че всичко е наред! Спрете да отлагате за утре поправката на днешния проблем. Заемете се с него сега, за да сте готови утре само да сбъдвате мечти.

3. Да слагаме собствените си нужди след тези на другите

Дори в самолета ви предупреждават: "При авария първо сложете маската на себе си и след това се погрижете за човека до вас!" Защото няма как да помогнете на друг, ако вие не сте добре. И няма как да решите проблемите на целия свят, а пък вашите все да чакат. Няма как да ви обичат и ценят, ако винаги се поставяте на последното място. Няма как да вървите напред, ако сритвате постоянно своите нужди в ъгъла.

4. Да бъдем някой друг, но не и себе си

"Да бъдем себе си" се превърна в кухо клише, което се употребява наляво и надясно без особено взиране в реалния му смисъл. А да бъдем себе си е ключ към щастието и смисъла, основен инструмент към постигане на хармония в любовта. Нашата неувереност ни притиска ежедневно да си слагаме маски и да играем роли. Толкова често го правим, че сме забравили какво е всъщност да бъдем себе си, какви сме ние, как реагираме, когато не се стремим да се харесаме на някого или да се браним от друг. Но си струва по-често да се вслушваме във вътрешния си глас, защото да бъдем себе си означава да сме стабилни, пълноценни, здрави, честни и щастливи. Истински щастливи.

Знаем, че миналото има свойството да ни дърпа назад, но въпреки това честичко му го позволяваме. Вземете красивите си рамки от миналото, но изхвърлете фотосите отвътре и се опитайте още този месец да ги напълните с нови усмивки и с нови, безумно вълнуващи спомени!

6. Да се страхуваме, че ще сгрешим

Има един парадокс - към съвършенство се стремят предимно интелигентните хора. Това, че съвършенството е утопия, наивен стремеж, който не носи огромен смисъл, го знаят най-добре също предимно интелигентните хора. Може би решението на този парадокс е в следното: винаги да се стремим към най-доброто, но да умеем и да си простим за грешките, да умеем да приемаме резултатите, каквито и да са те, и да се учим от тях. Те да ни обогатяват, а не да ни натоварват.

7. Да се опитваме да си купим щастие

Щастието, което откриваме в чифт нови обувки или в аромата на скъп шампоан за коса, е краткотрайно. И не че нямаме нужда от нова рокля или хубав шампоан. Но когато спрем да пазаруваме, за да подобрим настроението си, от скука или в моменти на напрежение, ще започнем да виждаме колко много други и безплатни неща носят не по-малка радост. Първите кокичета например... Новината за кабриото в Космоса... Рисунката на детето ни... Щастливото мляскане на мъжа ни от сготвеното с любов... Да, поредното клише е - вещите не купуват щастие, но въпреки това ние постоянно се опитваме да го опровергаем. Живейте за малките неща и големи любови - те са смисълът, те са пулсът на щастието.