Лили Боянова: Не бива да си затваряме очите пред психическото насилие над жени

Днес, когато новините редуват показни убийства с протести, мръсен въздух, болни без лекарства и тежки катастрофи, зрителската жажда за нещо позитивно, за нещо, което носи светлинка и надежда, е все по-силна. Едно красиво момиче дава път на тези новини до нашите екрани. Тя се казва Лиляна Боянова и е репортер и водещ на bTV Новините. През есента на 2017 става лице и едноличен автор на рубриката „Вярваме в доброто“. 

Самата Лили е ангажирана с множество социални каузи – равен достъп до информация на хората с увреден слух, повишаване на информираността за приемната грижа, доброволчество и други. Носител е на приза „Героите“ на най-голямата платформа за доброволчество в България – „TimeHeroes“ и „Спасител на детството“, получена от Националната асоциация за приемна грижа. Отличена е и за рубриката „Вярваме в доброто“ за изключителен принос към телевизионното отразяване на социални теми.

Още сме на стартовата линия на тази година и я започваме с вярата, че Лили ще има все повече материал за своята рубрика, а ние все по-често ще откриваме доброто в своя ден.

Лили, как започна годината за Вас и какво желаете от нея?

- Годината за мен започна светло и с надежда за чудесни, вълнуващи, пълни 12 месеца. Дано да бъде здрава и успешна 2018 и да е добра със сърцата ни. Да има повече усмихващи новини и радости за всички ни.

Вярвате ли в съдбата, или сте на страната на мисленето, че дори нещо да е предначертано, основната посока се задава от нас самите и тонът на живота ни е тонът, с който самите ние говорим на света?

- Не вярвам в случайностите. Мисля, че всичко в нашия живот и в света около нас се случва по някаква причина, въпреки че невинаги ни се дава да разберем каква е тя. Ние сме деятели на живота си, имаме воля, сила, ум, можем да даваме посока на усилията си и да постигаме мечтите си – така самите ние ковем съдбата си. Но все пак си мисля, че до някаква степен е и „написано” и има неща, които не зависят от нас. В този ред на мисли припознавам и двете гледни точки.

Каква беше равносметката Ви за изминалата година?

- Беше различна година. Имаше много трудни моменти и много изпитания. Имаше обаче и много радости, усмивки и любов. Не бих променила нищо в изминалите 12 месеца. Разказахме страхотни истории за „Вярваме в доброто“ – първите международни репортажи в рубриката, много затрогващи съдби на хора, които ни вдъхновяват да правим още добро. Получих признание за работата си в bTV Новините, а това винаги засилва усещането за добре свършена работа и носи много удовлетворение.

Получихте признание за работата си по отразяване на социалните теми. Това ли е призванието Ви?

- Обичам работата си, много харесвам професията си. Всеки ден тя ме среща с интересни, различни хора, дава ми възможност да разкажа техните истории. Благодарна съм за наградите, те са признание за моята работа, много висока оценка за нея. И да, мисля, че социалната тематика е най–близка до мен като светоусещане. В свят, в който непрекъснато някъде се случва нещо ужасно - има пожари, бедствия, катастрофи, убийства, вярвам, че е важно да показваме и другата страна – добрините, които се случват. А те се случват, само трябва да имаме сърце, за да видим.

Сблъсквала ли сте се с предразсъдъци заради това, че сте красива жена, или по-често това е било във Ваш плюс?

- Всеки се сблъсква с различни предразсъдъци. Но не това е важното. Важното е да мислим за хората, за другите, за света около нас. Да мислим всяка сутрин какво нещо, макар и малко, можем да дадем, така че да направим света с една идея по-добър. Важното е, като си легнем вечер, въпреки умората и напрежението, въпреки предразсъдъците, с които се сблъскваме, да чувстваме удовлетвореност, че нещо малко сме направили. Че с една частица сме направили живота на някого по-добър. Това е важното.

Актуална е темата за насилието над жени. Смятате ли, че темата е подценена в обществото ни и безсилни ли сме медиите като „четвърта власт“ да променим нещо в позитивна посока?

- Не мисля, че темата е подценена. Опасявам се дали напоследък не се прекалява с нейното преекспониране. Не ми харесват крайностите – нито в начина на мислене, нито в поведението. Важно е медиите да говорят за правата на хората, на децата, на жените, на малцинствата. Само така тези теми няма да бъдат табу. Ще бъдат част от диалога в обществото, ще има разговор по тях и разбиране, или поне опит за такова. Радвам се, че в bTV имаме свободата да работим по обществено значими теми. Убедена съм, че това е начинът да влияем и да променяме средата в позитивна посока като помагаме на хората да правят добре информирани избори.

В работата си като журналист попадала ли сте на случаи с насилие над жени и успяхте ли да повлияете?

- Професията ме е срещала с жени, жертва на насилие. И си признавам, че съм се чувствала ужасно безсилна и много гневна. В много от случаите дори не говорим за физическо насилие. Психическото насилие – думи, жестове, подмятания – също са тормоз и не трябва да си затваряме очите пред тях. Аз лично съм подавала сигнали, когато съм била свидетел на подобно поведение. Не бива да сме безучастни и да разчитаме, че на нас няма да се случи. Никой не е застрахован и всеки е длъжен да действа, когато стане свидетел на нещо такова.

Какво научихте за тези жени и за тяхното светоусещане? И според Вас къде е българското общество в разбирането на този проблем?

- Тези жени се срамуват, че са тормозени. Те са жертва, а се чувстват виновни. Не съм сигурна, че в България все още има достатъчно разбиране по въпроса и достатъчен обществен дебат. Често тези, които стават свидетели, се правят, че не виждат, защото не им влиза в работа, не се случва в техния дом, в техния живот. Самите жертви пък се страхуват и се срамуват. И този порочен кръг на неговорене, на криене, на срам е в полза на насилниците, на чудовищните им действия. Наистина е дошло време да говорим за този проблем с открито лице. И точно тук виждам своята роля, своята възможност да повлияя.

За какво бихте искала да направите репортаж и има ли теми, за които въпреки богатия си опит все още не сте подготвена?

- Имам късмета и щастието да отразявам темите, които ме интересуват. Аз лично вярвам в доброто и всеки ден го търся. Когато го намеря и получа възможност да го разкажа на хората, тогава съм истински щастлива и удовлетворена. Разбира се, в тези истории често има много страдание, много болка и страх. Преди да дойде доброто в тях, е имало зло, мрак. Често е трудно да погледнеш това страдание в очите, но мисля, че вече няма нещо, за което не съм подготвена.

Как майчинството повлия на Вашето развитие като професионалист и събуди ли нови интереси и нови въпроси у Вас?

- Майчинството ми ме промени много. Но не в отношението ми към работата или в старанието ми като професионалист. По–скоро ме направи още по–чувствителна. Направи много „трудни” за мен темите свързани с децата и насилието, но също така ме направи още по–непримирима с тях и още по–решена да се боря докрай и да помагам с репортажите си. Иначе е предизвикателство да се справяш с всичко като график и логистика. Но помага за изграждане на по–добра лична дисциплина и инвестиция на време в наистина важните хора и неща.

Защо отношенията между мъжете и жените днес са толкова сложни? Къде по пътя разклатихме основите си и развалихме стабилността на семействата си? Или пък намирате, че днес за разлика от вчера сме далеч по-честни в отношенията си и в търсене на личното щастие?

- Задавам си този въпрос постоянно. Мисля си, че времената са се променили, хората вече не ценят отношенията помежду си толкова, колкото преди 100 години например или дори 50. Смартфоните, чатовете, социалните мрежи също крадат от възможността ни да се влюбваме, да обичаме, да създаваме щастие и всичко това да е истинско. Виждам как съвременните хора са настроени консуматорски, как нямат търпение, как имат твърде много егоизъм и твърде много его, как нямат спокойствието и мъдростта да запазят това, което имат като комуникация и връзка с отсрещния.

Вие самата в какво намирате щастие?

- Намирам щастие в малките неща. В това отида на кино, да имам свободен уикенд, за да пътувам до вкъщи, за да видя мама и татко, в усмивката на сина ми, във вечер с приятели. В професионален план - когато успея да помогна на някого с репортажите си, когато получа позитивни коментари от развълнувани зрители, когато емисията е била добра, когато съм се справила с нея по перфектен начин.