Блага Димитрова пише главната женска роля специално за Пепа Николова и нарича героинята си Дара, защото смята Николова за дар божи в българското кино.
Когато след 13-14 години все пак забраната пада и започват снимките на “Лавина”, Пепа вече е доста извън възрастта на Дара. Приживе Христо Писков ми каза, че правят пробни снимки и на Пепа Николова, но в последна сметка избират по-младата Цветкова.
След време тя ще признае, че “Лавина” бил най-трудният за издържане филм, в който някога е участвала. През цялото време било непосилно студено и безкрайно, обаче в последна сметка става хубав филм.
В “Лавина” Ваня играе за първи път с новоизгрялата звезда на българското кино Иван Иванов. Нейната Дара оцелява след лавината, но героят на Иван - Асен, загива. А между тях тъкмо са припламнали първите любовни искри. Пътят на двамата - творчески и житейски, ще се преплита много пъти през следващите години.
Всъщност това започва съвсем скоро - във филма “Комбина” (1982). В него Иван е Васил (Вас), офицер от ДС, внедрен в канал за пренасяне на дрога през България.
Героинята на Ваня е своенравно “леко момиче”,
което се влюбва във Вас. Третият в “комбината” е Николай Сотиров. Тримата се забавляват безкрайно по време на снимките. Измислят си английски имена, с които се обръщат един към друг. Тя е Джоан Флауър, Иван - Джон Джон, а Сотиров - Ник Сат.
“Комбина” променя живота на Ваня Цветкова. Докато снимат филма, тя е гадже на Огнян Купенов, студент по режисура във ВИТИЗ.
Двамата се запознават, докато снимат “Лавина”. “Ваня ме помоли да включа в екипа и приятеля й Огнян, за да си кара стажа и да понаучи нещо. Добре, викам й, тъкмо ще има кой да те буди сутрин, за да идваш навреме на снимките”, каза ми преди години режисьорът Никола Рударов-Руди. После обаче са налага да пращат човек от екипа да ги буди и двамата.
“Руди обичаше да си измисля. А аз нямам никакъв сантимент към миналото. Все едно не се е случило с мен. Въобще не ме интересува!” Така в характерния си стил Ваня прокоментира този епизод от своя живот.
И точно Павел е мъжът, който хваща Съни (Цветкова) за краката и я провесва от балкона на 19-ия етаж, за да “изпее” нужната информация за Вас (Иван Иванов). “Видяха й се гащичките”, казва биячът, когато Иво отменя наказателната мярка.
Разбира се, с главата надолу виси не Ваня Цветкова, а каскадьорка. Актрисата е провесена само от втория етаж, за да може камерата да снима ужаса на лицето й отдолу.
След края на филма най-неочаквано Ваня се жени не за Купенов, а за Павел Дойчев. Кумуват им Иван Иванов и Петя Силянова.
След “Комбина” киното не предлага силни изяви на актрисата. Снима се в незначителни и епизодични роли като в “Равновесие” (1983), “Бронзовият ключ” (1984), “Тази хубава зряла възраст” (1985), “Мечтатели” (1987).
Или пък е в главна роля на идеологическия мастодонт “Верни ще останем” (1988), съшит със силно червени конци от кинематографиите на България, СССР, Унгария, ГДР, Полша и Чехословакия.
Режисьорът Иван Андонов избира Ваня Цветкова за ролята на Лена във филма “Адио, Рио”.
Със своята свръхемоционалност е идеална за ролята на истеричната Лена - съпруга на главния герой архитект Стоев, която може да заколи начаса всеки, препречващ пътя им към мечтаното Рио де Жанейро.
Снимките започват с Тодор Колев в ролята на архитекта, но след седмица двамата с Иван Андонов влизат в творчески противоречие и режисьорът го сменя с Филип Трифонов. От снимките той най-добре помни хубавото партньорство с Ваня Цветкова. Преди това двамата играят в “Лавина”, но там са цяла група алпинисти, докато в “Адио, Рио” са чист тандем, при това съпружески и любовен.
На 16 септември 1991 г. е премиерата на филма на Дочо Боджаков “Кладенецът”. В него Ваня Цветкова прави много силна роля, за съжаление, видяна от малко зрители.
Това беше времето на всенародния политически кипеж, хората бяха на митинги по площадите и трудно влизаха в киносалоните.
Създаването на филма е тежко и трудно. Екипът снима по време на Лукановата зима, когато освен храна няма и гориво.
Шофьорите на колите намират бензин на черно и едва успяват да закарат актьорите на локациите. Снимките са в родния Троянски край на Боджаков, актьорите спят в хотела в Троян, където няма ток, парно и топла вода.
двамата започват да се заяждат, да спорят и да се карат
Режисьорът Дочо Боджаков е принуден да разговаря с двамата, пита ги какво става, какъв е проблемът им. И разбира, че всъщност те нарочно се държат така.
Във филма двамата са смъртни врагове и неистово се мразят и това поведение извън снимачната площадка им помага по-лесно да влязат в ролите си и да са искрени и убедителни на екрана.
Дочо Боджаков си спомня и за един много рядък актьорски любовен триъгълник, възникнал по време на снимките. Боян Ковачев се влюбва във Ваня Цветкова, а пък към него не крие чувствата си Даниела Василева. То са въздишки, сълзи, писма.
Историята завършва с хепиенд, защато Боян и Даниела все пак са... десетинагодишни.
“Кладенецът” е последният филм на Ваня Цветкова
Тя вече е решила да замине за САЩ и тръгва едва ли не на следващия ден, след като на 15 януари се разделя емоционално с екипа и с режисьора Боджаков.
“Прегърнахме се и си обещахме нови срещи и нови роли в бъдещите ни общи филми”, спомня си днес Дочо.
Тези обещания, за жалост, не се сбъдват. Ваня Цветкова се завръща в България чак през 2003 г., за да се снима във филма “Другият наш възможен живот” на режисьорката Румяна Петкова. След 22 дълги години тя пак е тандем с Иван Иванов.
Героите им някога са били състуденти, после той успява да замине в САЩ, тя остава в България и въпреки че е висшистка, е принудена до кара трамвай. Той се връща заради смъртта на баща и съвсем случайно двамата се срещат и изживяват болезнени опити за нова близост.
Ваня смята ролите си в “Кладенецът” и в “Другият наш възможен живот” за най-силните в кариерата си.
В истинския живот на двамата се случва обратното
- Иван Иванов остава в България, а Ваня Цветкова заминава за САЩ. Първоначално заживява със семейството си в градчето Туин Фоус, щата Айдахо. Там през 1996 г. се развежда с Павел и сама се грижи за сина си. Отива в Лас Вегас, където няколко години работи като крупие.
“Отидох там и станах крупие - казва Ваня. - За да мога да оцелявам, да си гледам сина. Отивам всеки ден на работа и всеки ден ми се ревеше. Научих се да го преодолявам, защото имам надеждата, че нещо ще се случи - и то се случи", казва още актрисата при пристигането й в България за премиерата на “Другият наш възможен живот”.
“За мен няма “завинаги”, когато синът ми е на другия край на света. Просто не е възможно! - каза ми Ваня Цветкова. - Особено след като две години бях ту тук, ту там. Едно е да живееш разделен с близък човек в два квартала на един град, и съвсем друго - да се разделиш с единствения човек, който ти е семейство, на другия край на планетата.”
Честит рожден ден, Ваня! Ние, твоите приятели и почитатели, ще чакаме следващия ти български филм...
Коментари (0)
Вашият коментар