Ваня започва да тренира художествена гимнастика
в школата на “Левски”. Когато е на 16-17 години попада в проектонационалния отбор, чийто треньор е младата Нешка Робева.
“Да, бяхме на лагер на Белмекен и за онова време Ваня показваше доста добри качества”, спомни си Нешка Робева. Според нея в този отбор била и Милена, по-голямата дъщеря на Методи Андонов.
Ваня Цветкова завършва гимназия с отличен успех и изненадва дори родителите си, като кандидатства във ВИТИЗ. Комисията оценява по достойнство красотата и таланта на момичето и то няма никакви проблеми в четирите кръга.
По-късно проф. Христо Руков използва нейни снимки, за да илюстрира учебника си по сценично движение.
Ваня Цветкова завършва ВИТИЗ през 1980 г. в класа на проф. Гриша Островски. С Аня Пенчева са разпределени в Младежкия театър, но киното често я краде от сцената.
Още е студентка, когато дебютира във филма “Служебно положение ординарец”, заснет по класическия разказ “Вестовой Димо” на Георги Стаматов.
Цветкова играе певица и годеница на поручика (Петър Деспотов). Има и пикантни любовни сцени между двамата, но без гола еротика, а като една от поредните гаври с бедния ординарец (Елефтерий Елефтеров).
Това е първият игрален филм, заснет от випусник на висшето кинообразование в България. Режисьорът се казва Киран Коларов, негов учител и художествен ръководител на филма е Христо Христов.
Талантът на Ваня блести с особена мощ в “Бариерата”
(1979), по едноименния роман на Павел Вежинов. Филмът е режисиран от самия Христо Христов. Тя си партнира с големия руски актьор Инокентий Смоктуновски.
Тогава е първият й сблъсък с известни имена в киното - освен с тях двамата и с оператора Атанас Тасев. След години Ваня признава, че е била твърде млада, за да оцени истински и докрай техните професионални уроци.
А за ролята на Доротея минава през пет кръга пробни снимки, в които се състезава със стотици момичета - колежки и непрофесионални актриси. Христо Христов никога не й казва защо е избрал точно нея.
Публиката тогава посреща сдържано и с известни резерви филма, но за играта си Ваня Цветкова получи две награди за най-добра женска роля - на Съюза на българските филмови дейци през 1979 г. и на Варненския фестивал “Златна роза” през 1980 г. На кинофестивала в Москва (1980) филмът е отличен с втора награда “Сребърен медал”.
поверява на Ваня Цветкова ролята на самата Пагане
Според легендата тя е много красива жрица, която има дарбата да предрича бъдещето, както и да говори с върховния бог на прабългарите Тангра.
С красивото си бяло лице и тъмночерната коса Ваня наистина излъчваше някаква магичност и извънземност, мистика струеше от нея.
Във филма освен всичко това е и любимата жена на Аспарух (Стойко Пеев), най-младия син на хан Кубрат. Когато Аспарух обявява, че я иска за жена, съветът на великите боляри не само отказва - все пак тя е дъщеря на коняр, но и решава Пагане да бъде принесена в жертва на бог Тангра.
Ролята не е голяма, но много възлова. След нейната смърт прабългарите се разделят на три и едната част от тях, предвождана от Аспарух, тръгва към Дунав. Не след дълго, разгадал притворните игри на болярите, младият хан отсича: “От днес нататък с бог Тангра ще разговарям само аз!”.
Така по българските земи се ражда и утвръждава едноличната власт...
Следва филмът “Лавина” (1981) на режисьорите Ирина и Христо Пискови, който вдига още артистичния рейтинг на Ваня Цветкова.
Този филм е съдбовен за много хора. Блага Димитрова написва сценария по истински случай - малко преди Коледата на 1965 г. лавина затрупва 16 алпинисти под връх Мальовица. 11 загиват, оцеляват само петима.
Коментари (0)
Вашият коментар