За крехкия период от около седмица по няколко пъти на ден имам усещането ще светът ей сега ще се продъни, а аз ще се превърна в тасманийски дявол. Прииждат на тълпи нови и нови нахалници, които играят румба върху опънатите ми нерви, демонстрирайки лош вкус и калпаво възпитание. Не са само те, машините също ми се подиграват - хладилникът отказа да работи, телефонът и компютъра „забиват” постоянно, счупих си любимата чаша за вино, дръжката на чисто новата ми чанта се разпра безславно.
Добре, че знам, че сме в ретрограден Меркурий. Този факт изключително улеснява живота ми, понеже мога да прехвърля на него цялата отговорност. Прочетох в Гугъл, че именно Ретроградният М. е виновен за сривовете в комуникацията (а не дебилно настроените човеци), бойкота на машините и, като цяло, изнервената атмосфера, която витае предколедно.
Но докато с машините ситуацията е ясна (носиш на ремонт или купуваш нова), с хората е по-сложно. За да подпомогна Меркурий в космическата му мисия, реших да разработя лична ретроградна стратегия за справяне с разрушаващото ми желание да угодя на всички. И установих, че потребността ми да се харесам на околните е трънчето в петата, с което адски усложнявам живота си.
Търси се подходящото огледало
Чували сме тезата, че другият е огледало, в което виждаме собствените си положителни и негативни качества. Е, това правило важи и с обратен знак. Колкото и да се опитваме да се харесаме на човека отсреща, той ще види в нас само това, което иска (и може) - и то ще отговаря на някаква негова фантазия, възможност или предубеденост. Какъв е смисълът да правим челна стойка за някой, който сам не умее да я изпълни? Може да контролираме собственото си поведение, но не и характера и предпочитанията на събеседника си.
Нищо лично
На мен лично ми действа доста облекчаващо мисълта, че светът не се върти около мен. Ако някой се държи грубо, може би е имал тежък ден, скарал се е с половинката си или просто е проклет - и това няма нищо общо с мен. Да се обиждам от поведението му, е напразна загуба на време и енергия, които мога да оползотворя доста по-приятно. Понякога е полезно да си припомняме собствената си незначителност и да й се наслаждаваме.
По-дълбоко в мозъка
Често ставаме жертва на собствените си мисловни модели. Приписваме на околните негативно мнение за себе си и чертаем най-лошия вариант за развитие на събитията. Причината е единствено в нашата глава. Помислете какви предположения най-често правите за околните, колко справедливо ги съдите, кои ситуации приемате за даденост. Ако сме честни със себе си, е възможно да установим, че ние сме най-големият си враг.
„Keep calm and… кот такоа”
Представете си за миг, че сто процента от хората по света ви харесват. Първо, ще настъпи ужасна скука и, второ, съвсем скоро ще започнем да се съмняваме в искреността на всеки от феновете си - което ще доведе де идеята, че никой не ни харесва. Много по-лесно е да запазим спокойствие и да приемем ситуацията. За да оцелеем до следващия ретрограден Меркурий.
Коментари (0)
Вашият коментар