Да имаш връзка, не е като да си с връзки в този живот. Едното е даденост, която те изкарва с едни гърди пред другите и те урежда без усилие с повишение или както едно време - с банани по втория начин. Другото изисква много работа, за да бъде сътворено, и още повече, за да не се превърне в даденост.
Благодарим ти, Любов, че си неизчерпаем източник на работна сила. А ти, Дарслово, оставаш без подарък за годишнината заради капаните, които си заложило по пътя. Една дума накриво и колелата на партньорската каляска започват да буксува. 3 думи - возилото вече е за скрап.
Трябва да поговорим... Тези 3-те никой мъж не иска да ги чува от устата на любимата. Не защото са лоши или пък обидни. А защото никога не е ясно какво върви по петите им. Някой беше казал, че жените и мъжете са от различни планети. Не. Галактиките са различни.
Когато жените искат да поговорят
Те наистина искат да говорят. Вярно, не се нуждаят от встъпление, когато са готови да споделят нещо хубаво. То не е и нужно, подразбира се. Действат без предупреждение и когато имат за какво да критикуват. Не увъртат. Кога ще започнеш най-накрая да изхвърляш боклука? Не искам да живеем повече с вашите. Не ме цениш достатъчно. Не прекарваме достатъчно време заедно. Крайно време е да си смениш работата.
И могат да повтарят до безкрай и с различни децибели, защото знаят, че мъжкият слухов апарат е с повредени кабели и не прави адекватна връзка с командния център нагоре от адамовата ябълка.
Трябва да поговорим са думите, които жените използват за привличане на 100% от мъжкото внимание. За нещата, които много ги тревожат и ги ядат отвътре. С думите сигнализират на отнесените половинки да се стегнат, защото съобщението е важно и трябва да бъде получено на всяка цена.
Когато мъжете чуят, че жените искат да поговорят
Те изпадат в паника, преди и дума да са чули. Откъде се взе това „трябва да поговорим”? Досега не се е налагало да поговорим, за да говорим. Какво не е наред, къде съм сбъркал? Явно съм виновен за нещо, предал съм очакванията й, не съм се справил достатъчно добре. Сигурно става въпрос за чувства. Не искам да говорим, това е тъпо, гипсирам се, ушите ми пищят, може да не ми хареса какво ще чуя, трябва ли да се отбранявам, ами ако ме разкара, аз мъж ли съм, или не съм. Помощ, къде ми е белият байрак!
Мъжете не можели да чуват? Сантименталностите им били чужди?
Друг път. Е, трябва ли да ги притиснеш до стената, за да го направят.
Сакън! Тогава става по-зле. Под стрес кръвообращението на мъжете се изпълва с хормон на стреса и се насочва към мускулите. Стават нервни и сприхави, опитват се да се спасят от „геноцида”, макар и по доста странен начин. А жената остава с впечатлението, че никой не я слуша... и продължава да навива пружината на вниманието към себе си, докато не се скъса.
Мъжете и жените реагират на стресовите ситуации по различен начин. Доказано е, нежните половинки търся контакт с очите, когато са под напрежение. Силният пол се озърта, за да е наясно откъде идва заплахата.
Е, има ли начин все пак ябълката и раздорът да се разберат. Естествено, понякога просто е по-добре без думи. Жените искат да говорят, за да разрешат проблем, мъжете създават такъв, защото не го разбират. Пък и сексът за сдобряване не е измислен вчера.
Коментари (0)
Вашият коментар