Трикове за отглеждането на мушкато

Родината му е Южна Африка. Донесено е в Европа още през 17-18 век. Името произлиза от pelargos - щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина.

Младите леторасти са месести и мъхести, а старите - вдървени. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси.

В декоративното градинарство се отглежда предимно видът Pelargonium zonale, който понастоящем има толкова много сортове и форми, че голяма част дори нямат название.

Един от най-популярните Метеор - с ярко червени цветове, е създаден във Франция още през 1889 г. Други известни сортове с различни багри на цветовете са: Edelweiss с прости бели цветове, Hohfeld - с прости розови цветове.

Някои мушката се отглеждат заради пъстрите им листа, каквито са сортовете: Madame Salery - с бели краища на листата, Empress of India - листата имат бели, кафяви и зелени шарки, Mak Machagon - с големи листа с широки оранжеви краища и канелени кръгове, Pollock - със златисто жълти листа с карминени краища.а

Расте на светли, полусенчести и дори на северни изложения. Непретенциозно е към почвата, но по-добре се развива на малко по-тежка почва, добре наторена. Размножава се чрез стъблени резници през септември, като се оставят да позасъхнат за няколко часа и след това се забождат в по-дълбоки съдове с богата хумусна почва, примесена с пясък или перлит. Така резниците презимуват в умерено топло помещение.

През март всяко растение се посажда в саксия No 10-11, където покарват и след това се пресаждат на постоянно място. През пролетта преди пресаждането, старите растения добре се обрязват, като се съкращават страничните клонки.

Обилното поливане намалява цъфтежа!

Младите връхни части и вдървени стъбла обикновено не се вкореняват.