Средната възраст на родилките мина 35 години

Според статистиката броят на жените с първо дете на тази възраст се увеличава с 15% на година

Най-възрастните са в София, а най-млади - в Сливен, предимно ромки

Българката отлага раждането на дете заради кариерата и става майка все по-късно.

Постоянна тенденция за увеличаване на децата от жени на над 40-годишна възраст отчита статистиката през последните години. Например през 2016 г. родените от такива майки бебета са били 1947 при 1705 за предходната година. Или ръстът при децата от по-възрастни родилки е с близо 15% на годишна база.

Най-късно раждат първото си дете жените, които живеят в столицата.

Официалната

средна възраст

е 30 години

Тук статистиката обаче не дава данни за разрез по етноси. Ако се изключат многобройните деца от непълнолетни циганки, средната възраст при раждане на първо дете в София се доближи до 40 години.

В регионален аспект най-млади са майките у нас в Сливенско, регион именно с много цигани. Там средната възраст при първо дете е 23,4 години. Като цяло през 2016 г. броят на бебетата, родени от майки под 18 години, е 3249 и спрямо 2015 г. се увеличава със 168 деца.

В Сливенско са и най-плодовитите жени у нас - в областта средният брой деца е 2,3, докато в столицата - само 1,4. (Виж графиката - б.а.)

Заради децата от малолетни ромки България е и държавата в Европейския съюз, която по официалните статистически данни е с най-младите майки. Средната възраст на родилките ни като цяло е 27 г. при над 29 г. за Европа. Все пак и у нас тя се повишава - през 1995 г. е била 22,2 години.

Все по-масовото ин-витро зачеване от по-възрастни българки води и до непрекъснат ръст на многоплодните раждания. През 2016 г. са регистрирани 1129 такива случая, което е с 20 повече, отколкото през 2015 г. При 1113 от многоплодните раждания са родени близнаци, при 15 - тризнаци, а в един случай - 4 деца. Към края на април 2017 г. вече са се родили 272 близначета. Има и един случай на тризнаци, показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи.

Според статистиката в последните години

българката първо

ражда, а после

се омъжва

Менделсон при сключване на граждански брак жените слушат на 27,8 г. при 24,1 г. преди две десетилетия. От тези данни логично се стига и до факта, че

над половината

от ражданията

през 2016 г. са

били извънбрачни (58,7%). Това е трайна тенденция след 1991 г. Относителният дял на извънбрачните раждания нараства от 18,5% през 1992 г. на 42% през 2001 г. и достига рекордните 59,2% през 2013 г. През миналата година броят на децата от родители, които не са сключили граждански брак, е 38 440.

Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (66,1%) е по-висок, отколкото в градовете (56,3%). За 76,9% от тях обаче има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Видин (75,5%) и Враца (75%). Този дял е над 50% във всички области на страната с изключение на Разград (48,1%), Благоевград (43,9%) и Кърджали (38,4%).

Вероятно най-важните, но и най-тъжни статистически данна за жените у нас е броят им във фертилна възраст. Или между 15 и 49 г., в които се смята, че могат потенциално да имат деца.

Българките във

фертилна

възраст са

намалели с над

половин милион след 1995 г. до вече едва 1,539 млн. Само за последната година спадът е с над 22 000.

Затова и броят на ражданията постоянно пада, въпреки че т.нар. коефициент на плодовитост се увеличава от 1,23 през 1995 г. на 1,54 през 2016 г., колкото е и средната за ЕС. Или тези данни водят до извода, че все повече българки се решават на второ, че и на трето дете, но това не може да компенсира рязко намаления им брой във фертилна възраст.

През 2016 г. в страната са регистрирани 65 446 родени деца, като от тях 64 984 (99,3%) са живородени. В сравнение с предходната година броят им намалява с 966 деца, или с 1,5 на сто. Половината (50,5%) от ражданията през 2016 г. са първи за майката, 36,5% - втори, а 12,6% - трети и от по-висока поредност.

Броят на децата през миналата година е близко до рекордно ниския им брой през 1997 г., когато България изпадна в икономическа криза и хиперинфлация. Ако сравним данните за последните 100 г., най-много българчета са били родени след Първата световна война - през 1920 г., когато бебетата са били почти 200 000, или 3 пъти повече от сега. Другите пикови години с над 150 000 раждания са били през 1930 и 1950 г. (Виж графиката - б.а.) 16 000 пък са живородените бебета от началото на годината.

Коефициентът на обща раждаемост у нас през 2016 г. е 9,1 промила, а през предходната 2015 г. - 9,2 на 1000.

През миналата година броят на живородените момчета (33 375) е с 1766 по-голям от този на момичетата (31 609). Или с други думи, на 1000 родени момчета се падат 947 момичета. Статистиката показва, че тази тенденция се запазва. През първите 4 месеца от тази година на бял свят отново са се появили с 433 повече момчетата (8267), отколкото момичета (7834).

В градовете и селата са родени съответно 48 733 и 16 251 деца, а коефициентът на раждаемост е 9,3 промила в градовете и 8,5 в селата.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12,2 промила, София - 10,2, Варна и Бургас - по 9,6. В 18 области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в Габрово (6,4 промила) и Видин (6,2). (Виж картата - б.а.)

Коефициентът на раждаемост общо за целия ЕС през 2015 г. е бил 10 промила по данни на Евростат, или колкото и в София.

Най-високо равнище на раждаемост в европейските страни има Ирландия - 14 промила, следват Франция (12) и Обединеното кралство (11,9). С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 8 на 1000.

Заради покачването на възрастта при първескините се повишава и процентът на родените чрез цезарово сечение, твърдят специалистите. Само през 2017 г. по този начин на бял свят са се появили 7323 бебета, което е само с 1181 по-малко от родените по естествен път (8504).

Тенденцията за късно забременяване, или така нареченото отложено първо раждане, се наблюдава в урбанизираните общества. Жените все по-често пренебрегват биологията заради кариерата.

Преди години

28-годишна

родилка е била

“възрастна

първескиня”,

коментира проф. Виктор Златков, национален консултант по акушерство и гинекология.

“Ние, АГ специалистите, не сме сменили тази горна граница за първо раждане. За съжаление, не можем да пренебрегнем факта, че все по-често младите хора над 32-33 г. имат репродуктивни проблеми.

От друга страна, не е малък и процентът на хората, които едва след 35-40 години се сещат, че е крайно време да имат дете”, допълва той.

Според него медицината прави чудеса, но

след 35-годишна

възраст започват

да се проявяват

или се

провокира

податливост

към доста

заболявания,

и то във всички органи и системи - диабет, хипертония, бъбречни проблеми, разширени вени, исхемична болест на сърцето и др.

“Законът позволява и поощрява асистираната репродукция след 45- до 50-годишна възраст, но природата си казва тежката дума, независимо че търсим начин да я “излъжем”, твърди професорът.

Първото дете да се роди до 28-годишна възраст

- През последните години средната възраст на родилката се повиши до 33-35 години за първо дете. При ин-витро процедурите тя е и по-висока 35-38 г. Отнася се не само до българките, в по-развитите страни много се качи възрастта за първо дете.

- Какви са причините за това?

- Причините са най-различни - от социален, икономически и всякакъв характер. Основното е, че жените избират първо да правят кариера, за да имат пари да отглеждат семейство, по-късно сключват брак, ако изобщо решат това, и съответно по-късно се решават да имат деца.

- Какви са рисковете при късна бременност?

- Опасно е. Рисковете от неуспешно забременяване, както и от раждане на дете с проблеми са по-големи. Доста спадна възрастта за поява на аномалии, затова след 30 г. е задължително да има пренатална диагностика за малформации. С възрастта става по-трудно раждането на децата, от което се покачва и процентът на родените със секцио.

- Каква е най-подходящата възраст за първо дете?

- Според акушер-гинеколозите най-високата възраст за първо раждане на дете е около 28-годишна възраст, а оптималната възраст е 25-26 г. Но обикновено първото дете идва на 33-35 години и много рядко се мисли за второ.

*Проф. Боряна Слънчева е национален консултант по неонатология и завежда неонатологичното отделение в АГ болница “Майчин дом”.