Може ли двойното самоубийство да увенчае любовта с вечност?

Синдзю е висше доказателство за силните чувства

В японската култура сред любовните традиции в исторически и литературен план на особен пиедестал е издигнато т.нар. синдзю. Красивата дума всъщност означава безсмъртие на любовта, победа на любовта над тривиалността на живота. Но по много жесток според западните представи начин – чрез двойно самоубийство. Нещо, което японците обаче възприемат съвсем естествено. Нормално ли е това?

В книгата си „Писателят и самоубийството“ Григорий Чхартишвили подчертава, че тази източна традиция не винаги се е свързвала със смърт. През XVIII век били приети пет степени на синдзю, които се подразбирали за „доказателства за любов“. Влюбената жена била длъжна да прибегне до тези средства, за да демонстрира до каква степен нейният възлюбен е близък до сърцето й. Първата степен била татуировката, втората – подстригването на косата, третата – написване на любовна клетва, четвъртата – отрязване на ноктите и петата – най-висшият от неистовите жестове – отрязване на кутрето. Крайно и все пак не чак толкова, че да се стига до посягане на живота.

Чхартишвили обяснява, че новия си страшен смисъл думата синдзю придобива на границата между XVII и XVIII век, когато в японския театър се появява темата за влюбените, които заради сложната социална структурираност на японското общество не могат да са заедно и избират смъртта заедно вместо живота разделени.

Влиянието на Шекспир е усетено и на изток, но с неговите тамошни последователи. Т.нар. японски Шекспир Тикамацу Мондзаемон написва не една, а цели петнайсет пиеси, построени върху самоубийството на влюбени. Но това не са трагедии, а любовни пиеси с тържествуващ край – победа на любовта над всичко тривиално в живота, победа над самия живот.

Вътре в сърцето

Думата синдзю на японски се състои от два йероглифа – този за сърце и този за сърцевина и буквално означава вътре в сърцето или единствено в сърцата.
Синдзю е стремеж да докажеш, че любовта е по-важна от смъртта. Тази традиция е типично източна, най-вече заради факта, че в нашия западен свят индивидуалната личност се издига в култ. В източните култури обаче любовта се възприема не като намирането на половинката, която да те направи пълноценна личност, а като принадлежност на някого, принадлежност в двойка.

Според изследователите самоубийството от любов се приема с много по-малък драматизъм в източните страни, именно защото самата мисъл за смъртта се приема без драма. Японците се отнасят много по-спокойно съм смъртта отколкото което и да е западно общество. Една известна самурайска максима гласи: „Когато се събудиш сутрин, мисли за смъртта“. Тази философия им дава възможността да се наслаждават на всеки миг от живота и да не забравят, че всички сме смъртни и че всичко хубаво, което притежаваме днес, утре може и да не е наше.

За източното мислене да оставиш любовта да повехне с годините е много по-голямо престъпление от това сам да отнемеш живота си. „Живели дълъг и щастлив живот“ звучи нереално за източните народи, затова и приказките им не завършват по този начин. Много по-използван финал в японската класическа литература е самоубийството на героя или героинята, когато са достигнали върха в живота си, когато са изпълнили мисията си.

Японската култура издига в култ една мисъл – красивата смърт е за предпочитане от еднообразен живот, дори понякога е за предпочитане от прекалено дългото щастие. Нещо, което трудно да се приеме от западния ум. Причината е, че ние се стремим към вечното, към безкрайното, което е нереално предвид нашата смъртност, а на изток в култ се издига не продължителното, а моментното щастие – изкуството на настоящия момент. Затова и синдзю не се възприема като акт на отчаяние, а напротив като победа, като съхраняване на любовта в най-силния й момент.