Телевизията събра Елена и Алекси и в живота

Не са малко случаите, когато колеги в работата стават партньори и в живота. Така телевизията събра две от най-популярните лица от екрана на bTV - Елена Яръмова и Алекси Сокачев.

“Когато прекарваш толкова време на едно място, а ние направо си живеехме в bTV, накрая намерихме сродната душа на работното място.

Просто се намерихме

и вече много време сме заедно”, обяснява добре познатият на футболните фенове спортен журналист.

За много хора е досадно по цял ден да си с любимия човек и в работата, и у дома. Елена и Алекси са убедени, че в техния случай това помага. Когато прекарваш толкова много време в работата, човек, който не е в твоята ситуация, трудно би те разбрал. А е важно до теб да има човек, който да те разбира, казва Сокачев.

А журналистиката не оставя много свободно време на тези, които са я избрали за професия. И някой път любимото занимание идва малко в повече?

“Работата ни е много отговорна. Но трябва винаги да си в кондиция и да не оказваш дали те владеят някакви емоции”, отговаря Яръмова.

А всъщност най-голямата им емоция и радост е дъщеричката им.

“Тя е най-важното нещо в живота.

Ние сме много щастливи родители на Александра

Али е на 8, вече е голямо човече и сме много щастливи, че я имаме”, горда е Елена.

“Точно сега сме в период, в който тя непрекъснато ни повтаря, че иска братче или сестриче, нормално е. Тя е на 8, в първи клас. А ние с Алекси много обичаме децата, така че защо не? Детето наистина е най-хубавото нещо, което може да се случи на човек.”

Алекси вече не работи в bTV, а към УЕФА.

“Това, което правя, е да организирам мачове от Шампионската лига и Лига Европа, на национални отбори. Няма точен превод на длъжността ми, тя е venue operations and broadcast manager.

Занимавам се с всичко, което се случва на стадиона,

с телевизиите, с маркетинга, с билетите, с абсолютно всичко, което се случва в един мач от тези надпревари към УЕФА. Всъщност сме и към ФИФА, защото в момента има европейски квалификации, а те са световни, правим ги отново ние и отговаряме за тях. Работата ми е много интересна.

Опитът в телевизията безспорно ми помага. Защото, така или иначе, едно от основните неща е да се занимаваме с телевизиите, с отразяването на мача, а в същото време телевизиите да получават това, което искат. Всичко това е мое задължение - колегите да свършат работата си по възможно най-добрия начин. По тази причина ходим по стадионите, оглеждаме ги, за да сме подготвени.”

“Аз сега отново започнах да гледам футбол,

защото наистина ми бе дошло в повече и допреди 2-3 седмици гледах единствено любимия си отбор “Ливърпул” и нищо друго. Едва сега започнах да гледам повече футбол. Тръпката към играта се завръща, но телевизията не ми липсва за момента”, разказва Алекси.

Ели пък разказва, че станала журналистка заради дядо си Хари Яръмов. 

“Любовта към журналистиката ми е наследена, дядо ми ме научи на тази професия. Имах пример пред себе си и стана някак си логично. Аз винаги съм му се възхищавала, водил ме е със себе си, показвал ми е как трябва да отразява събитие. Той бе много точен и етичен човек, скромен и добър. И бе много щастлив, че наследявам точно неговата професия”, казва Яръмова. А в bTV отишла като стажантка.

“Реално погледнато, отидох там дете - на 18-19 години. Много бе интересно, защото бях в страхотен екип от големи професионалисти. Аз всъщност съм си дете на тази телевизия”, е отговорът.

Интересно е дали помни първата си пресконференция. (В залата в сградата на БСФС. При влизането операторът предупреди, че момичето идва на подобно събитие за първи път и да го пазим и да му помагаме, ако трябва - б.а.)

“Може би помня първата си жива връзка, когато олимпийският огън бе в България. Бях много притеснена, но това са емоции, които никога няма да забравя. Няма да забравя и хората, които са ми помагали и са ми подали ръка. Както и колегите, с които започнах в тази професия. Сега като ми припомни, се сещам за първата пресконференция. Сигурно съм изглеждала като уплашено момиченце”, разкрива Елена.

Казва, че ще излъже, ако каже, че е лесно да съчетаваш семеен живот, гледане на дете и работа в телевизия

Но пак повтаря, че най-важно е семейството и това, което имат - Али. За Яръмова по принцип най-голямото щастие е да си се реализирал и в професията, и в личния живот.

Семейството е вдъхновение и в работата - да правиш добри неща, да разказваш историите на хората.

Всеки има гафове в професията си и те го признават.

“Разбира се, всеки има гафове. Не се сещам в момента. Интересно е, че Алекси бе продуцент на първата ми емисия новини. Оттам тръгна всичко.

Тогава усетихме, че

има химия между нас Това бе 3 години след като бях започнала да работя в bTV. Той бе много добър продуцент, не мога да си кривя душата. Иначе репортерстването е едно от най-хубавите неща в журналистиката. Няма да забравя, че присъствах на купа Европа по лека атлетика в Пловдив, когато Ивет Лалова стана най-бързата бяла жена на планетата. Това е момент, който остава завинаги в съзнанието ти, защото тя стана част от историята. Помня нейните емоции, нейната радост.

Оттогава ние много се обичаме, защото тръгнахме заедно - тя в леката атлетика, аз в журналистиката. Това е моментът, който ще остане в съзнанието ми. Обичам да разказвам човешките истории. Това винаги ми е харесвало и го правя от сърце”, разказва едно от най-красивите лица на частната телевизия. Елена има любими спортове - лека атлетика, плуване и художествена гимнастика.

Двамата с Алекси много обичат да пътуват

Елена се надява, че пътуването до най-любопитното място на света тепърва предстои.

“Обичаме да ходим навсякъде. Светът е голям. Преживявания много, емоции много. Харесва ни да пътуваме до островите в Гърция, също в Италия. Трябва да се пътува, за да вижда човек различни места и неща”, казва фенът на легендарния “червен” английски отбор от “Анфийлд”.

Всеки от двамата е готов да определи с няколко думи другия.

За Елена той е нейният живот. Той е изключително честен, принципен и справедлив. И се държи мъжки, което е едно от най-важните качества в днешно време. Алекси признава, че двамата са се намерили. А те е това, което е търсил, и сега го има.

Всеки има мечти и те са безплатни. Родителите на Али не правят изключение.

“Мечтаем да пътуваме, да възпитаме дъщеря ни да стане добър и стойностен човек. Това е най-важното, опитваме се да ѝ даваме пример. Надявам се да успеем”, казва Елена.

Според Алекси без мечти няма как да стане. Имат много - и в личен план, и като семейство. Надява се да продължават да ги сбъдват, защото смята, че точно така става. Иска му се нещата да продължават по този начин, а мечтите им наистина са много. Важното е човек да мечтае, защото тогава наистина се стремиш към нещо.

“Аз съм човекът, който най-добре знае той колко много искаше да прави това, с което се занимава в момента. Щастлива съм, че сбъдна мечтата си”, допълва Ели.

Интересно е кой се занимава с домакинството у дома. “Естествено, че аз”, отговаря Яръмова.

Но партньорът ѝ в живота също помага. Стараят се всичко да е окей. Мисли, че се справят доста добре. А сега той има и повече време.

Елена вече е разказала как започва в професията. Какъв е случаят при Сокачев?

“Обичам да казвам, че професията ме избра. Аз не съм мечтал да бъда спортен журналист, коментатор или продуцент.

По принцип трябваше да стана адвокат,

такъв бе планът, но през 1999 г. се появи възможност да се започне в телевизия “7 дни” и аз след дълго колебание го направих", разкрива човекът на УЕФА.

За финал на разговора в приятно бистро в центъра на София двамата споделят дали гледат българска телевизия вкъщи?

По-скоро това е навик на Елена, а той не, защото предпочита чужди телевизии.

“Да, гледам основно чужди телевизии, защото човек има много, много какво да научи. Страхотно е да гледаш какво правят и е добре да можеш да го прилагаш”, обяснява предпочитанията си Алекси.

“Моци, Моци”

Алекси стана много популярен и с емоционалния си коментар и виковете “Моци, Моци” на мача “Лудогорец” - “Стяуа”.

“Изживях уникална емоция в този момент. Винаги съм си мечтал в България отново да има Шампионска лига. Много е странно, но като всичко в България. Като коментатор бях свикнал. Знаете, че много хора писаха какво ли не. Миналата година един исландски коментатор направи същото и стана герой даже и в България. А ние, българите, сме си такива и когато чуем нещо различно, трудно го приемаме.

Но не искам да навлизам много в тези неща. Аз тогава изживях нещо уникално

и смятам,

че няма от какво да се срамувам.

Точно обратното

Аз така разбирам нещата - за да коментираш, трябва да преживяваш всичко по този начин, аз го направих”, спокойно говори човекът, който се е разделил с микрофона и камерите.

Дядото Хари Яръмов 50 г. е спортен журналист

ВАНЯ СТАВРЕВА

Хари Яръмов е един от доайените на видинската спортна журналистика с над 50-годишен журналистически стаж. Посвещава живота си на спорта и журналистиката и тази двойна любов предава на внучката си Елена, която става волейболистка и спортен журналист.

Още като студент във Висшия институт за физическа култура Хари става сътрудник на вестниците “Народен спорт”, “Студентска трибуна” и “Народна младеж”.

През 1961 г. се установява със семейството си във Видин и 10 години е учител в реалната гимназия “Димитър Благоев” и в Техникума по индустриална химия, като продължава и журналистическата си дейност.

През 1970 г. става кореспондент на БНТ във Видин и в продължение на 30 години - до 1990 г., предава новините от Видинско.

След това е редактор и сътрудник в спортни вестници и регионални издания. До смъртта си през 2012 г., макар и надхвърлил 70-годишна възраст, продължава да сътрудничи на видинския в.“Ние”, Телевизия “Видин”, Радио “Видин”, в. “7 дни спорт”.

Автор е на няколко книги и брошури на спортна тематика и на алманаха “Юбилейни върхове на видинския баскетбол”.

За дългогодишната си журналистическа и обществена дейност е удостоен с орден “Св.св. Кирил и Методий, първа степен” и с Националната награда в памет на спортните журналисти братя Ексерови (2010). Известният видински спортен деятел и журналист стана първият носител на приза за цялостно творчество в областта на спортната журналистика.

През 2013 г. по предложение на регионалната радиостанция на БНР Хари Яръмов бе обявен за почетен гражданин на Видин, а същата година бе учредена и журналистическа награда на негово име.

Фотографията е третата му слабост, която съпътства живота му. На изложбата на олимпийските игри в Москва през 1980 г. фототворбата му “Концерт за четири ръце и баскетболна топка” е отличена със сребърен медал.