Почина Бернардо Бертолучи - историята на един самоук гений

На 77 г. след дълго заболяване в Рим почина Бернардо Бертолучи, последният велик маестро на италианското кино от XX в. Целият свят ще го запомни с шедьоврите му «Последно танго в Париж» и «Двадесети век”. За „Последният император” спечели два оскара – за режисура и сценарий.

Бертолучи ще остане в историята и като поет, документалист, продуцент, автор на италианско кино, звезда на международния кинонебосклон, както пише в.”Република”. Неговите филми са спечелили общо 9 оскара.

Филмографията на Бертолучи не е безкрайно дълъг списък, но всеки един от филмите му е оставил траен отпечатък върху историята на киното. Италианският сценарист и режисьор е създал шедьоври като “Последно танго в Париж”, “Двадесети век”, “Последният император”, “Малкият Буда”.

Надявам се да получа награда и за някой свой бъдещ филм

Никога няма да забравя първия си досег с творчеството на Бертолучи. Филмът беше “Открадната красота”, а аз бях на 15 години. Дотогава не бях гледала такъв филм, дори не предполагах, че съществува такъв тип кино. Кино, което не просто ти разказва една история, а те кара да почувстваш всяка емоция, показана на екрана. Спомням си всяка сцена, все едно съм го гледала вчера. Историята не е нещо нечувано, напротив съвсем обикновена, разказваща за едно лято на едно деветнайсетгодишно момиче в Италия. Но комбинацията от Лив Тейлър, Джереми Айрънс, Джоузеф Файнс, Рейчъл Уайз и Жан Маре, всички те подчинени на таланта на Бернардо Бертолучи, не може да не е успешна. Докато го гледах, а и днес, когато си спомням за него, имам чувството, че усещам горещите лъчи на италианското слънце, че долавям аромата на летните вечери и вкусвам прекрасните ястия. Това е и тайната на таланта на Бертолучи. Той успява да накара зрителя да не е само наблюдател, а участник в действието. Режисьорът неведнъж е заявявал: “Искам зрителите да се почувстват като част от сцената, а не изправени срещу нея”.

Най-накрая със “Златна палма”

На 71-годишна възраст най-накрая Бертолучи получи награда на кинофестивала в Кан. Връчена му бе почетна “Златна палма”, като признание за цялостната му кариера. Организаторите обясняват решението си: “Качеството на неговата работа, която до днес изумява с уникалността си, ни накара да изберем именно Бертолучи за пръв официален носител на почетната “Златна палма”. Той е изключително отдаден на киното и напълно заслужава тази награда заради своята политическа и социална ангажираност, заради дълбоката лиричност, както и заради елегантната и премерена режисьорска работа, отредили на филмите му уникално място в историята на световното кино”.

Когато Бернардо Бертолучи се появява на сцената на фестивала в Кан, цялата зала става на крака и го аплодира дълго. Единствено самият Бертолучи не е изправен, защото за съжаление вече е в инвалидна количка, но съвсем не е изгубил духа си. В очите на мнозина се виждат сълзи, а големият режисьор се усмихва смутено. Речта му е кратка: “За първи път се явих на фестивала в Кан през 1964 г. с филма си “Преди революцията”. Години по-късно с “Трагедията на смешния човек”. А през 1976 г. имаше специална прожекция на “Двайсети век”. С това се ограничава участието ми на този толкова значим, бих казал дори най-значимия кинофестивал в света. Е, трябваше да почакам малко, но ето сега получавам своята “Златна палма”. Не мога да кажа, че съм я чакал, но все пак се надявах да я получа, защото това е награда, която е особено значима. Искам да я посветя на Уди Алън, когото виждам да стои ето там със странно изражение на лицето си. Изражение, което не съм виждал в нито един от неговите филми. Както и на Робърт де Ниро, който тази година е председател на журито и с когото сме близки приятели. И освен това на всички италианци, които все още имат силата и енергията да се борят, да критикуват и да показват, че сме достойни. Благодаря ви!”.

Никога не е учил режисура

Бернардо се ражда на 16 март 1940 в Парма в семейството на италианския поет Атилио Бертолучи. Силно повлиян е от баща си и още от малък започва да пише стихове. На петнайсет години дори печели награда за млади поети. Записва се да учи литература и философия. В университета в Рим се запознава с известния писател, поет и режисьор Пиер-Паоло Пазолини и двамата стават близки приятели. Пазолини го кани да бъде асистент-режисьор на негов филм и Бернардо веднага се съгласява.

Той дори напуска университета и прекъсва следването си, за да се посвети на режисурата. Истината е, че нито следва за режисьор, нито кара какъвто и да е курс, просто се осланя на таланта си. Едва 21-годишен, Бертолучи създава първия си самостоятелен филм “La Commare Secca”. Само две години по-късно предизвиква истински фурор с “Преди революцията”, обявен за доста бунтарски. След него Бернардо все повече се насочва към политически обвързаното кино. Филмите му “Патриотът”, “Стратегията на паяка” и “Конформистът” засягат теми като революцията и фашизма.

През 1972 г. Бертолучи изненадва всички и създава романтичната драма “Последно танго в Париж”. С този филм става световно известен. Филмът, който обаче го поставя в списъка с най-добрите световни режисьори, е “Последният император” - удостоен с девет награди “Оскар”, включително за режисура и за най-добър филм. Много успешни са и следващите му проекти - “Малкият Буда”, “Открадната красота” и “Мечтатели”.

Вдъхновен от “Аватар”

По повод наградата за цялостно творчество Бертолучи коментира: “Това е огромна чест, но същевременно и знак, че кариерата ти отива към края си. Не мисля да се отказвам от киното и се надявам да получа награда и за някой свой бъдещ филм”.

Днес на 71 години и с почти десетгодишна пауза от заснемането на последния си засега филм Бертолучи планира да снима нов проект, и то в 3D формат. Филмът ще бъде озаглавен “Io e te” (“Аз и ти”) и ще е екранизация на едноименния роман на Николо Аманити, който разказва за тийнейджър, който съобщава на всички, че заминава на ваканция с приятели, а вместо това я прекарва сам в мазето на къщата си.

Бертолучи подчертава, че истинският творец трябва да гледа в бъдещето и да се възползва максимално от новите технологии, а не да залага на вече успели, но стари похвати. “През последните години не намирах смелост да направя нов филм, чаках правилната идея и може би чаках доста дълго. Но когато гледах “Аватар”, останах очарован. Запитах се защо 3D форматът се смята за подходящ само за филми на ужасите и за научна фантастика. Ами ако Фелини бе направил “Осем и половина” на 3D, нямаше ли това да е най-прекрасният филм?

Днес всичко се развива толкова динамично. Вече всеки може да направи филм с дигиталния си телефон и да го качи в интернет, където да го гледат хиляди хора. Това е огромна промяна. Първо киното беше нямо, след това се добави звук, беше черно-бяло и стана цветно, а днес сме на ръба на нова повратна точка в историята на киното. Всичко вече е дигитално и това ни разкрива нови безкрайни възможности да творим. А не е ли това най-важното?”