Уди Алън - майсторът на филмите и скандалите

Предпочита да прави филми в Европа, не в Америка

Уди Алън се връща на снимачната площадка като актьор в комедията The Bop Decameron. И, разбира се, ще е режисьор по начинa, по който той го разбира. Открай време Уди държи да взема абсолютно всички решения по филма, който прави - от кастинга на актьорите до крайната продукция. И поради тази причина не обича да снима в Америка. Там компаниите, които дават пари за нови продукции, се месят в неговата работа и затова той си пада по Европа. “Харесва ми да правя филми в Англия. Хората там са банкери. Дават ми парите, а аз - готовия продукт”, доволен е режисьорът.

Той не обича особено да прави кастинги и да се среща предварително с актьорите за главните му роли. “Въобще не ми допада да говоря с актьорите. Харесва ми да наемам велики актьори и да ги оставя да си вършат работата. Те знаят как да играят. Не искам да говоря с тях, да обядваме, да се сближаваме, да слушам техните идеи.” Режисьорът винаги наема професионалисти, които пуска на дълбокото от първия снимачен ден и явно подходът му е правилен, защото досега е взел над130 награди от филмови конкурси и фестивали. А наградата за публиката са неговите ленти с остроумен диалог, интелигентно чувство за хумор и самоирония. Казва, че когато пише сценарий, невинаги има роля за него самия, тъй като можел да изиграе само няколко образа. Затова обикновено наема опитни актьори.

Защо не се пенсионира

“Работя през цялото време, защото това ме разсейва и ме държи далеч от скуката да стоя у дома и да се вманиачавам в нещо. Ако се събудя сутринта и няма къде да отида, в пенсия съм или нещо такова, ще стоя тук и ще мисля за същите неща, за които Антъни Хопкинс мисли, когато се събуди през нощта. Започваш да се чудиш какъв е смисълът на живота? Защо всичко свършва? Защо остаряваме и умираме? Има ли живот след смъртта? Защо е толкова трагично, защо любимите ни загиват? Защо дегенерираме? Кой иска да мисли за тези неща?”, признава Уди.

Той предпочита да се чуди дали Джош Бролин е свободен за снимки и да разрешава подобни проблеми, защото има контрол над тях, за разлика от ситуацията със смъртта. Както сам казва: “Не искам да постигам безсмъртие с работата си, а като не умирам” или: “Не се страхувам от смъртта... просто не искам да съм там, когато се случи”.

За любовта няма граници

Световната история и животът днес доказват, че за да си гениален творец, какъвто безспорно е Уди, трябва да си малко откачен и извън нормите на обществото. Такива примери има много.

Лейди Гага се появява облечена в пържоли, Мадона и Риана мастурбираха на сцената, Мики Рурк и Чарли Шийн бият жените си. Всичко това е скандално, но Уди Алън прескочи границата на нестандартното поведение, когато започна да излиза тайно с 19-годишната си доведена дъщеря Сун-И, осиновена от партньорката му Миа Фароу (по време на брака й с Андре Превин). Това определено осакати и отношенията с другите му деца. След 12-годишна връзка и драматична раздяла с Миа двамата преминават през дълга публична битка за попечителските права на трите им деца, които естествено печели Миа. Той има право само да вижда биологичния си син Ронан под контрола на човек от съда, а другите две осиновени деца - не.

Според биографията на Миа Фароу “What Falls Away”, Франк Синатра предлага да счупи краката на Алън, когато разбира, че режисьорът има любовна афера с осиновената си дъщеря Сун-И. И какво от това? На 22 декември 1997 година, щастливо влюбен, Алън се жени за Сун-И и тя му ражда две деца. На Миа й остава само утехата, че е снимала 13 филма с уникалния режисьор. Безспорен факт е, че Миа е една от неговите актриси-фаворитки. За Уди е характерно да си набележи актриса, да я направи своя муза и своя жена и да снима с нея редица филми. Същото се случва и с Даян Кийтън.

Не отива да си вземе “Оскар"-а, за да свири на кларинет

Въпреки че сменя жените в живота си, остава верен на очилата си с черна рамка, модел от 60-те, които носи до днес. Не изменя и на хобито си - почти всеки понеделник да свири на кларинет в джаз клуб. Дори веднъж не отива да си вземе “Оскар”-а, защото церемонията се състояла в понеделник. И тъй като мрази да си говори с непознати, той свири в джаз клуба само при условие, че никой от публиката не го заговаря. Ако някой се осмели да го направи, незабавно бива изгонен от заведението. И по-добре за самия човек, защото не се знае дали ако остане, това няма да му излезе през носа.

Уди е гениален, но и много странен човек. Има цял вързоп от страхови неврози. Някои от тях са: към паяци, насекоми, микроби, кучета, височини, навалици, към залеза и тъмнината, светлината, смъртта. И сигурно има още някоя невроза, с която се е сдобил междувременно.

За свое предимство смята факта, че не е работохолик. “Кубрик е невероятен режисьор и перфекционист. Той винаги иска да получи точно това, което желае и прави милион дубъла, докато снима, за да е всичко изпипано. Аз не съм перфекционист. Не ми пука толкова за работата. Пиша бързо и снимам, без да се безпокоя. Ако действието и героите се развиват добре и имам уговорка за вечеря, не правя 20 дубъла, а 5 и се прибирам вкъщи, защото искам да вечерям. Има предимство да приемаш професията си като рутина, да работиш с едни и същи хора, когато можеш и да пишеш и снимаш, сякаш това е нещо обикновено. Така ставаш продуктивен и е по-добре от това да седиш и да чакаш вдъхновението да те споходи или да ти се случи най-перфектното нещо. Аз съм много по-продуктивен по този начин”, убеден е талантливият Уди.

Още факти за него

рожденото му име е Алън Стюарт Конигсберг

роден е в Бруклин на

1 декември 1935 г.

висок е 1.65 см

влиза в шоубизнеса на 15 години, когато пише забавни истории за местен вестник, след това - гегове за телевизионно шоу; започва да ги изпълнява пред публика и да създава сценарии за филми

негови идоли са режисьорите Ингмар Бергман, Федерико Фелини, Коул Портър и американският комик Граучо Маркс

някои от филмите му са: “Ани Хол”, “Хана и нейните сестри”, “Съпруги и съпрузи”, “Манхатън”, “Всеки казва обичам те”, “Да срещнеш висок тъмнокос непознат”

любимият му филм е “Мач пойнт”

“Оскар”-и от негови филми имат: Даян Кийтън, Майкъл Кейн, Даян Уест –и двата й Оскара са за роли в негови филми, Миа Сорвино, Пенелопе Крус, Кейт Бланшет, а номинации за “Оскар” - 17 актьори