За съжаление, или по-скоро за щастие, не е възможно да забравим миналото си. Но съзнанието има защитни механизми, които ни помагат да се отърсим от травмиращите моменти.
Защо се вкопчваме в миналото?
Миналото ни е познато. А това ни кара да си мислим, че с него ни е уютно и безопасно. Именно затова много хора се затварят в спомените си – настоящето и бъдещето ги плашат с неизвестността си, а в миналото си отдъхват от своите комплекси. Но реалността така или иначе е факт, колкото и да си заравяме главата в пясъка.
Липса на желание да се променяме. За да нагазим с двата крака в настоящето, трябва постоянно да се развиваме, да се адаптираме към промените в средата, да работим над себе си. За съжаление понякога не го правим от мързел – защото това изисква да се учим, да мислим, да влагаме усилия, да мислим. И се пускаме по течението, което релано означава нежелание да поемем отговорност за живота си.
Обида. Тя прилича на въже, което ни свързва с този, който ни е наранил. Връщаме се отново и отново към обидата и в крайна сметка се оказва, че тя управлява живота ни.
Чувство на вина. Това усещане е подобно на обидата, само че в случая човек се обижда на себе си. Някои хора толкова се увличат в трази игра на самообвинения, че забравят да живеят в сегашния момент.
Егоизъм. Става дума за случаите, когато човек се затваря в порочния кръг на грешките от миналото, самосъжаляваме се. През това време някой близък може да има нужда от помощта и подкрепата ни, но ние предпочитаме да се фокусираме върху собственото си „нещастно” минало.
Как да пуснем миналото
Дайте воля на емоциите. Дори ако е минало много време, а вие все още страдате – не сдържайте чувствата си, иначе рискувате да изпаднете в депресия. Ако искате да поплачете – плачете, ако искате да говорите за миналото – направете го. Намерете някой, който ви подкрепя – близки, приятели, роднини, психолог, телефон на доверието. Може да направите собствен блог или да изполвате социалните мрежи.
Водете си дневник. Пишете всекидневно – това е чудесна терапия. Напишете какво сте научили от миналото, как сте се променили, какъв искате да бъде следващият етап от живота ви.
Прошка. Ако изпитвате обида към миналото, вземете решение да простите на хората или събитията, които са ви наранили. Със сигурност след като простите, ще ви стане по-леко.
Работете над грешките си. Това е най-лесният начин да се спасите от чувството за вина. По този начин ще опознаете собствените си недостатъци и ще се поемете по пътя на самоусъвършестването, който ще ви донесе удовлетворение.
Избавете се от егоизма. За това трябва да осъзнаете, че тъгата от миналото не помага нито на вас, нито на близките ви. А за да помогнете на себе си, трябва да се погрижите за околните. Не е нужно много, за да престане човек да се чувства самотен –достатъчно е просто да се опита да бъде полезен на другите с каквото може.
Коментари (0)
Вашият коментар