Напишете дума/думи за търсене

Сродната душа няма нищо общо с любовта

Становищата за сродните души в западните и източните вярвания доста се различават. На запад ние търсим сродната си душа, за да намерим любов и да създадем двойка на едно цяло, а на изток вярват, че човек среща много сродни души в живота си и в много от случаите тяхното влияние върху живота му много рядко има нещо общо с междупартньорската любов.

Според източните учители сродните души са души, които живеят заедно в много поредни животи. И често именно най-близките ни хора – нашите родители, деца, приятели, са тези сродни души, които ние срещаме по пътя си и с които не искаме да се разделяме, затова се прераждаме в близост. Това е и една от идеите, развити в книгите на Шърли Маклейн. Според тази теория хората са обвързани от дълбока древност, още от времето на Атлантида, и те неизменно се търсят едни други в различните си животи. Писателката застъпва виждането, че дори и ролите да се сменят в различните прераждания, то душите неизменно се стремят една към друга. Тоест в предишен живот вие може да сте били майка на вашата собствена майка от този живот, или вашето дете да ви е било родител, ролите между партньорите също може да са били разменени или да сте били просто приятели.

Колкото и странна да звучи тази теория за западното мислене, тя всъщност носи в себе си голямо предимство, защото ако е вярна, то тогава ние не бива да посвещаваме целия си живот на търсене на идеалния партньор, на нашата половинка, защото такава единствена не съществува – ние имаме кръг от сродни души, към които времето и пространството несъзнателно ни привличат.

Друг много интересен аспект в тази теория е фактът, че понякога хората, които много ни изнервят, много ни дразнят или дори нараняват в този живот, също може да са наши сродни души. Обяснението на духовните учители е просто – в друго измерение или в друг живот, ние сме ги помолили да ни помогнат да усвоим определени уроци и затова в този живот те играят такава роля.

Даже съществуват множество притчи, които заливат социалните мрежи, в които се цитират такива поучителни истории, че шефът, който ни изнервя, всъщност е душа, която трябва да ни научи на търпение, че съпругът, който ни изневерява, е душа, чиято цел е да ни помогне да станем широкоскроени, а тези, които ни нараняват, просто ни учат как да се справяме с болката. Ако погледнем под повърхностността на подобни истории, можем да видим всъщност, че в тях има доза логика.

Именно на този тип логика се осланят източите мъдреци, когато твърдят, че сродните души са обвързани кармично, че те се появяват в живота ни, за да ни накарат да постигнем целите си в конкретния живот. Но не става дума за житейските цели като това да имаме хубава кариера или семейство, а да постигане на духовни кармични цели, които могат да бъдат дори противоположни на логичните човешки стремежи.

Според известния американски ясновидец и паралечител, живял през средата на миналия век, Едгар Кейси, ние неизменно срещаме нашите сродни души и основната цел на връзката, която изграждаме помежду си - била тя любовна, приятелска, бизнес отношения или дори връзка на завист, омраза и съперничество - всъщност има за цел единствено и само душите да израснат, да направят прогрес по пътя на кармичното си развитие и да достигнат до духовна завършеност.

Сравнено с всичко това западното мислене е къде-къде по-лесно за асимилиране – хората търсят сродната си душа и когато я намерят, живеят заедно дълго и щастливо. Но дали нещата са толкова прости наистина?

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
X