“Има само три вида спорт - рали, корида и алпинизъм. Останалите са просто игри”, казва Хемингуей. При всички останали спортове, колкото и да са сложни в подготовката и начина на провеждане, една грешка не води до нищо трагично, за разлика от тези три, където една грешка може да погуби живота ти, допълва алпинистът зоолог Боян Петров. Ето защо добрата подготовка, планирането, организацията и екселската таблица (да, и това!) са не просто важни. Един пропуск в тях може да коства пътя до върха, категоричен е алпинистът.
Ако бъдещите ви планове включват изкачване на някои от най-високите върхове на Земята, то следващите редове са точно за вас. За основните моменти в организирането, добрата екипировка, лекуването на травми, както и някои трикове, разказа покорителят на осем осемхилядника Боян Петров.
Подготовката за върховете започва с усилени тренировки, като ключовите са тези на открито. “За върхове аз тренирам, изкачвайки върхове.
С тренировките адаптирам тези мускули, които ми трябват
Те са опредлени групи и за слизането, и за качването. Не ходя дори да карам колело или да плувам в басейни. Аз не целя да съм здрав по принцип, а да съм подготвен за тези изпитания, които ме чакат”, казва алпинистът.
Залите за катерене също са добро място за подготовка. Те са т. нар. фитнес за катерачи. Според Петров обстановката там е контролирана и може да се упражняват движения, които на скалите биха били рискови. “Катеренето е спорт, който развива цялото тяло, включително баланс и равновесие”, казва той.
Дори и тези, които не се интересуват от алпинизъм, знаят, че добрата екипировка е много важна. Обратно на очакванията невинаги най-скъпото е най-доброто за нас, дори и в това отношение. Съветите на опитните алпинисти са
да се залага на неща, които пасват най-добре на височината, крака ни
и да е най-вече удобно, за да бъде наистина от полза. “За екипировката никога не залагам на опредлена марка. Никога не купувам най-скъпите неща, а тези, които пасват най-точно на мен. Ако купиш всичко от една марка, поне две неща няма да ти станат”, съветва Боян Петров.
След продължителните тренировки и добрата екипировка идва ред на организационната част от изкачването. Тук се включват екселските таблици. За някои присъствието им в планирането и организацията може да е странно, но всъщност те имат своето ключово значение и облекчават самата експедиция впоследствие. Това е като списък за пазаруване, който си правим, когато не искаме да пропуснем някой важен продукт, докато сме в магазина. “Прехвърлих екселските таблици в алпинизма като сигурен начин да не се изложиш с планирането на детайлите. Един пропуск за част от храната и багажа към лагерите е страдание, което може да коства върха ви. В тях по всяко време можеш да допълваш или махаш неща,
да смяташ килограми, бюджета на експедицията,
къде имаш недостиг, да си водиш записки за теглото на раницата при движението от лагер до лагер. По този начин гарантира приближаването към успеха, защото без тези таблици винаги мога да се разсея, да пропусна елемент или детайл и да не изкача върха”, обяснява алпинистът важността на планирането.
Разбира се, този спорт е свързан и с непрекъснат травматизъм, където страда всичко.
Основно се натоварват коленете,
на които трябва да се обръща голямо внимание. Боян Петров е открил спасението в поддържаща терапия с определени смески като глюкозамин и колаген. “Установих, че не толкова химията е тази, която ме възстановява при травми, колкото поддържащата терапия. Вече съм си определил необходимите дози и се поддържам, за да избегна по-големи травми.”
Оказва се, че не само висините, но и храната, която аплинистите консумират, ги доближават до Космоса. Тя е реорганизирана - такава, която е
сготвена и цялата влага отвътре е извлечена, т. нар. космическа храна
Разбира се, тя изисква определени условия, при които да се консумира, затова по време на катеренията между лагерите гладът се засища с енергийни барчета, разкрива Петров тайните на алпинистката кухня.
Всичко това и голямата любов към алпинизма отвеждат Боян Петров до върховете на 8 осемхилядника. През 2014 г. той покорява 3 от тях за 72 дни, а през 2016 г. още три за 86 дни, при това без бутилка с кислород. И няма да спре дотук. Плановете му са до 2019 г. да включи България в списъка на страните с поне един представител, покорил всичките 14 осемхилядника, за което му остава изкачването на още 6 от тях, сред които и Еверест. А личната му цел е да влезе в първата 20-ица на направилите го без допълнителен кислород.
Коментари (0)
Вашият коментар