Дупето като муза

Писна ли ви вече да слушате и четете за Ким Кардашиян? За онази тъмнокоса провокаторка отвъд океана, която използва за автореклама дори собствените си задни части? Ако името не ви говори нищо, значи сте от малцината щастливци с неопетнени уши и очи. Защото риалити продуктът "Ким К." агресивно се провира където си поиска - в телевизори, интернет, печатни издания. И тъй като явно вече се чуди какво още да направи, за да се говори за нея, с гордост показа колко голям е задникът й. Очевадно той (или талията ) е обработен на фотошоп, но... привлича вниманието.

И други дупета се "дъвчат" от медиите напоследък. Например на тенисистката Серина Уилямс, която обясни отказа си да участва в Нюйоркския маратон с "прекалено големия си задник". Или на певицата Ники Минаж, която дори си снима дупето за обложката на своя нов албум. Или на участниците в акциите "Без гащи в метрото", които от 2002 г. се провеждат в Ню Йорк, Лондон, Милано, Букурещ, Берлин, Мексико, дори и у нас. Или провокативните снимки на Яника Мерило, съветник на икономическия министър на Украйна - освен драстичните пози с нож и кръв, на фотосите елегантно се виждат и извивките на задните части...

Примери - колкото щете. И винаги ги е имало. През 70-те години на ХХ век например масово се говореше за "най-секси" дупето на Агнета Фелдског от група "АББА". След две десетилетия Дженифър Анистън "блесна заднишком" върху корица на сп. "Ролинг Стоун". А пък в зората на новия век Джак Никълсън постави условие на продуцентите на филма "Невъзможно твой": "За кадъра, в който ще се вижда голият ми задник, не искам дубльор! Винаги съм имал желание да се видя отзад. А и не искам да изоставам от Дани де Вито, който си показа дупето в "Голямата риба"!"

Надничаме обаче в праисторията на българските земи и ни се иска да изпратим снимка на Богинята майка в луксозен плик до "звездата" Кардашиян с надпис: "Драга Ким, пасти да ядеш пред Нея! Скрий се." Няма да го сторим, разбира се, но пък ще направим друго - ще ви покажем част от творбите на стари и съвременни художници и скулптори, за които дупето е... вдъхновение. Понякога те са прекрасни, друг път - шокиращи, но обединени от обща мисъл. За Него.

Естественото продължение на гърба винаги е вдъхновявало художниците - едни за еротични шедьоври, други за изследвания, трети правят кариера с негова помощ, а четвърти то праща зад решетките. Ето част от най-ярките произведения от XVII век до наши дни, които дават представа за следите, които дупето оставя в историята на изкуството:

Според легендата Кандавъл - царят на Лидия през VIII в. пр.Хр., има странно поведение: показва голата си съпруга на своя телохранител Гиг. Днес на него е кръстено психическото заболяване кандаулеизъм - форма на ексхибиционизъм, при която мъжът получава полова наслада, като показва разголената си партньорка на други мъже. Фламандецът Якоб Йорданс, най-популярният художник в Антверпен след смъртта на Рубенс през 1640 г., пък провокира въображението на мнозина с картината си "Кандавъл, цар на Лидия, показва голата си жена на Гиг" (1646).

Френският живописец Франсоа Буше, любимец на мадам Помпадур и придворен художник на Луи XV, често рисува голи тела. Изображението на 15-годишната Мари-Луиз О'Мърфи от 1752 г. обаче има съдбовна роля за момичето. На картината се вижда изваяното й дупе, тя е забелязана от Луи и става негова фаворитка, но... за две години. Просто прави непоправима грешка - опитва се да отстрани официалната фаворитка маркиза Дьо Помпадур и това струва кралското благоволение.

На граф Тулуз-Лотрек пък не му върви в любовта заради недъг - като дете той чупи шийките на двете си бедрени кости и краката му спират да растат. Той обаче компенсира недостатъка с харизма и чувство за хумор. Вярно, попийва, прекарва доста време из парижките кабарета, затова на картините му често се появяват лесно достъпни красавици в... естествено одеяние.

Колкото и да е странно, основният проблем на Ван Гог в началото на творчеството му е неумението му да изобрази човешка фигура. Но вечерните занимания в частно училище в Антверпен, където рисува голи модели, не са напразни. Само година упражнения и... Ван Гог поема към Париж, където прекарва най-плодотворния си творчески период. Там се ражда и картината "Лежаща гола жена, гледана отзад", 1887 г.

През 1916-1917 г. последният покровител на Модиляни - полският поет Леополд Зборовски, и съпругата му Ханка поръчват на художника 30 платна в т.нар. жанр акт. Сред тях е и "Гола жена на диван" - дупето е на почит, разбира се. Впоследствие в Париж е открита изложба с тези творби, но за кратко - в полицейския участък, разположен срещу галерията, са възмутени от експозицията и тя е закрита само няколко часа след откриването й.

Наричат картина "Радост от живота" (1905-1906 г.) на Анри Матис химн на фовизма - течение в изкуството на ХХ век, отличаващо се с контрастни цветове и опростени форми. Художникът я представя на изложба в Салона на независимите на 20 март 1906 г. В сюжета се преплитат елементи от пасторалността и вакханалията, затова адемичните кръгове са раздразнени. Но картината е купена, което навремето не се случва често с произведенията на Матис.

В най-тежките си периоди от живота художниците често създават най-жизнерадостните си картини. От 1909-а руският илюстратор и сценограф Борис Костодиев страда от тумор в гръбначния мозък и през последните си 15 години е принуден да рисува в легнало положение. "Къпане", "Руска Венера" и т.н. са все от този труден период, но в тях има взрив от цветове, творчески порив и вдъхновение от голото тяло.

Заради подобни сюжети обаче "страда репутацията" на австриеца Егон Шиле, ученик на Густав Климт. Сприятелява се с една от възлюбените на учителя - 16-годишната Валери Нойзел, и тя му позира. Резултатът? Шиле е арестуван по обвинение в развращаване на непълнолетна - при обиска са намерени десетки откровени рисунки. Тогава са обявени за порнография, а днес струват милиони долари.

Големите провокатори, за които дупето е в центъра на вниманието, обаче идват през втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Нюйоркчанката Керъл Фейерман днес е известна с голямоформатните си реалистични скулптури на хора - най-често на плувци. През 1976-а обаче нашумява с пластиката "Джинсови шорти" - в гръб, разбира се.

Друг американски скулптор - Робърт Гобер, през 1990 г. сътворява от восък стърчащи от стената мъжко дупе и крака, покрити с истински човешки косми и украсени с ноти. Много от творбите му напомнят сюрреалистични сънища. Любимите му теми са детството, загубата, сексуалността.

Чешкият художник Давид Черни (същият, който показа България като турска тоалетна на картата на Европа!) е прочут със скандалните си хрумвания. Но на фона на накиснатата във формалдехид полугола фигура на Саддам Хюсеин пълзящите по тв кулата в Прага гигантски голи бебета са просто лудория, събираща погледите на туристите през 2000 г.

И китаецът Му Боян пусна своя творба да се "катери". Скулптурата на голия дебеланко, който наднича през прозореца на музея, можеше да се види през есента на 2012 г. в Касел, Германия. Тогава 19 китайски артисти представиха проекта си "Всичко под небето е общо".

Най-невероятната арт творба на тема "задник" обаче е на британката Сали Хюит, която обича бродериите. Но на платното, закопчано в гергефа й, се раждат не обичайните за свенливите аристократки от миналото птици и цветя, а части от човешкото тяло. Винаги такива, каквито са - далеч от идеалното. Целулитът и пъпките по т.нар. пета точка в човешкото тяло при Хюит изглеждат точно толкова привлекателно, колкото и косми по женски гърди или стрии по корема.

Източник: вестник "Труд"