“Тези проклети лобисти” - така американският президент без грам политически опит и герой от Гражданската война ген. Юлисис Грант (1869-1877) наричал хората, които се опитвали да го заговорят в лобито на хотел “Уилард”, където вечерно време се разтоварвал от напрегнатото ежедневие и суматохата в Белия дом. Едва ли е предполагал, че е измислил наименованието на професията на хората, които оказват натиск върху властта в полза на конкретно политическо решение.
Ген. Грант не е сред президентите на САЩ, които владеят чужди езици. 21 от общо 44-мата мъже, управлявали от Белия дом, четат, пишат и говорят на езици, различни от родния им английски. За един от тях - Мартин ван Бурен, холандският е роден. Научава английски в училище.
Най-често древногръцки и латински са чуждите езици, които са знаели американските президенти през 18-и и 19-и век.
Преди да стане държавен глава, Джеймс Гарфийлд преподава класически езици. Можел да си служи еднакво добре едновременно и с двете си ръце -
с едната пишел на гръцки, а в същото време с другата на латински
Той открил ново доказателство за Питагоровата теорема. На 30 г. обаче решил, че академичният живот не е за него, започнал да учи право и влязъл в политиката.
Гарфийлд, генерал от Гражданската война и един от най-интелигентните президенти, изкарал само шест месеца в Белия дом през 1881 г. Четири месеца след встъпването му в длъжност бил прострелян от мъж, на когото отказали консулски пост в Париж заради липсата на каквато ѝ да е квалификация. Атентатът бил извършен на гарата във Вашингтон, където Гарфийлд с двама от синовете си чакал влак. Вторият куршум заседнал в гърба му и не бил открит. Доктори бъркали с мръсни ръце в раната да го търсят, един дори пробил черния му дроб. Издъхнал два месеца по-късно от натравяне на кръвта заради некомпетентни лекари.
Владеейки по пет чужди езика, Томас Джеферсън (1801-1809) и Джон Куинси Адамс (1825-1829) са най-изявените полиглоти сред американските президенти. И двамата са били посланици и държавни секретари, преди да влязат в Белия дом.
Освен древногръцки и латински Джеферсън, смятан за един от най-талантливите управници, е владеел френски, италиански и испански.
Италианския научил сам в колежа,
а испанския по време на 19-дневно плаване до Франция, само с учебник по граматика и “Дон Кихот”. Френския усвоил още в училище, много преди да стане посланик в Париж и да купи Луизиана от Франция за 11 млн. долара. След смъртта му в библиотеката му са намерени книги и речници на арабски и холандски и се предполага, че ги е изучавал.
Шестият президент Джон Куинси Адамс, син на втория президент Джон Адамс, наред с класическите езици е общувал свободно на френски, немски и холандски. Френски и холандски научил като дете, докато живеел с баща си при дипломатическите му мисии из Европа. Когато баща му го назначил за американски посланик в Прусия, той наблегнал на немския. Усъвършенствал чуждите езици, като превеждал всеки ден, включително и официални документи. Владеенето на чужди езици помага на Джон Куинси Адамс да се утвърди като един от най-изявените американски дипломати. Освен в Прусия е бил представител на САЩ в Холандия и Великобритания. Първият му пост е бил в Санкт Петербург - той е първият посланик на САЩ в Русия. Като държавен секретар пък разработва известната външнополитическа доктрина “Монро”.
Без проблеми на френски са се изразявали още Джон Адамс (1797-1801) и Джеймс Монро (1817-1825), които са били и посланици в Париж. Всички в семейството на Монро знаели френски и често разговаряли помежду си на езика на Волтер.
Джеймс Мадисън (1809-1817), най-дребният президент на САЩ - висок 163 см и тежал едва 45 кг, владеел латински и древногръцки, преди да влезе в колежа. Там усвоил перфектно иврит.
Малцина от президентите на САЩ през последните 120 г. владеят чужди езици.
Далечните братовчеди Теодор Рузвелт (1901-1909) и Франклин Делано Рузвелт (1933-1945) знаели френски и немски, но не и холандски въпреки фамилията и произхода си. Рузвелт е английският вариант на холандската фамилия Van Rosevelt, която означава “от поле от рози”.
Теодор Рузвелт, който като Томас Джеферсън е сред най-начетените американски политици, владеел и италиански. Изчитал по няколко книги на ден, и то на различни езици. Когато говорел бързо, френският му не бил граматически верен, но не било трудно да се разбере какво казва.
Франклин Делано Рузвелт проговорил на френски и немски като дете - научил ги от гувернантките си и покрай ежегодните екскурзии на родителите си из Европа. За първи път прекосил океана на две години. Докато учи в Харвард, където усвоява и латински, петият му братовед Теодор Рузвелт става президент.
Удроу Уилсън (1913-1921), авторът на идеята за създаването на Обществото на народите (предшественика на ООН) и единственият президент с докторска степен от университета “Джон Хопкинс” по история и политически науки, е научил там и немски. Не го владеел перфектно, когато му се налагало да чете немски източници, се оплаква колко време и усилия му отнемат.
Обикновен разговор на немски може да проведе Бил Клинтън (1993-2001), изучавал го е в университета. Като президент в реч пред Бранденбургската врата изрече на немски “Америка е на ваша страна, сега и завинаги”. 
Джон Кенеди (1961-1963) не знае и дума на немски, но неговото Ich bin ein Berliner (Аз съм берлинчанин), произнесено в Западен Берлин на 26 юни 1963 г., малко след издигането на Берлинската стена, остава в историята. С речта си
най-младият американски президент подкрепя гражданите на Западен Берлин,
обградени отвсякъде от комунистическата Източна Германия. Сам измисля фразата, сам решава да я произнесе на немски. Преводачът му я превежда, а Кенеди я репетира в кабинета на кмета и бъдещ канцлер на Германия Вили Брант. 
Въпреки че е с немски произход, Хърбърт Хувър (1929-1933) не знае немски, а латински и китайски. Роден в семейство на квакери и останал сирак на 9-годишна възраст, той завършва геология в Станфордския университет и усвоява латински. Има много успешна кариера като минен инженер в Австралия и Китай, където със съпругата си, дъщеря на банкер, научават много добре китайски. В продължение на пет години двамата превеждат от латински на английски един от най-ранните технически трактати - “За минното дело и металургията в 12 книги” (De re metallica) на немския лекар, минеролог и металург Георг Агрикола, публикуван за първи път през 1556 г. Той първи прави систематично описание на полезните изкопаеми и начините на разработването им. И досега изработените от съпрузите 670 страници и близо 280 изображения са най-добрият превод на английски на трактата. 
Скоро след като приключват превода, Хърбърт Хувър, напуснал университета с 40 долара в джоба си и
спечелил близо 80 млн. като шеф на минни компании
и собственик на активи в тях, се отказва от печеленото на пари и се отдава на филантропия по време на Първата световна война.
Екзотичен език знае и Барак Обама - говори индонезийски, който е научил като дете, докато е живял в Индонезия. Демонстрира познанията си в интервюта и речи, наблегна на чуждия език в реч пред Университета на Индонезия през 2011 г. 
Освен Томас Джеферсън испански говорят само Джими Картър (1977-1981) и Джордж Буш-младши (2001-2009).
Ядреният физик Джими Картър започва да учи испански в Морската академия на САЩ в Анаполис, усъвършенства го, докато служи на подводници. За да пратикува чуждия език, той и съпругата му четат Библията на испански всяка нощ. Като президент произнася няколко речи на испански, които сам е написал. Картър е известен още с уникалната си памет и способността си да чете по 2000 думи на минута. Джордж Буш-младши също е произнасял речи на испански.
Версия: OK идва от прякора на Мартин ван Бурен
Eдна от версиите за произхода на най-известната и най-употребяваната дума в света окей (Okay или OK - да, добре) е, че идва от прякора на президента Мартин ван Бурен (1837-1841) - първия, роден в САЩ, а не в английска колония, и единствения, чийто майчин език е холандският.
Когато се кандидатира за държавен глава, Ван Бурен, създател на Демократическата партия, бил известен с прякора си Стария Киндерхук (Old Kinderhook ). Киндерхук е градчето в щата Ню Йорк, където е роден. Съпартийците му открили в града Ню Йорк клуб, носещ инициалите на прякора му - OK. Те дори се превърнали в парола за достъп до него. 
Друга теория за произхода на окей също е свързана с американски президент - Андрю Джаксън (1829-1837), първия от граничните райони, а не от плантаторския елит на Вирджиния, първия, който е ветеран от войната за независимост, и единствения, който е бил военнопленник.
Докато воювал с индианците в средните щати Мисисипи, Алабама и Луизина начело на доброволчески милиции, той харесал думата им okeh, която означава “така е”, и започнал да я използва.
По време на Гражданската война в САЩ пък снабдявали войниците със солети Orrin Kendall, от инициалите на които идва OK, гласи друга версия. OK от латинското Omnis Korrecta (всичко вярно) пишели първите директори на училища върху отличните писмени работи. Първата доказана писмена поява на окей пък е в статия за лошия правоговор и правопис в бостънския вестник Morning Post от 23 март 1839 г. като акроним Oll Korrect вместо правилното all correct (всичко точно).
Има и версии за европейски произход на най-американската дума и първата, изречена от човек на Луната. Твърди се, че двете букви от гръцката азбука omega и khi фигурират в древно писание като магическо заклинание срещу бълхи. Според едни OK идва от гръцкото “ола кала” (всичко е добре), според други - от шотландското възклицание за изненада och-aye.
Съществуват и теории, че произхожда от термина Open Key в телеграфния език, от началните букви на немското Oberst Kommandant (главнокомандващ), а според французи - от началните букви на градчето Aux Cayes на Хаити, където се прави качествен ром.
По време и на двете световни войни OK се използва като съкращение за липса на жертви - от числото 0 и буквата K (kills - убити).
Ани Пармаксизян
Коментари (0)
Вашият коментар