Дядо на 101 години е в отлично здраве

Мъж на 101 години от Сливен не страда от нито една болест.

Дядо Желязко Сивев е роден през 1915-та година в бургаското село Прилеп. Завършил е „Икономика на промишлеността“ в Софийския университет. Разказва, че по настояване на своя баща се е изучил и е бил сред младежите с най-високи оценки. Предвид висшето си образование дядо Желязко е работил основно като ръководител и все по финансови въпроси.

"Пратиха ме в Сливен. Горе в Боаза. Там във „Съби Димитров“ фабриката – плановик. Там бях 2 години. После съкратен ли, не зная какво беше, отидох в Спестовна каса като контрольор и инспектор. Там бях 6 години. След това за по-голяма заплата, там ми даваха 600 тогавашни левове, обещаха ми в СМК-то 1 000 лева и отидох като Началник планов отдел. Там бях 15 години. След това отидох в Окръжния народен съвет за още по-голяма заплата", казва Желязко Сивев.

И така докато се пенсионира. Дори и след това е продължил да работи. През живота си е преминал през три различни строя в България. Той не ги различава особено, защото според него нищо не се променя коренно със смяната на строя.

"Който си е бил добре, при всички случаи си е бил добре. Който си е бил зле, пак си е зле. Е, има хора които забогатяват при едното, забогатяват при другото. Та така си е. Не можеш да кажеш, че това било лошо, онова било лошо", казва дядо Желязко.

От дума на дума подхванахме и политиката. Оказа се, че и тази тема не е трогвала особено много дядо Желязко през годините. Достигнал е до интересен извод.

"Като млад съм се вълнувал от политиката, ама то... Минава и заминава – който печели-печели, който губи-губи. Туй е", споделя Желязко Сивев.

През целия разговор дядо Желязко не се оплака от нищо. Не че няма от какво, но той не обичал да се оплакава. Сега е основно недоволен от качеството на санитарните материали в днешно време, които ползва, и най-вече от ниската си пенсия. Но за размерът ѝ, дядо Желязко посочва себе си като виновник.

"Ако бях партиен член, сега щях да вземам поне 500-600 лева, че и повече. А пък аз бях безпартиен и ме бутаха отвсякъде. Е, минават нещата, вземал съм високи заплата, къде с близки, къде с туй-онуй. Ама пенсията ми накрая остана малка", казва столетникът.

Макар и на 101 години, добрата си форма дядо Желязко поддържа с йога-упражнения, с които дори и ние не се справихме.

"Упражнения на йогите, имам я книгата. 85 на сто от тях съм ги направил. - Ще ни покажеш ли нещо - Само едно остана да мога да правя. ...Ха направете го вие де. - Ами да опитам... Оооо, не мога", казва дядото.

Може би забелязахте, че дотук думите лекарства и болести не бяха споменати нито веднъж. Това е така, защото дядо Желязко просто не страда от болести. Дори и кръвното му налягане е като на свеж младеж, шегуват се негови роднини. Вече го затрудняват елементарни ежедневни неща, но винаги е щастлив.

"От тази година вече, от стоте години насам не може да се движи. И затова му помагаме да седне на леглото, когато го храним също стой, прави си упражненията", казва Катя – снаха на дядо Желязко.

"В предварителния ни разговор казахте, че той е искал да се изкаже пред телевизията", запълва тя.

Дядо Желязко разказа, че на млади години с приятели са се събирали на по ракийка и вино, но не пиел много. Предпочитал да се разхожда на открито със съпругата си и да посещават редовно санаториуми. Рецептата му за дълголетие е простичка.

"Преди всичко да не употребяват много алкохол. Ако може ракия въобще да не пият. И да се движат – това е най-важното. Движение! Да не водят заседнал начин на живот", казва дядо Желязко.

Днес дядо Желязко изживява старините си в обикновена къща в центъра на Сливен. От дома му често може да се чуе пеене. Това е едно от любимите му занимания. С песен ни посрещна, така и ни изпрати. Пожелахме му да се видим отново, на нашата стогодишнина.