Как да тушираме лошите постъпки на децата

Няма лоши деца, но има някои, които се опитват да привлекат внимание с неособено добри постъпки. Как да се справим в такива ситуации.

От първата до третата година от своето развитие детето често попада в конфликтни ситуации. То се разплаква изведнъж, изпада в безпокойство, недоволства, крещи. В такива моменти трябва да се действа бързо. Нужно е да се реагира веднага и да се премахне причината, казвайки му твърдо „не“. Добре е вниманието му да се отвлече с правене на нещо друго или с подаване на любима играчка. Има моменти, в които детето се опитва да привлече вниманието на родителите си с пищене или някаква беля. Факт е, че по-бързо и лесно обръщаме внимание на хлапето, ако то се държи лошо.

Вредни ли са наказанията

Не е добра идея да заплашим детето, че няма да му разрешим нещо в бъдеще. Ако то прояви лошо държание, е по-добре да го изведем от стаята, за да се успокои. Шамарите не са вариант. Те са признак, че сме на прага на търпението си, а и няма да го спрат да повтори направеното. Има вероятност и да започне да удря другарчетата си. Не е добре да го научим, че физическата сила е приемлив начин да накараме някого да прави това, което искаме. Ако детето избухне, е добре да отвлечем вниманието му или да оставим бурята да премине. Няма смисъл да спорим с него, защото не е в състояние да разбере грешката в поведението си. Ако се ядосаме и ние, ще го накараме да се разгневи още повече.

Как да ги успокоим и укротим

Факт е, че повечето малки деца на моменти са склонни към агресия, особено ако са отегчени или изморени, като момичетата обикновено са по-агресивни от момчетата. Когато две или повече деца влязат в ожесточен спор е важно да се намесим, да ги разделим, разсеем и покажем друга игра. Не е правилно да взимаме страна в спора. Важно е при всяко неправилно действие да му се обяснява, че така не се прави, за да промени държанието си.

Добре е това да става спокойно, без детето да се обижда с епитети. Кажете му: „Закачи си якето, за да не се спъне някой в него“, а не: „Не си хвърляй якето на пода“. Казвайте „моля“ и „благодаря“, когато го карате да свърши нещо. Опитвайте се да го убедите, а не да му се налагате. Кажете му: „Хайде да свършим с това и после да си лягаме“, а не: „Прибирай си играчките, време е за лягане“. Организирайте живота му така, че да прави колкото се може повече неща само, помолете го да ви помага, позволете му да взима решения само. Бъдете добри, учтиви, нежни и детето ще се научи на това като ви подражава.